Дали е моето нещо?

  • 1 876
  • 13
Здравейте, скъпи дами! Няма към кого да се обърна, заради това пиша тук...с цел да ми олекне, с цел да чуя мнения...Казусът ми е следният: студентка съм по право. Ще ми предстоят скоро държавни изпити. Притеснението, което ме обзема е огромно, започващо да граничи с депресия...дали ще се справя...Винаги съм била старателна, взимала съм си изпитите в повечето случаи без проблем, но...напоследък се питам дали това е моето нещо. Нямам роднини юристи. Не знам дори дали бих адвокатствала. Наблюдавайки пародийната картинка вече не знам дали изобщо бих се занимавала с това(може би на всеки в даден момент му е минавало през ум...). Наистина ми е мъчно...родителите ми не са ме лишили от нищо, но не мога да им споделя това от страх от разочарованието в очите им...Късно е да се преквалифицирам. Харесвам правото като наука и изкуство, работих една година в кантора, но по-скоро извършвах секретарска дейност. Въпреки това ми харесваше, защото се чувствах полезна...Всеки ден тази дупка се засилва и не знам какво да правя. Противоборството е огромно. Благодаря, че прочетохте! Бъдете здрави!!!
Виж целия пост
# 1
И аз нямам роднини преводачи, но това не ме спира и не трябва да те спира. С много усилие и постоянство ще се справиш. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Благодаря ти Simple Smile аз знам, че с упорство ще се справя, просто напоследък усещам как нямам задоволство от това, което уча...не искам да съм провал за родителите ми, а нали казват, че трябва с удоволствие да вършиш работата си...
Виж целия пост
# 3
Преди държавните по мое мнение юристите са много натоварени и това не им влияе добре. Казвам го, защото много от колегите ми са били така. Докато минат трите държавни и след това им става едно хубаво. Много е трудно, но също така е много полезно това, че се чувстваш под пара. Всичко ще мине мирно и тихо и ще си вземеш дипломата. Вече какво ще работиш - с много трудно ще си намериш работа.
Виж целия пост
# 4
Ако усещаш, че това не е твоето нещо, никога не е късно да се преквалифицираш. Дъщерята на моя приятелка учи право, завърши семестриално, но така и не се дипломира. Сега е втора година педагогика. Според мен, ако можеш, все пак, вземи си държавните изпити, започни работа и после учи нещо друго, което ти харесва. Но вече на твоя издръжка, няма да е честно да товариш още родителите си.
Виж целия пост
# 5
Може да отиде да пита в деканата, но държавната поръчка е до завършване и взимане на държавен. Ако сега се откаже, ще й го признаят и няма да гледат, че 4 години е учила право.
Виж целия пост
# 6
Благодаря! Нямам намерение да прекъсвам или т.н...Просто се чудя дали това е нормална емоция с оглед обстоятелствата...При вас как е било?
Виж целия пост
# 7
Може да отиде да пита в деканата, но държавната поръчка е до завършване и взимане на държавен. Ако сега се откаже, ще й го признаят и няма да гледат, че 4 години е учила право.
Така е. Аз завърших семестриално и така и не се дипломирах. После учих нещо съвсем друго пак по държавна поръчка. Някои даже нарочно записват нова специалност последната година преди дипломирането и така си изкарват по две бакалавърски степени държавна поръчка.
Виж целия пост
# 8
Хм, да, много позната ситуация. И аз бях така през есента на 2016 г, когато държах държавните си изпити по право. Завърших СУ, също нямам роднини юристи.
От погледа на времето ще ти кажа, че държавните изпити са ти най-малката грижа. Да, вярно, важно е да ги вземеш и тогава изглеждат голямата работа .... Но истинският изпит след това е живота. Ще можеш ли да  се реализираш, как ще се реализираш и тн. Трудно е, страшно е трудно. Броят кантори, които ти предлагат работа на жалка заплата без трудов договор е огромен. Агенциите за събиране на вземания също предлагат жалко заплащане, подигравка с усилията, които сме положили за обучението си и 6-те години, прекарани в това.
Работих известно време при ЧСИ, след това година в министерство (не е било стаж). Напуснах и в момента се занимавам с друга дейност. Реших, че просто няма смисъл да продължавам с правото. Не ме влече да съм адвокат, а както вече и сама си разбрала, в канторите се подиграват с теб. Държавната служба също не е перспективна за млад човек с желание за развитие. Съдийските и прокурорските изпити са някакъв вариант, но приемат по 30 души от над 700 кандидатстващи.

Успех на изпитите ти желая.
Виж целия пост
# 9
Имам няколко познати жени юрист-консулти, добре са. Така че може да си търсиш нещо такова после.
Виж целия пост
# 10
Какво значи късно?
Аз съм на 33 и започнах преквалификация в съвсем различна сфера.
Имам магистратура, но просто не съм щастлива и удовлетворена от това което правя вече 10 години.
Довърши започнатото, пробвай се да го работиш и ако не си удовлетворена, се огледай за продължаващо обучение.
Както се казва, по- добре късно, отколкото никога.
Виж целия пост
# 11
... студентка съм по право. Ще ми предстоят скоро държавни изпити. Притеснението, което ме обзема е огромно, започващо да граничи с депресия...дали ще се справя...Винаги съм била старателна, взимала съм си изпитите в повечето случаи без проблем, но...напоследък се питам дали това е моето нещо. Нямам роднини юристи. Не знам дори дали бих адвокатствала. Наблюдавайки пародийната картинка вече не знам дали изобщо бих се занимавала с това(може би на всеки в даден момент му е минавало през ум...). Наистина ми е мъчно...родителите ми не са ме лишили от нищо, но не мога да им споделя това от страх от разочарованието в очите им...Късно е да се преквалифицирам. Харесвам правото като наука и изкуство, работих една година в кантора, но по-скоро извършвах секретарска дейност. Въпреки това ми харесваше, защото се чувствах полезна...Всеки ден тази дупка се засилва и не знам какво да правя.

С кое "дали ще се справя" - с изпитите, или след това?
С изпитите просто  си длъжна да се справиш - това е обобщение на нещо, което е вече учено и по което си държала изпити. Честно казано за мен държавните бяха по-лесни от текущите. В комисиите има практици, а с тях се общува доста по-лесно. Поне за мен е така.
Пък и до тях си изкарала, трябва да приключиш, да финализираш досегашните си усилия.
Моите държавни ги взех за три месеца, без никакви проблеми. И аз работех в кантора до тогава, но когато наближиха напуснах и се занимавах само с учене, защото исках да започна възможно най-скоро стажа си. Между впрочем преди да започна тази си работа и аз нямах представа какво на практика уча и как, аджеба, ще се разберем с тази наука. След това съм преподавала, паралелно с другата си работа като юрист и сега също имам пряк досег с висшето образование. За мен то продължава да е странно откъснато от практиката и нормално хората да не са много наясно какво се случва след това.
По-големият проблем е с реализацията след дипломирането.
То и аз нямах ни един юрист в родата, но вече над 20 години съм в бранша. Освен като юрисконсулт /което е добре за страт/, можеш да опиташ като младши адвокат в кантора, където да не изпълняваш само секретарски функции, а да подготвяш жалби, искови молби, защити, да ходиш по дела. Разбира се, че можеш да се пробваш и на конкурсите за младши магистрати.
В началото се поема всяка работа по специалността - за натрупване на стаж, опит и познанства. Как ще се развиеш - зависи от личните ти качества.
Пък ако ще се преквалифицираш - това можеш да го направиш по всяко време. Дори паралелно с работата като юрист. Но първо доизкарай това, дето си почнала и започни практиката, а след това мисли дали е твоето нещо. Понеже от гледната точка на строго академичната среда няма как да го прецениш. У нас практиката във ВУЗ-овете е малко и човек трудно може да си представи какво и как се работи след това със съответната специалност. Строгият едностранчив академизъм е отвърнал много хора от образованието.
Та от тази гл. т. колебанията ти са свързани и с този огромен минус на нашето образование и са нормални. Не им давай да те преборят, обаче.
...
Всеки си има своя път. Това, което важи за един, може изобщо да не касае друг. Имам всякакви колеги - юристи - както завършили и никога не практикували, така и завършили с много успешна практика, работещи с хъс и за удоволствие. Завършили са всички възможни правни факултети у нас, от всеки такъв имам познати, работещи в сферата и такива, които работят нещо друго, така че и това няма значение. Всичко опира до личността. А дали ще се сработите с правото - няма как да знаеш още.
...
Учи сега за изпитите и на пролет да се похвалиш, като ги вземеш!
Виж целия пост
# 12
Мило момиче, дано се справиш! Моят син записа право и още първия семестър каза, че това не е неговата специалност. Много спорихме, повече страдах аз, но той беше решил и се отписа. Сега е подал документи за университет в чужбина. Моят съвет е да направиш усилия да се дипломираш, а след това винаги можеш да се преквалифицираш. Успех!
Виж целия пост
# 13
Мило момиче, дано се справиш! Моят син записа право и още първия семестър каза, че това не е неговата специалност. Много спорихме, повече страдах аз, но той беше решил и се отписа. Сега е подал документи за университет в чужбина. Моят съвет е да направиш усилия да се дипломираш, а след това винаги можеш да се преквалифицираш. Успех!
[/quote

Благодаря!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия