Толерирате ли системни закъснения?

  • 1 788
  • 24
Привет. Със сигурност много от вас имат приятел/ки, които системно закъсняват (с повече от час). Ясно е, че когато този човек ни е бегъл познат, моменталически можем да преустановим срещите с него. Но когато този индивид е сред близките ви приятели? 🙄 Забелязала съм, че какъвто и способ да подема с цел поправка на тези ситуации, закъсняващите си закъсняват! Вие как процедирате с близки приятели, които закъсняват? Бихте ли приключили приятелство заради редовно закъсняване?
Виж целия пост
# 1
Не го "приключвам" приключвам - то само лека-полека си се стопява.  Като закъснее 10-20 пъти и ти писне да чакаш, следващия път за нещо по-важно въобще не се обаждаш, за да не закъсняваш и ти. И така бавно започваш да се обаждаш по-рядко и по-рядко, за да успееш с всичко, което си планирал. В тинейджърските си години на такива вечно закъсняващи им казвахме с половин-един час по-рано времето, в което е срещата. Сега нямам нерви да се занимавам с такива неща.
Виж целия пост
# 2
Изключение приемам, системно - не. /Говорим за закъснения над 10 мин. До 10-ина не ми е проблем да изчакам./
Намирам си оправдание да не се виждам с такива хора.
Виж целия пост
# 3
Полека-лека и аз се измъкнах от такива 'приятелки'. Ако не ценят моето време, значи не са ми никакви приятелки. Ако виждат, че се дразня, значи ме дразнят нарочно.
Винаги може да се случи нещо инцидентно, но да се закъснява винаги и дори да не се чувстваш неудобно, а като кралицата, която всички са длъжни да чакат - не, благодаря.
Виж целия пост
# 4
Не чакам един час, освен ако не е изникнало нещо извънредно.
Виж целия пост
# 5
Не избягвам никак. Във времето се получава естествено, струва ми се,
да не се сближавам със закъсняващи хора.
Виж целия пост
# 6
По принцип съм от точните,редовно "цепя секундата"!И най-мразя някой да ми закъснява!Чакам 10 минути,след това си тръгвам.Който иска да ме види и чуе,знае къде съм,има ми координатите.Мразя да вися като прани гащи и да чакам някой си да се сети да дойде.Естествено,че се случва да закъснееш,понякога се случват непредвидени ситуации.Но има телефони за тази цел.По час да чакам е абсурд!!!Откакто имам дете,срещите ни са винаги или в детски кът или в парка.Отиваме първи и си сядаме на пейка или маса ако сме в кът.Не чакам никой!Наслаждаваме се на хубаво време,говорим си с мъжа ми,разхождаме се.Ако се обади този с който имам среща-да заповяда,казвам му къде точно сме.Ако ли не-не ми дреме.Нали сме на разходка заради нас си,не заради срещата с някой си.
Виж целия пост
# 7
Поначало съм търпелива и за голямо закъснение до 4, максимум 5 пъти не казвам нищо, но когато системно започне да се повтаря, се опитвам по дискретен начин да намекна на даден човек да бъде точен. Ако няма ефект, постепенно преустановявам контактите.
Виж целия пост
# 8
Не толерирам и да, за мен това е основателна причина да прекратя отношенията си с такива хора. Преди години цепех секундата, сега вече закъснения от 10 - 15 мин. ги намирам за поносими. По - дълго бих изчакала ако са ме предупредили, че ще закъснеят и ако не е системно. Малко неща са по - дразнещи и отблъскващи от хора, които нямат представа за времето!
Виж целия пост
# 9
Хората са го казали " Точността е признак за учитивост ! " . В сегашното ни ежедневие, ако сме си определили среща с приятел или познат има достатъчно начини да съобщи, че ще закъснее и евентуално с колко - всеки има телефон. Не толерирам закъснения, освен ако няма уважителна причина. Но когато възникне такава, приятелите винаги са се обаждали навреме и предупреждават.
Виж целия пост
# 10
Дразня се, но, за щастие, след ученическите си години нямам такива приятели.
Преди време имаше подобна тема и там изкараха закъсняващите едва ли не някакви страшно готини хора, на които обикновените люде само дават зор, защото са тесногръди. Да видим дали тази тема ще вземе такъв ход.
Виж целия пост
# 11
Не, не толерирам. Инцидентни до 1/2 час съм ок, ако ми се обади човекът, че ще закъснее. Мине ли половин час, си вдигам чукалата и си тръгвам. Който е на зор, ще ме намери за друга среща.
Виж целия пост
# 12
Нямам такива приятелки.
Чакам най-много 10 минути.След това очаквам да ми се обадят и да ми кажат защо закъсняват,за да преценя какво ще правя.
Обикновено отлагаме срещата за друг ден.Случвало се е ,но много рядко.
Ценя времето си,зает човек съм и не мога да си позволя да чакам някого с часове.
Аз също съм точна приятелките ми знаят,че ако закъснея ,значи има много сериозна причина за това.

В твоя случай не е нужно да прекъсваш връзката.Просто ,като видиш,че закъсняват,обаждаш се и им казваш,че ще се видите в друг ден.И толкоз.
Виж целия пост
# 13
Закъснението е едно от най- ужасните неща, които може да ми причини човек.

Имам две "приятелки", които закъсняват така и хем разреждам до абсолютния минимум срещите ни, хем тези хора тотално не разполагат с моето уважение.

Свекърите ми също са много мудни и закъсняващи хора. Скоро щеше да има едно семейно парти (уви, пропадна) и резервацията беше за 19:30. На тях им е било казано да дойдат в 18:00. Close
Виж целия пост
# 14
При 98% от близките около мен, не бих го приела. Но има едни 2%, които са ми изключително близки приятели, и от които мисля, че бих го преглътнала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия