Ролята на жилището в семейните отношения

  • 27 937
  • 551
Семейното гнезденце се оказва голям препъни камък в отношенията между двама души - официално "семейство" или неофициално такова. Ето някои от аспектите, обсъждани бурно в десетки теми, но винаги като странични аспекти в темата. Нека тази тема да разнищи нещата концентрирано и систематизирно.

1. Собствеността. Трябва ли партньор, имащ недвижима собственост, да прехвърли на другия партньор част от тази собственост при сватба или продължително съжителстване? А трябва ли нямащият собственост върху имота да влага собствени средства, включително време в чужд имот? Трябва ли нямащият да плаща на имащия виртуален "наем" и да се правят някакви сметки на база, че подобен наем е дължим? Как точно правите счетоводния баланс при подобни отношения, още повече като имате предвид, че половината двойки живеят без брак в днешно време, а 1/3 от бракуваните се развеждат?

2. Местоживеенето. Къде да е то? Село, град, областен град, столица, чужбина? Как да се действа, когато единият е от един тип населено място, другият от друг и всеки си дърпа към своите навици и начин на живот? Апартамент, къща, затворен комплекс, евтино жилище в малък град или скъпа квартира в голям град? Как е най-добре за двойката, ако има деца, ако няма деца? Може ли подобно нещо да препъне добра връзка и как точно? Връзва ли се някакъв тип местоживеене по-добре с определен семеен модел (от типа жената-майка-домакиня си виси нон стоп в къщата, а мъжът пътува по 3 часа дневно, за да изкарва големите пари) отколкото с друг тип?

3. Моментът. Кога да се свие семейното гнезденце и как? Преди децата, като дойдат децата, както дойде и се получи (оставяме нещата на съдбата, да си гледа работата семейното планиране) и т.н.?

4. Съквартирантите. По-добра ли е и най-мизерната квартира от живеене при свеки или от това човек да е заврян зет при тъщата и тъста? Или зависи от конкретните тъщи/свекита?

Ще докладвам всички обиди и нападки към мен извън конкретната тема и ако не бъдат отразени сигналите, ще помоля за заключване на темата Simple Smile Така че внимавайте с тона и към мен и помежду си, за да се получи интересна, забавна и най-вече информативна за всички тема. Въпросите са потенциално експлозивни, но това не значи, че можем да забравим за възпитанието си. На гражданин/селянин и т.н. приемам всякакви обиди - по темата е Simple Smile Плюс не е ясно кое е по-обидното от двете в съвременна България Stuck Out Tongue

Темата не е за битовизмите и имотните въпроси като такива, а за как тези въпроси се отразяват негативно/позитивно на отношенията в семейството, организацията на семейния живот. Също за компромисите, които правим при един или друг вариант, негативите и позитивите за едно семейство с деца (малки, големи, планирани в бъдещето) от конкретен избор свързан с жилището.

Давайте - по която от под-темите имате интерес и желание да коментирате Simple Smile
Виж целия пост
# 1
По точка 1 съм много пристрастна, тъй като жилището е само и единствено мое.

Точка 2 е много субективна, но е задължително двамата да са единодушни къде. Иначе става мамата си трака.

Точка 3 - по мое мнение, преди децата.

Точка 4 - клоня към самостоятелност, дори и в не много добри условия, макар че в някои редки случаи има значение и от конкретните родители. Има и истински съкровища, които съумяват да не се бъркат и да не влияят на младото семейство, но е като джакпот от тотото.
Виж целия пост
# 2
По точка 1 съм много пристрастна, тъй като жилището е само и единствено мое.
Съгласен с всичко, само с точка 1 не съм сигурен, че съм Simple Smile Аз имам и собствено и част от общо. Струва ми се, че при дългогодишна връзка е много трудно да се раздели кой какво е правил по жилището, какво е влагал и т.н.. Един козметичен ремонт струва по 4-5 хиляди, нормален отива от 40-50 нагоре, при отношния хазяин-наемател подобни взаимоотношения са много внимателно нормирани, но повечето двойки не си пишат договори и не си пазят фактурите за плочките в банята (че то и повечето майстори/бригади като са почнали да издават фактури....), да не говорим, че бидейки общо домакинство делят разходи за едно или друго и в някакъв момент е невъзможно да се прави "делба".

За мен въпросът по точка 1 е комбинация от някакво джентълменство (или джентълуъмнство, ако жената има повече) и неписана коректност и реципрочност да се обезпечи по някакъв начин и нямащия партньор. Това най-лесно става с купуването на ново общо голямо и по-хубаво, което да е не просто обща собственост но и общо участие във всеки един аспект. Като имащият повече, участва с повече, нищо че собствеността ще е по равно Simple Smile

Ще ми е интересно да прочета размисли по темата от жена, която е едноличен собственик на жилището, защото обикновено е обратното Simple Smile Силно заинтересуван съм и като татко, който някой ден ще остави поне едно жилище на дъщеря си.
Виж целия пост
# 3
Темата не е за битовизмите и имотните въпроси като такива, а за как тези въпроси се отразяват негативно/позитивно на отношенията в семейството, организацията на семейния живот.
Отразяват се точно така както участниците в двойката позволят. Абсолютно един и същ казус ще се развие по коренно различен начин с различни участъци. С две думи, до човек е, не до имотна ситуация.
Виж целия пост
# 4
1.Къщата, в която живеем е на двамата. Имоти имаме и двамата, като те са придобити преди брака и са лични на всеки. Наемите от моите имоти си ги взимам лично аз, като не деля, той също.
Всичко е уредено в брачен договор.
2.При нас беше ясно къде ще живеем, защото имахме консенсус по този въпрос.
3.Детето дойде след къщата.
4.Живеем отделно от родителите.
Виж целия пост
# 5
Не знам доколко може да е актуално моето мнение. Жилището е мое и винаги по-големият дял на внасяни средства е бил от моя страна, да не кажа, че почти всичко плащам сама. По простата причина, че аз печеля повече. Брак нямаме, няма и да имаме, по взаимно съгласие. Отношенията ни са доста, хм, сложни, не в добрия смисъл, така че и семейство не можем да се наречем. Да кажем - съжителство по взаимна изгода и заради детето. Неговото финансово участие е в почти пренебрежим размер, повече "дава" като труд по жилището и в грижата за детето. Изобщо не си правя илюзии, това за мен е изгоден вариант, печеливш при раздяла. Той е губещият и го знаем и двамата. Нещата можеше да стоят и по друг начин, но просто двамата имаме различни приоритети и различно виждане за живота. Създадохме обаче дете и сега заради нея се налага всеки от нас да преглътне доста неща.

За мен положителното е, че всичко, което имам един ден ще остане за дъщеря ни. Ако материалните "блага" бяха негови... Съмнявам се, че щеше много да остане за нея. По тази причина не се чувствам никак гузна и няма да променя положението и да дам част от собствеността си на БНД. Защото аз правя всичко с мисъл за нея първо, а той не.

Затова казах, че съм пристрастна.
Виж целия пост
# 6
Отразяват се точно така както участниците в двойката позволят. Абсолютно един и същ казус ще се развие по коренно различен начин с различни участъци. С две думи, до човек е, не до имотна ситуация.
Темите за свекито (примерно) не казват ли по-друго нещо? А именно, че свекище в къщата да съска може и най-перфектната двойка да скара и съсипе Stuck Out Tongue

Битовизмите са сериозно предизвикателство във връзката. Независимо от участниците . Естествено едни ще се справят и преборят, други няма да успеят. Но няма вариант, в който двойката да са на улицата (примерно) и това да им е помогнало вместо да им е попречило.

Също така културният шок при смяна на местоживеенето на един от партньорите е много сериозно нещо. Аз се сещам за примери с преместване в чужбина най-вече, но сигурно при всички ситуации е такова за местещия се на ново място, независимо какъв човек е.
Виж целия пост
# 7
Темите за свекито (примерно) не казват ли по-друго нещо? А именно, че свекище в къщата да съска може и най-перфектната двойка да скара и съсипе Stuck Out Tongue
Аз съм върл противник на съжителството с родители, но за моя изненада, дори в този форум се намират потребителки, живеещи със свекървите си и имащи добри отношения с тях. Даже пишат за тях с любов. Аз, признавам, съм абсолютно неспособна на подобно нещо. Но, хора разни.
Виж целия пост
# 8
HighSpeed, според мен е много актуално и много мъже биха изказали много сходни аргументи, включително и за "всичко мое ще остане за детето ни". Чест аргумент от мъже е, че жената не умее / не иска да се оправя с материални въпроси и да взима информирани решения, че е фукара (доколкото разбирам това е Вашата критика към БНД в случая) и т.н..

ОК съм с всичко казано (за протокола), чудя се само дали бих бил ОК, ако примерно мъж го беше написал същото или бих търсил някакъв егоистичен подтекст Simple Smile
Виж целия пост
# 9
За мен личната собственост е лична и големите разходи следва да се поемат от собственика на имота. В момента живеем в мой имот, като всички големи ремонти и подобрения съм ги плащала аз. Той е правил подобрения, но основно под формата на личен труд или по-малки разходи. Поддръжката на имота (данъци, режийни) е според разпределението на разходите, които всеки от нас покрива. Отделно имаме други два имота в съсобственост и там участваме наравно с инвестициите.
Местоживеене - според случая и работата на всеки, обсъжда се. Преди години мъжът ми беше получил предложение за работа в чужбина, което отказа, за да мога аз да напредна в кариерата. След години получи още едно, този път аз напуснах висока позиция и се преместихме за няколко години в чужбина. После на мен ми писна да стоя там, прибрахме се поетапно и той напусна работа. Но всичко е след предварително съгласуване и договаряне, доста промени сме правили ррез годините.
По отношение на съжителството с родители: към свекърва ми изпитвам крайна нетърпимост и не е тайна за никого, така че контакт не се осъществява. На майка ми разчитам безкрайно много за детето, така че без нея няма как да минем. Включително изборът на жилище беше съобразен с нея.
Виж целия пост
# 10
Семейство сме от 20 години, взехме се млади, глупави, наивни, голи и боси. Видели сме какво ли не, по отношение на жилището - също. Живяхме в стая в Студентски Ад, бяхме щастливи. Живяхме под наем в  няколко европейски столици, бяхме щастливи. Живяхме под наем на село, бяхме щастливи. Живяхме в  наша собственост, пак ни беше хубаво. Деца отглеждахме и под наем и в наше жилище, екстра ни беше. И още ни е.
Истината за мен е, че ако си намерил читав човек, ако има химия и желание за разбирателство и в двамата,  то всичко останало са подробности.

И да, наличието на повече поколения в един дом е сериозна предпоставка за конфликти. 
Виж целия пост
# 11
От години не сме коментирали въпроса, но ние сме семейство над 20 г. Жилището, в което живеем, е мое - наследство от баба и дядо. Преди брака ни съпругът ми имаше също наследствено жилище, което казваше, че ще ми прехвърли и аз мислех, че се майтапи. Малко преди брака ни ми го "продаде", без да го плащам. Държеше да се случи преди да имаме деца.
Преди няколко години най-после проимахме и обща селска къща.
По стечение на обстоятелствата, жилищата ни са в София.
Където живеем, делим разходите, а за "купения от мен апартамент" - той се грижи изцяло. За къщата също делим, но това е условно, защото работим заедно в собствена кантора и доходът ни е общ (вкл.по-голяма част от печалбата идва от работата на съпруга ми).
Живеем сами, но съседи в кооперацията са ни моите родители и сестра ми, а свекърите живеят през няколко блока. Ходим си на гости след уговорка и не си ровим в чаршафите.
Виж целия пост
# 12
1. Нямахме отделни жилища, купихме заедно и е на двамата. Обаче.....имам много възрастни родители с голям апартамент, който ще делим със сестра ми. Мисля с моята част и още малко, пак мои пари от наследство, да купя още едно малко жилище. Смятам да бъде на двамата, защото мъжът ми е човека на когото разчитам сега, когато съм хронична болна, а и имаме брак. Мога да избегна този момент, ако апартамента е на сина ми, който е вече на 28 години, но на него нищо няма да дам. На всеки според заслугите.
2. В голям окръжен град сме. Апартаменти.
3. Оставихме нещата на съдбата и се получи.
4. За мизерна квартира съм, вместо живот с когото и да е. Не съм живяла повече от няколко дни нито у свекърва, нито у родители. Всъщност живяхме малко повече от месец у нашите, когато се роди сина ми, беше наложително. Иначе винаги отделно и съм много доволна от това решение.
Виж целия пост
# 13
Нямам никакви проблеми при взимане на решения, както и да си движа финансите сама. Може би, защото от доста години работя сама за себе си и съм свикнала да го правя там, а и живея сама отдавна, доста преди да проимам дете и постоянен партньор.

И искам да кажа, че тази самостоятелност и независимост, които почти изцяло дойдоха от родителите ми (те ми дариха жилището) е най-хубавото нещо, което са направили за мен. Не заради стойността му, а заради възможността да не завися от друг и да управлявам живота си сама. Не са никак малко жените, които зависят от мъжете си и заради това живеят с компромиси, които са недопустими. Оценявам го високо и ще се опитам да дам същото и на дъщеря си.
Виж целия пост
# 14
Личното жилище, с което някой встъпва в брака, си е лично и не мога да си представя другият да има претенции да му се припише половината или друга част  Shocked Все пак това жилище не е плод на съвместни усилия и партньорът няма никаква заслуга за него.
От там нататък обаче грижата трябва да е поравно или по-точно по кой колкото и както може, без тънки сметки. Все едно живеят в жилището е под наем, необзаведено. Тогава нали и двамата ще си го обзавеждат, ама и наем ще плашат. В този случай пак ще се грижат все едно са под наем, а половинката без собственост нека не забравя, че живее безплатно и не плаща наем, та тогава защо да не допринася??? Защо да се прави на скръндза и да реди тънки сметки? То тези сметки после все са повод за конфликти и трайно тровят брака, а често и го убиват. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия