Забелването от лекар на 1 г+ за и против

В цялата ситуация най-непиятното е това, че лекар прави нещо без да пита или поне предупреди. Аз не съм давала на личната лекарка да пипа и не съм я питала нищо по въпроса, именно за да си спестя намесата. Имам две момчета, не съм забелвала, дърпала, ровила, човъркала нещо, с което няма проблем. Не са имали проблеми досега, надявам се да нямат.

На нас също ни бяха препоръчали да не забелваме. На 1г. и 1м. обаче синът ми получи възпаление. Една сутрин видяхме подуване, зачервяване и изтичане на секрет. Искаха да го оперират, защото казаха, че има фимоза. Един хирург обаче даде шанс да прескочим операцията, и го забели мануално изцяло. Беше много неприятно изживяване, но мина. Каза ни, че трябва да продължим да забелваме, защото иначе пак ще срасне кожата. Около две седмици след това заминахме на море и там няколко дни пропуснахме. Резултатът беше отново страстване, ново забелване при хирург. Този път мина леко, но оттогава го забелваме редовно. Дърпаме кожичката изцяло и после задължително я връщаме обратно. Вече е на 2г. и 7м. Не сме имали проблем. В началото беше доста трудно забелването в домашни условия. Кожата беше една тясна. Много се страхувах от парафимоза, т.е. да забелим и да не успеем да я върнем. Това беше и причината на почивката да не смеем да забелваме, защото дори не бяхме в БГ.

Синът ми е на 3 години и половина. Аз съм за забелването, нямам проблем да ме съдите. Да, анатомично бебето е създадено със залепнала кожичка, но за да го предпазва от околоплодните води, които са си... мръсни откъдето и да го погледнем. В някои коментари прочетох "на Запад". Да, на запад не препоръчват забелване до 3-тата година на детето, но не защото е вредно, а с надеждата то само чрез дърпане и игра да го постигне безболезнено. Това е мнението ми от целия изчетен материал, спрямо който се реших да отида да ми забелят детето на 1 година и 2 месеца. Наложи се не аз да го забелвам лека полека, както си е прието при нас - на Изток . Защото кожата му беше прекалено много и мен ме беше страх. Главичката му изобщо не се беше показала. Но свекърва ми ми разказа как големият и син (братът на мъжа ми) е получил възпаление, защото тя не е знаела по онова време за забелването, и то сериозно възпаление и инфекция, която много трудно са излекували. Инфекцията се е получила заради секретите, които нямат от къде да излязат. Това допълнително затвърди решението ми. Отидохме, попаднахме на уролог, който буквално сцепи насилствено, пронизвайки кожата с пениса, появи се голям оток, рана, мазах с дипрогента, но тъй като детето много го болеше, а мен два пъти повече, не напъвах. Стресът и за двамата беше голям. Не даваше да пипа пишлето му никой, освен мен (баща му също го къпе). Затова отново зарасна. Проблем не е имало. Все пак като стана на 3 реших да отидем отново. Този път проучих кой е най-добрият специалист с най-правилен подход към деца. Не ме излъгаха. Отношението и към сина ми, и към мен от страна на специалиста и мед. сестра беше страхотно. Пръснаха му местна упойка, 20 минути по-късно (вече предразположен и на сладка приказка с лекаря и сестрата) синът ми беше забелен, без абсолютно да му създават какъвто и да било стрес... съответно и на мен. Вече няколко месеца поддържаме забелването, ако случайно залепне се отлепва без всякаква болка и съм много доволна. Това, което ще посъветвам майките, които са се решили на тази крачка, е: Избирайте си специалиста и му дайте да разбере, че няма да позволите да претупва детето Ви, когато се изправите срещу него. Това, че са учили много години, не ги прави по-малко равни на нас. Задавайте много въпроси, питайте за стреса, дайте им да разберат, че сте притеснени, попитайте предварително какво следва след това, попитайте за усложнения, попитайте кога да идете пак на контролен преглед, дръжте на контролния преглед. Не постъпвайте като мен, бъдете отговорни, защото с този атрибут детето Ви утре ще прави деца и ще бъде мъж и физически, и психически.

Аз искам да попитам някой чувал ли е за ситуация при която кожичката се заклещва като забелвате и не може да се вдигна. Нашата докторка ни каза да внимаваме да не забелваме много. Аз лично мн се притеснявам. Поддържам едно ниво и като ида при нея тя го забелва, но направо му съдира кожичката и той мн плаче....иска ми се сама по малко да го правя но ме е страх да не сгреша. И това задължително във вода ли трябва да става?!

Не е работа на докторката да забелва. Обърнах внимание на ЛЛ и на педиатър, че не се забелва хубаво, но те само леко и внимателно бутнаха, без да забелва насилствено. Дори педиатърката ме предупреди да внимавам, че е имала инцидент с един татко дето дръпнал силно и насила забелил сина си.
 На 3г и 5м го заведох на хирург-уролог. Той прегледа, каза че няма да се оправи, назначи час, сложи местна упойка и отлепи кожичката, след което предписа лечение и извика детето на контролен преглед.
Забелвайте по малко, колкото позволява и изплаквайте с водичка, заради хигиената. Затова се прави, за да не се получи възпаление. Ако главичката не се покаже напълно до тригодишна възраст на детето идете при специалист.

Благодаря.

Здравейте мили мами,

много често консултирам малки и големи момчета по повод кожичката на главичката на пениса - т.н.препуциум. По принцип аз съм против насилственото забелване, така както са международните указания. Но всичко е много индивидуално, зависи от състоянието на препуциума и възможни усложнения от страна на пикочните пътища, за които уролозите и нефролозите смятат, че са причина за уроинфекции. Това донякъде е вярно. Но в кои случаи?

Детето може да има физиологична фимоза - естествено слепване с нормален препуциум. Тогава при всекидневните хигиенни грижи за пениса се прави леко еластично подръпване, последством което кожичката по естествен път ще се забели. Е, може да трае години. При някои това става веднага. А други, макар и рядко, изобщо нямат фимоза.

Въпросът е до вродената и също до вторичната патологична фимоза. Това е деформация, хронично възпаление и стеснение на препуциума под влияние на запарване, замърсяване, или ранно насилствено забелване. Тогава детски уролог или детски хирург трябва да преценят как да се процедира. Аз лично не бързам с разлепването, предписвам кортизонов крем, който да се нанася на фин слой върху променената кожичка. Това се прави на много фин слой. Обикновено след месец - два тя се отпуска. Тогава преценявам следващите действия, но обикновено препоръчвам естественото разлепване.

Ако трябва да се забели или родителите настояват, е хубаво да се постави местна упойка под формата на крем. Тя не винаги действа, а и детето не винаги е благоразположено към манипулацията. Преценява се индивидуално.

При изключително стегнатите кожички, особено при по-големите деца се прибягва до частична пластика или обрязване. Пак по преценка.

Затова подчертавам, че е нужна консултация със специалист. Не всички са на моето мнение, така че зависи на кого ще попаднете. Едно насилствено забелване също може да даде резултат, но не са изключени късни стеснения на препуциума - специално тогава се образува т.н.фимозен пръстен, тоесто силно стеснение на кожичката. Отново преценката е индивидуална.

И да допълня, при прегледите за фимоза винаги обръщам внимание на състоянието на тестисите - понякога откривам неразпозната висока задръжка - крипторхизъм, а по-често т.н.асансьорен тестис. И там има много тънкости в поведението, но същинският крипторхизъм трябва да бъде опериран не по късно от 1 до 1,6 годишна възраст.

Вижте това, което съм писал отдавна, но все още е актуално.

http://www.pedsurg.net/za_pacienta_fimoza/