Няма как да направиш сравнение обаче.
Виж целия пост
Присъдата единствено дете
- Публикувана: 6 ян. 2019, 18:32 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2019, 15:30 ч.
# 61
11 ян. 2019, 12:47 ч.
Защо? Ти лично засеганата ли се почувства? В тема, в която се коментират притесненията на млада жена, че няма никакъв шанс да изгради хармонични оношения и силна духовна връзка с брат или сестра?
Не, няма от какво да се почувствам засегната в случая. Просто ми се стори странно да се изкарват като масови и преобладаващи влошените междубратски отношения.
А според теб има ли как авторката "да изгради хармонични отношения и силна духовна връзка с брат или сестра"?
Според мен с родни братя и сестри очевидно няма как. Но страданието й е факт и аз лично се надавям да намери начин да преодолее тази липса по друг начин. Не считам, че ще й помагат обобщенията колко е гадно да имаш брарт/сестра и че това масово води до кавги, съдебни дела, делба на имоти и др. гадории.
Виж целия пост
По-добре това, отколкото да се преразказват дочути случаи или тв предавания като Съдебен спор. 
А според теб има ли как авторката "да изгради хармонични отношения и силна духовна връзка с брат или сестра"?
Според мен с родни братя и сестри очевидно няма как. Но страданието й е факт и аз лично се надавям да намери начин да преодолее тази липса по друг начин. Не считам, че ще й помагат обобщенията колко е гадно да имаш брарт/сестра и че това масово води до кавги, съдебни дела, делба на имоти и др. гадории.
# 62
11 ян. 2019, 18:54 ч.
Но няма да и навреди да разбере, че неоправдано идеализира семейните връзки.
Изобщо, излишното страдане по неща, които си мислиш че ти липсват води до излишно психическо натоварване, но не и до запълване на липсите.
Виж целия пост
Изобщо, излишното страдане по неща, които си мислиш че ти липсват води до излишно психическо натоварване, но не и до запълване на липсите.
# 63
11 ян. 2019, 18:58 ч.
Едно дете не е присъда.Когато не си имал брат или сестро,няма как да ти липсва,защото не знаеш какво е да имаш.Авторката явно има някаква захаросана представа за братско сестринските отношения,която обикновено не отговаря на действителността.
Може би и липсва общуване и близки хора,които трябва да потърси сред приятелите си.
Виж целия пост
Може би и липсва общуване и близки хора,които трябва да потърси сред приятелите си.
# 64
12 ян. 2019, 12:04 ч.
Здравей. Аз също съм единствено дете, дори отгледано само от майка си. Не само, че нямам братя и сестри, нямам и баща. Разбирам те много добре как се чувстваш, но в никакъв случай не приемай това като присъда, защото не е. Общувай с хората повече и си намери приятелки, с които да споделяш, които да ти бъдат като сестри. Аз имам две-три такива, пред които мога да излея душата си, както и те тяхната. Споделяме си, даваме си съвети, подкрепяме се. След още няколко години ще си свиеш гнездо, ще имаш деца. Аз като се омъжих си знаех, че с едно дете няма да остана, съпругът ми също искаше две, така че ето ме сега - омъжена, с две прекрасни деца, с добри приятели. Разбира се, че винаги съм се питала какво ли щеше да бъде, ако имах брат или сестра, но за добро или зло нямам. Просто си живей живота, който ти е отреден и не мисли, че някога ще останеш сама. Ще се влюбиш, ще създадеш семейство и то ще бъде центърът на вселената ти. Прегръщам те силно! 
Виж целия пост
# 65
12 ян. 2019, 12:27 ч.
Авторката май изобщо не се сеща, че много често децата не са равни в очите на родителите си. И майка ми и баща ми са по-малко предпочитаното дете. Не са се оплаквали особено, но отстрани добре се вижда, колко неравно се отнасяха бабите и дядовците. Доста неща съм видяла през годините, нищо че съм била дете.
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.
Виж целия пост
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.
# 66
14 ян. 2019, 15:15 ч.
Ето това пък не мога да проумея. Аз също имам две деца и НИКОГА, подчертавам, не мога и да си помисля да имам предпочитания. Обичам ги безумно и двамата и гледам всичко по равно да им давам, дори когато им се карам и ги наказвам, гледам да не е само единия наказан. Те също помежду си са много привързани и както се скарат или сбият, само след миг отново се търсят, за да си играят. Не мога да ги деля, нито да имам предпочитания. И не мога да разбера родителите, които имат "любимо" дете. Нима другото, по-малко любимото, не е също тяхна плът и кръв? Майката не го е раждала?
Виж целия пост
Авторката май изобщо не се сеща, че много често децата не са равни в очите на родителите си. И майка ми и баща ми са по-малко предпочитаното дете. Не са се оплаквали особено, но отстрани добре се вижда, колко неравно се отнасяха бабите и дядовците. Доста неща съм видяла през годините, нищо че съм била дете.
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.
Ето това пък не мога да проумея. Аз също имам две деца и НИКОГА, подчертавам, не мога и да си помисля да имам предпочитания. Обичам ги безумно и двамата и гледам всичко по равно да им давам, дори когато им се карам и ги наказвам, гледам да не е само единия наказан. Те също помежду си са много привързани и както се скарат или сбият, само след миг отново се търсят, за да си играят. Не мога да ги деля, нито да имам предпочитания. И не мога да разбера родителите, които имат "любимо" дете. Нима другото, по-малко любимото, не е също тяхна плът и кръв? Майката не го е раждала?
# 67
14 ян. 2019, 15:27 ч.
Родителите винаги имат предпочитано дете, обикновено по- неуспялото... независимо какво казват.
Виж целия пост
# 68
14 ян. 2019, 15:49 ч.
Те и нашите разправят, че се държат еднакво и с двете ни, ама само така си мислят.
Виж целия пост
# 69
14 ян. 2019, 18:24 ч.
Не знам. Както казах по-горе, аз самата съм единствено дете и не мога да кажа от моя гледна точка как стои въпросът с любими и нелюбими деца. Само се надявам един ден моите като пораснат никога да не си мислят, че съм обичала единия от тях за сметка на другия. Засега са малки и в интерес на истината все още не съм чувала въпроса "Ти кой обичаш повече".Надявам се и двамата да са разбрали, че ги обичам поравно и любовта ми към тях не може да се раздели.
Виж целия пост
# 70
14 ян. 2019, 20:02 ч.
Това не означава, че е предпочитано, а че просто има нужда от повече помощ и подкрепа. Както и когато едното дете е болно или с някакъв проблем. Аз също се отнасям според възможностите на всеки поотделно. Ако на единия му е трудна математиката, например, го хваля когато изкара 5. Другия, обаче, ако е изкарал 5 от мързел, а е могъл 6, го мъмря. И те си знаят. По принцип очакванията трябва да бъдат съобразени с качествата и възможностите на отделните деца.
Виж целия пост
Родителите винаги имат предпочитано дете, обикновено по- неуспялото... независимо какво казват.
# 71
14 ян. 2019, 20:15 ч.
Като бяха малки моите магарета , че са такива вече над 40 ,сме ги пробвали към кого са ,едното прегръщаше мен ,другото баща си като имитираме кавга.Може да съм споменала това на брат си и сега след десетилетия да вземе козелът му дърт да каже на единия ,че съм обичала брат му повече. Не знам какво има предвид ,предполагам горното.И толкова му трябва да ме попита и изкара из нерви.
Наблюдавам близнаците на сина си и тях- наистина по равно за сега е всичко.Казах на едното че е слънчице и гледам другото застана до мен и очаква да кажа и на него ,дотолкова еднакво ги третират.Чудя се дали ще продължи това, едва ли ,защото нататък имат различни изисквания,момче и момиче са , но признавам, че е особено трудно да е всичко по равно-похвали , внимание ,то за храна и дрехи е ясно.
И наблюдавам тук как няма един толериран, а все недоволни и ощетени.Силната личност и оправен тип не търсят одобрение ,подкрепа , помощ,те са справят сами и не чакат от друг, дори родител.Грижите и помощта са до време-докато започнат да работят.Дори да има залитане към някого ,като мине време нататък разбираме защо е било така.Гадното е за глезения ,че остава осакатен да не моеж сам да се справя, а чака.
Виж целия пост
Наблюдавам близнаците на сина си и тях- наистина по равно за сега е всичко.Казах на едното че е слънчице и гледам другото застана до мен и очаква да кажа и на него ,дотолкова еднакво ги третират.Чудя се дали ще продължи това, едва ли ,защото нататък имат различни изисквания,момче и момиче са , но признавам, че е особено трудно да е всичко по равно-похвали , внимание ,то за храна и дрехи е ясно.
И наблюдавам тук как няма един толериран, а все недоволни и ощетени.Силната личност и оправен тип не търсят одобрение ,подкрепа , помощ,те са справят сами и не чакат от друг, дори родител.Грижите и помощта са до време-докато започнат да работят.Дори да има залитане към някого ,като мине време нататък разбираме защо е било така.Гадното е за глезения ,че остава осакатен да не моеж сам да се справя, а чака.
# 72
14 ян. 2019, 20:33 ч.
Leonie, те децата не остават все в училищна възраст. Тогава родителите са млади, справедливи, контролират се. Говоря за после. Старая се да разбирам, но все пак понякога ми става болно.
Виж целия пост
# 73
16 ян. 2019, 01:40 ч.
Имаш проблем, и смяташ че някой друг (наличието му или липсата му) ще ти го реши. Не става така - само когато си стъпиш на краката сама, и поемеш живота си като зрял човек, тези "проблеми" ще спрат да са проблеми. Търсиш някой да ти оправя настроенията, и да ти запълва и осмисля живота, което е добре да обмислиш като подход и нагласа... 
Виж целия пост
Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
# 74
16 ян. 2019, 10:59 ч.
Прочетох само първата и последната страница, надявам се да не се повторя с някого от 3те средни, но... случаите, в които просто не си говорите, са добри. Подозираш ли на колко хора им "висят" такива кръвни братя и сестри на вратовете, та дори им съсипват животите? Зависимости, кредити, болни или просто лекомислени. Например моята сестра е по-голяма със 7 години, но аз и оправям бакиите от малка, че тя е с акъл на пиле. Мина през най-лошата зависимост, после премина към по-слаби неща, направи си дете и сега си е алкохолик. Познай кой ще го гледа това дете ако, недай си Боже, нещо се случи с нея... Да не ти говоря колко травми ми е докарала тази жена с малоумното си поведение. Дефакто и аз съм 1 дете, само дето имам едно бреме да ми тежи на съвестта и да се чувствам отговорна за него.
Та... внимавай с идеализиранията. Естествено, че има редица сплотени братя и сестри, ама пък се замисли колко абнормални отношения има изброени нагоре, сигурно е станало 50 на 50 шанс да улучиш читавото.
Извлечи дивидентите от това, че си само дете (има много такива) и не го мисли като голяма загуба, защото хората са го казали: Не знаеш какво печелиш, когато губиш.
Виж целия пост
Та... внимавай с идеализиранията. Естествено, че има редица сплотени братя и сестри, ама пък се замисли колко абнормални отношения има изброени нагоре, сигурно е станало 50 на 50 шанс да улучиш читавото.
Извлечи дивидентите от това, че си само дете (има много такива) и не го мисли като голяма загуба, защото хората са го казали: Не знаеш какво печелиш, когато губиш.
Препоръчани теми