Страх от предстоящо секцио

  • 6 846
  • 41
# 30
Два пъти раждах с планово секцио(спинална упойка),като второто преди броени дни и все още се възстановявам.Продължава да ми опъва и наболява при по-продължително натоварване.Мисля,че най-тежкото е да се възстановят нарязаните коремни мускули,откъдето и болката.
Обезболяващите при мен не действаха,дори тези,които се водят много силни.Облекчение не усещах,освен ходене из коридора,тоест раздвижване,иначе колкото повече застояваш в леглото,толкова по-зле всъщност става.

Сигурна съм,че и естествено раждане не е любовна песен,но относно секциото - никога не бих си го причинила доброволно.
Виж целия пост
# 31
Аз съм имала секцио със спинална упойка - второто ми раждане - без никаква болка. Освен нормалната после при изправяне около 5 дена. Но моя организъм е такъв, че много бързо се възстановявам след секцио явно. Имам цели 4, като само четвъртото беше много усложнено с премахване на голяма миома и от него ми отне цял месец да се оправя. Но това си е съвсем различно от обикновено секцио.
Виж целия пост
# 32
4 пъти секцио?
Ти си герой!
Виж целия пост
# 33
Flushed четири пъти! Аз не бих издържала.
Виж целия пост
# 34
Надявам се авторката да сподели как е минала операцията и . Аз стискам палци и се надявам всичко да премине добре и без усложнения.
Явно винаги когато се спомене секцио по желание, дори и без да са искани коментари те започват да идват. Всеки си има глава на раменете и може да взема решения. Последствията са си лично за него.
Виж целия пост
# 35
Аз писах по-горе, но също като Бианка се възстанових бързо след секциото, особено втория път. Може би беше и заради това, че трябваше да се грижа  и за първото си дете и нямах време за залежаване. Освен това при мен мускули не са рязани. Вероятно и това има значение. Общо взето - 30 минути секцио и два дни болка при ставане. След това все по-отшумяваща и подобна на мускулна треска. Така мога да опиша секциото.
Виж целия пост
# 36
Аз родих преди 2 месеца със секцио по-спешност... Бях се настроила да родя естествено, като съотвено много ме беше страх ако се стигне до секцио, защото никога не се знае докато не дойде момента... Е, мина и замина, не е толкова страшно, аз бях със спинална упойка, нищо не се усеща освен малко натиск, бебето го извадиха много много бързо, аз не те съветвам да си с пълна упойка, просто за да можеш да си видиш бебето когато го извадят.. Аз лично се възтанових много бързо, на втория ден вече ставах, вървях си и всичко беше ок, не се притеснявай. Дано всичко мине ок и се роди едно живо и здраво бебче. Като мина раждането, даже се ядосвах на себе си, че прекарах почти цялата си бременност в страх от самото раждане Grinning
Виж целия пост
# 37


Към авторката - как точно ще преживееш секциото много зависи от теб самата и нагласата ти. Ще ти кажа моя опит и мнение. Имам две раждания секцио. Въпреки дискомфорта съвсем честно заявявам, че с това свързвам най-хубавите си спомени и вълнения. Беше секцио по желание и със спинална упойка. При първото секцио изптах лека болка при поставянето на упойката (секунди!) и натискане и дърпане точно преди да извадят бебето. Всичко продължи половин час. Нямаше никаква драма, а едно наистина уникално преживяване - да видиш за първи път съществото, което е било в теб в продължение на месеци и е твой син/дъщеря .Второто секцио мина още по-гладко и без никаква болка. Първите 2-3 дни са малко кофти, но покрай емоцията около бебето отново ми преобладават положителните спомени. Станах на следващия ден. Първите два дни ходех приведена, после отшумяват нещата. Болката е при ставане най-вече, но както казах - първите два дни. После става все по-лесно. При мен след второто секцио възстановяването беше по-бързо.
Мнението ми относно упойката е, че със спинална е по-добре тъй като ако няма никакви усложнения, всичко трае 30-40 мин и няма смисъл да те приспиват, виждаш бебчето си веднага. Това обаче при условие, че попаднеш на кадърен анестезиолог. Според прочетеното във форума обаче си вадя заключение, че такива не са много и ако толкова те е страх, може би пълната упойка е добър вариант. Доколкото знам, няма никакви последствия за бебето, просто е по-дълго като процедура и изпускаш момента с изваждането на бебето. Имала съм операция с пълна упойка и те уверявам, че там пък хептен няма да усетиш нищо. Заспиваш и когато се събудиш всичко е приключило. Желая ти успех и ще ми е интересно да споделиш след това как е минало. Настрой се, че те очаква най-голямото щастие, болката не е кой знае каква. Лично аз се надявам в близко бъдеще да го преживея и трети път.

Да добавя понеже сега прочетох коментара на Phenix и се сетих. На мен също по време на второто секцио ми прилоша, даже върнах малко стомашен сок. Анестезиологът ми каза, че е от упойката и незнам какво промени, но отшумя почти веднага. Въпреки, че го имаше този неприятен момент, до такава степен свързвам секциото си с хубаво, че дори не се сетих веднага, а беше само преди 3 месеца 😄
Е.. и моето секцио мина..😁😊 Голям стрес, голяма паника, вдигнах цялата болница на ръце, всички се оказаха много търпеливи към страха ми и притеснението, обаче. Вечерта преди секциото пренощувах в болницата и разбира се никакъв сън, мисли ме обвзеха за живота, беше много интересно:))))) На сутринта започна кулминацията- атаки отвсякъде: дърпах се при слагането на абоката- уви не било страшно, плаках при правенето на клизмата- увии и това не било страшно,щ. Последва обаче най-неприятното за мене от подготвителния период преди операцията- слагането на катетър. Това вече наистина е неприятно, усещането след като ти го сложат е постоянно желание за уриниране и болка, това за мене беше мъката наистина. Взеха ми проба за алергии към пълна упойка- тъй като от страх именно и продължителна консултация с анестезиолог категорично избрахме пълната упойка. Последва влизането в операционна зала- едно дълго коридорче дълго около 20метра, пред мене вървяха докторите а аз тези 20метра ги използвах за пъшкане, кръстене😀 Ами влязох.. разплаках се, после започнах да се моля на доктора ми да дойде после да ме види, минаха се 5,6мин в подготовката за операцията им, аз лежах на масата и просто си мислех за детенцето си..Мислех, стисках зъби и след секунди чух доктора как каза:”Айййде” и след това се събудих😁 Скъп дами, самата посготовка, самата операция не се усещат и няма наистина нищо страшно освен огромното наистина преди това притеснение, което ме докара и мене до огромни нерви. След това обаче излезеш ли от упойка.. Там за мене беше мъка. Вече съм 5ден в болницата и живот и здраве утре ще ни изпишат с бебо:) обаче първото раздвижване за мене беше не само неуспешно, ами и завинаги започнящо се. Наистина много, много трудно, болеше ме страшно много, дърпах се за дръжката над леглото, но ки прелоша, пребледнях и не успях да застана в седнало положение на леглото, на следващия ден отново адски болки, но станах та така и до днес. Наистина това е трудното: СЛЕД секциото. Трудно е и зависи само от тебе за колко време ще се раздвижиш.
Виж целия пост
# 38
Айде, честито🌻, живи и здрави да сте т бебо 😊.
Те докторите си го казват директно това, поне на мен ми го казаха- мисли добре! При  нормалното раждане първо е трудното, а при секциото- после идва трудното😉. Важното е, че всичко е минало добре 🖒😊
Виж целия пост
# 39
Честито, бъдете здрави!
След секциото най-голямата болка за която си спомням беше породена от безкрайните опити да ми поставят абокат. Поставянето/ свалянето на катетъра не ми беше проблем.
Виж целия пост
# 40
Честото бебе !!! Анчев е доктора, който ми направи кюртаж. Белошинов му асистира. Била си в сигурни ръце. Важното е, че всичко е зад гърба ти ! Благородно завиждам, че всичко е приключило ! Бъдете здрави и много щастливи !
Виж целия пост
# 41
Единственото неприятно нещо което си спомням е огромния празен корем който се люшкаше на ляво и надясно.
Честито на авторката и бързо възстановяване.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия