Загуба на мотивация след раздяла. Абсолютно отчаяние...

Не, реване на главата са обажданията по 73847392 пъти. Крайните изказвания на потребителите са ми също изключително интересни, показват голям спектър на характери и психологически потенциал.

врата, не е гушата, няма как да си позволя да застраша живота на човек, вие ме вкарахте в затвора, за това, че съм откровен и се срамувам от постъпката си!

 Именно заради това прибегнах до това действие - да пиша в този форум. Исках да чуя мнението на безпристрастни хора, за да мога осъзная напълно постъпките си и да сложа край на надеждите си! Разни хора - разни идеали, радвам се, че са обективни с мен. Ако ви бях разказал, какво съм дал за тази връзка, за това как се грижех за това момиче, за това как загърбих приятелите си и отношенията си с много хора щях да ви замажа очите и хуления да не съм аз. Тя е безкомпромисен човек, който държи всичко да е по конец и няма място за грешки, не е свикнала да боли, да се бориш, да е трудно за осъществяване и да не спираш, просто се носи по течението и чака, докато аз се боря и правя всичко по силите си, за да получа това, което искам. Повярвайте, аз знаех с какво се захващам и оценявах ситуацията, борех се както и с каквото мога, за да се напаснем напълно, изкорених си много навици, поех по друга пътека в живота си много рязко. Докато аз мечтаех да закупя жилище, в което да сме една крачка напред, тя мислеше за коси, пластични операции, брутално суетна. Рядко показваше, че е готова да направи невъзможното за да се установим като независима двойка, учех се и исках да възмажея, да съм нейната закрила, спокойствие и утеха, единствено в нея млслех всеки ден, когато не виждах, че тя споделя мислите ми се питах как и защо се случва така. Изпитвах несподелена любов, което ме мъчеше адски много, защото тя е изключително труден човек в нея живеят 18 годишно момиче и 35 годишна жена едновременно и не знаех кога на каква вълна е. Да хленчех за ласките й, защото когато беше лудо влюбена не спираше да го прави, когато се сърдеше и искаше да се разделим не го правеше, в мен имаше съмнение, че щом рядко се случва, може да я губя! Родителите ми я определят като типа хора, които мълчат и не знаеш какво ти мислят, защото тя мълчеше наистина много и съм вадил думите й с ченгел от устата за да разрешим даден проблем, ако не успявах да го направя тя се държеше с мен дръпнато и безразлично - помислете как ще се чувствате вие ако сте толкова влюбени, а отсреща получавате мълчание и студено държание, когато във вас всичко крещи “прегърни я и не я пускай?! Около мен имаше хора с голяма популярност, които си мислеха, че са недосагаеми и всички жени и мъже ги искат, хора от 22 до 30 годишни, те се възползваха от това нещо и повтаряха “един път се живее”, докато, когато аз започнах да се сдобивам с голям брой от хора, които ме разпознават, прилично количество жени, които ме търсят - аз просто се оттеглих от всичко, за да има спокойствие тя, за да разбере, че друга жена няма как да погледна и за секунда, за да бъде спокойна и уверена, за да вярва на думите ми и да споделя мечтите ми, а тя все намираше за какво да се разсърди, все нещо криво правех и не съм го направил по нейния начин, въпреки, че резултата накрая е същия.

Аз никакъв срам и осъзнаване не виждам в "тя ме подтикна".

Уж много оправна била, после пък не била свикнала да се оправя и се носела по течението...

Абе лиготии.

..гарнирани с логорея.

Извинявай, къде съм написал, че е оправна?

Дени, заключвай я вече тая тема. По-смислени мнения няма да има, най-много да отнесеш опакото. Разбра какви са проблемите, действай и това е.

Тъй като до някъде се разпознах в тази жена ( без частта пластични операции, екстейшъни, безкрайна суета, .... ) мога да ти кажа, че поведението ти спрямо нея е било сбъркано още в началото. Такива хора не обичат лепкави, лигави и захаросани партньори, които се стремят очеизвадно да угодят загубвайки, загърбвайки, забравяйки себе си. Това сервилно поведение много скоро става досадно и отблъсква. Да искаш от някой непрекъснато да обяснява и демонстрира любовта си е ужасно. Не че е невъзможно два толкова различни типа да се напаснат, но е нужно много време и желание и от двете страни. Ясно е, че при жената в тази драма го е нямало. Приеми го, направи си изводите от това което се е случило и не повтаряй същите грешки със следващата.

Врат или шия - все тази. Ти пред хората така се държиш???
Борело се бил, за какво се бориш? То първите месеци ако сте така,какво остава за после.
Чудя се какво ли си е мислила докато е мълчала.

Хубост на сила не става. Това си е жива агония и желание да те съжаляват. Никой не трябва да се тъпче там където не е желан . Пий една студена вода и продължи напред. Ама никога не допускай да бъдеш охлюв и да се молиш да те обичат . Това отвращава много жени.

Мачът е свирен още в началото, когато си осъзнавал (забележи), че не сте на едно ниво. Основната ти грешка е (освен, че си посмял да тръгниш с физическа агресия към нея), че не си си дал сметка, че при такива различия на "нивата", можеш да я "използваш" само за трамплин и мотивация за израстване, и шансовете за успешна връзка са ниски. Защото ако имаш реална самооценка, няма как да се почувстваш толкова безсилен, че чак да агресираш. Агресорите обикновено са хора, които самочувствието им е по-високо от вътрешната им себеоценка (или обратното, ключовото е дисбалансът между двете). Тази разлика създава вътрешна борба и се пораждат негативни чувства, които ги числиш, че са провокирани от нея, ама не... твои са си.

На мен ми стана мъчно за това момче.
Когато си само на 22, дори да виждаш, че нямате нищо общо си казваш - няма начин да няма начин, и е много трудно да си дадеш ясна сметка с кого имаш някакъв шанс и за кой е безсмислено да се бориш.

Приеми станалото като част от живота и ценен опит, през който всички сме минали. Мечтай и се бори за нещата, които си искал заради нея, но ги направи за себе си. А когато ги постигнеш, един ден ще ги споделиш с момичето, което ще срещнеш и този опит сега ще ти помогне да разпознаеш като твое.

Дано малко да си се успокоил от анализа и оценката, която си получил тук. Истината е, че и ти и жената, сте млади, емоционални по своему и сте допуснали да сте раздалечите. Недей допуска у теб да се настани трайно чувство за вина. Така си сметнал, така си постъпил в миналото. Просто ти трябва време хда улегнеш, и психически и емоционално. Живей и имай трезва оценка за самия теб. Пази своето достойнство и уважавай жената до теб, а такава ще се появи! По-горе ти беше написано, че мерило за успеха на мъжа са неговите постижения! Така че, успявай, учи нови неща и прогресирай.
Спри да търсиш бившата си приятелка. Мислено й благодари за уроците, които си получил и продължи напред. Успех!

Ах, каква мъка! Ако ти стискат твоето дете за врата дали щеше да ти е тъй мъчно?

Мен ме е стискало бивше гадже за врата, г-д като бяхме на същата възраст - пишлемета. Бяхме доста хора и на маса. И в момента, в който го направи получи същото от един негов доста по-мускулест приятел. Сега този човек първият е лекар, от тези, които наистина помагат на хората. Той и тогава си беше добряк - не знам какво му стана в онзи момент.
Мисълта ми е, че всеки изживява някакви грешки на растежа и моменти, от които се срамува. И щом вече се е случило важното е да се осъзнаеш и никога повече да не правиш така.
Разбира се, че съм съгласна с теб, че никой не бива да постъпва така. Авторът ми се струва, че също разбра кое е мъжко и кое не.