Страх от предстоящо секцио

да, ама всеки организъм е различен. аз след пълна упойка се възстановявам бързо /имам няколко/. първото ми секцио беше с пълна по мед. показания - добре беше, хем не ми беше първо рязане на корема /което е от голямо значение за болката и възстановяването/. няколко часа след операцията станах, на петия ден бях бомба. второто се подлъгах и аз по лекарските приказки за спинална упойка и щях да пукна както по време, така и след операцията /дори дочух притеснен лекарски коментар по отношение на състоянието ми след това/. ако сега ми се наложи никога не бих се подложила пак на онзи кошмар със спиналната, за възстановяването да не споменавам. така че при всеки е различно.
абе преживява се, споко, няма да се плашиш . 

Разбира се. При мен за възстановяването ми е казвано от лекари, а и момичето до мен беше след пълна анестезия и имам наблюдения.
Второ секцио е и при мен.

При спиналната анестезия аз имах само един кофти момент и той беше, когато ми падна кръвното. За щастие, анестезиоложките бяха супер готини и ме предупредиха веднага да си кажа, ако ми стане лошо. Казах си и на секундата ми пуснаха нещо в системата, от  което  се почувствах отново добре. След пълната упойка ме държаха 1 час поне в реанимация с реаниматор при мен, който ми следеше показателите, ама аз бях есктра. Нито ми се гадеше, нито главоболие, нищо. После станах и си тръгнах, а с мм ходихме да пазаруваме.   

Лекарите обикновено хвалят онова, което им е най-лесно...

Благодаря ти! Успех ти желая и на тебе! Д-р Анчев избрах аз от началото

 

Към авторката - как точно ще преживееш секциото много зависи от теб самата и нагласата ти. Ще ти кажа моя опит и мнение. Имам две раждания секцио. Въпреки дискомфорта съвсем честно заявявам, че с това свързвам най-хубавите си спомени и вълнения. Беше секцио по желание и със спинална упойка. При първото секцио изптах лека болка при поставянето на упойката (секунди!) и натискане и дърпане точно преди да извадят бебето. Всичко продължи половин час. Нямаше никаква драма, а едно наистина уникално преживяване - да видиш за първи път съществото, което е било в теб в продължение на месеци и е твой син/дъщеря .Второто секцио мина още по-гладко и без никаква болка. Първите 2-3 дни са малко кофти, но покрай емоцията около бебето отново ми преобладават положителните спомени. Станах на следващия ден. Първите два дни ходех приведена, после отшумяват нещата. Болката е при ставане най-вече, но както казах - първите два дни. После става все по-лесно. При мен след второто секцио възстановяването беше по-бързо.
Мнението ми относно упойката е, че със спинална е по-добре тъй като ако няма никакви усложнения, всичко трае 30-40 мин и няма смисъл да те приспиват, виждаш бебчето си веднага. Това обаче при условие, че попаднеш на кадърен анестезиолог. Според прочетеното във форума обаче си вадя заключение, че такива не са много и ако толкова те е страх, може би пълната упойка е добър вариант. Доколкото знам, няма никакви последствия за бебето, просто е по-дълго като процедура и изпускаш момента с изваждането на бебето. Имала съм операция с пълна упойка и те уверявам, че там пък хептен няма да усетиш нищо. Заспиваш и когато се събудиш всичко е приключило. Желая ти успех и ще ми е интересно да споделиш след това как е минало. Настрой се, че те очаква най-голямото щастие, болката не е кой знае каква. Лично аз се надявам в близко бъдеще да го преживея и трети път.

Да добавя понеже сега прочетох коментара на Phenix и се сетих. На мен също по време на второто секцио ми прилоша, даже върнах малко стомашен сок. Анестезиологът ми каза, че е от упойката и незнам какво промени, но отшумя почти веднага. Въпреки, че го имаше този неприятен момент, до такава степен свързвам секциото си с хубаво, че дори не се сетих веднага, а беше само преди 3 месеца 😄

Секциото с пълна упойка е в пъти по-тежко и гадно от това със спинална. Поне при мен беше така и много съжалявам, че първия път родих секцио с пълна упойка. Когато си със спинална, ти си присъстваш на раждането, виждаш си бебето, после си 100 пъти по-добре.

Когато раждах в стая се събрахме три с различни упойки. Тази със спиналната беше голяма драма - охкане, пъшкане, пада й кръвното, качва се, ужас някакъв. Тази с епидуралната цяла нощ вика анестезиолог, че обезболяващото било слабо и много я боли. Аз след пълната бях екстра, да имаше как щях да си тръгна на мига.
Когато ме приеха обаче и казах, че искам с пълна цялото отделение се изреди да ме разубеждава. Това в частна болница. И естествено кой ли не изтъкна "Ама ти не искаш ли да си видиш бебето?" Е, това бебе не го гледат те после. А избрах пълна, защото със сигурност съм повече от шубе от авторката даже. Умирах от страх! С нетърпение чаках да ме приспят и да се приключва. Като ме събудиха направо ми идеше да убия някой, така хубаво си ми беше. А после една адска режеща болка сякаш сега го правят секциото. Помня, че си исках нещо силно, а сестрата се шегуваше, че от това по-силно нямало, чак наркотично било, нещо жълтеникаво. Два часа по-късно след този коктейл вече бях готова да си ходя, както написах. Не, че ми се ставаше де.
Това със сгънатите крака е вярно, трябва да го разлепят навсякъде да се знае.
Общо взето неприятно е, но няма как, трябва да се изтърпи. А щом аз успях авторката да дерзае.

 Аз пък изпитвам страх от пълната, въпреки че вече съм имала такава, макар и не за секцио.

Боже....... Не, че при нормално не боли, ама да си искаш доброволно рязане на коремни мускули си е направо мазохизъм........някой като мен ги е шубе от секцио, щото то не е едното вадене на бебе, ами си е сериозна интервенция, други се молят, ама отивам вече в трета тема. Както и да е. Да са здрави всички деца.

Вече  не се режат коремните мускули. Поне моя АГ не го прави, избутват ли се не знам точно.
Аз съм много за нормалното раждане, при мен не се получи.

Каквото и да режат някои хора нямаме право на избор какво да бъде раждането. Може да си избираме само упойките. Така че, много неуместен коментар. Никъде не видях в темата при някой да е било доброволно. А дори да е, това си е личен избор.

Все ще се намери някой , който да размаха пръст. Щом си решила са себе си ок.  В темата жената пита съвсем друго нещо.

При мен беше доброволно и подкрепено от гинеколога ми. Ако трябва пак да решавам, пак бих избрала същото. Бих предпочела хиладя пъти да ми срежат каквото щат, пред евентуален даже минимален риск за детето ми.

На мен ми предстои второ секцио. Немога да раждам естествено заради сериозни проблеми с очите. Ако имах избор никога не бих си го причинила. Сега още повече ме е страх като знам какво ме очаква,но това е строго индивидуално. Ако някоя жена изпитва ужас от естествено раждане ,то само ще я травмира. Но авторката явно я е страх и от секцио . На нейно място бих обмислила естествено раждане с епидурална. Разбира се ако няма показания за секцио. Също така смятам ,че изборът на един или друг вид раждане не те прави герой или страхливец. Няма лесен начин да се появи човек.