Как да продължа напред?

Здравейте! Явно Ви се налага да се справяте в много ситуации сама, въпреки че сте омъжена. Само Вие знаете колко сила Ви е необходима, за да изпълнявате отговорностите си ежедневно. Може би повечето хора на Ваше място биха се отказали. Определяте отношенията с настоящия Ви съпруг като “емоционално осъкатяване”. Вие най-добре знаете какво стои зад това определение, но по-всяка вероятност се крие богат опит. Питали ли сте се кое е това, което все още Ви спира да разтрогнете този брак. Има ли нещо, което, ако се случи, Вие бихте пожелали да запазите брака си. Доколкото разбрах от разказа Ви, вие със съпруга Ви имате дълга история заедно, както и общо дете. В подобни случаи, за да се вземе някакво решение, независимо в каква посока, то би следвало да е в резултат на сериозно осмисляне. Обикновено пътят, който е необходимо да бъде изминат, е както по отношение на Вашата вътрешна реалност, така и по отношение на обективната такава. Помислете си кое Ви е наистина важно и как искате да живеете живота си. Важно е да си дадете сметка как можете да подкрепите себе си в тази трудна ситуация, както и да осигурите благоприятна среда за развитие на детето си. Възможна опция би била консултацията със специалист.  Очевидно Вие сте търсещ човек, така че по всяка вероятност ще си дадете това, от което имате нужда.

На преден план поставям детето си,искам то да се чувства добре,а това в момента ,ако с баща му сме заедно няма как да стане-става свидетел на викове,крясъци и обиди.Зная,че това е недопустимо,затова той се изнесе и живеем разделени.Отделно и аз се изнервям от този психически тормоз,а детето има нужда от спокойни родители...БНД ми е мн сприхав,изнервен и според него трябва да направя това,което той иска-да си напусна работата,която работя от 8 години,хората са ме оценили,дори повишение ми предложиха (аз отказах,тъй като е свързано с повече време,през което няма да съм с детето си),отделно тя ми носи нужните доходи!Абсолютно нищо друго не ме задържа там,аз съм била лишавано дете и искам да осигуря всичко необходимо на детето си!БНД ме обвинява,че съм несериозна майка,да си оставя детето с него и да работя до 22:00 ч.,а според мен проблемът ,е че той не иска да си гледа детето,не му се занимава и иска да е необезпокояван,тъй като когато аз съм вкъщи върша всичко сама,и тогава нещата са ок!Отделно в много от ситуациите той нз как да се държи,когато детето се опита да се наложи,тръшка се,за да постигне своето (която според мен е нормално и всички деца правят),което мн го напряга...
Това,което ме спира-ами това са 9 години съвместен живот,предполагам се сещате,че има доста силни чувства и обич,отделно се притеснявам как това ще се отрази на детето ...Сега когато сме разделени,постоянно се интересува и пита как е детето...Предполагам предобихте представа за създадената ситуация,към какъв специалист да се насочим и изобщо има ли смисъл,след като съпругът ми просто е израснал в такова семейство-жената прислужница и няма думата,а мъжът командва парада?

Здравейте!
Въпреки сложността на ситуацията, Вие имате осъзнаването, че тя засяга множество ключови аспекти. Това в действителност Ви дава предимство пред много хора в идентична ситуация на Вашата. Независимо дали ще решите да прекратите изцяло партньорските си взаимоотношения с настоящия си съпруг или не, на Вас и на него ще Ви се наложи да продължавате да бъдете родители на общата Ви дъщеря. Не знам каква е готовността на съпруга Ви да работите заедно върху трудностите, но явно Вие имате такава. Да, права сте и за това да се интересувате от възможности за специализирана подкрепа. Определено това е зрял начин да се погрижите за себе си и дъщеря си. Смятам, че срещите с психотерапевт имат смисъл във Вашата ситуация.