Мардин

Много смело решение сте взели, все пак е на Сирийската граница. И съпругът ми гледаше сериала "Завръщане" и видях града, много се впечатлих от сградите и го търсих на картата. Има хубави пътеписи за него, сигурно си ги намерила - в Магеланци, в Peika и др. сайтове за пътешествия. Моя позната ходи в Коня и беше възхитена, но вие ще сте много по наизток. Приятно разглеждане на този загадъчен град.

Понеже Турция ми е слабост и ако имах възможност бих обиколила навсякъде, ще следя с интерес темата.
Приятно изкарване и ще чакаме снимки и  разкази

Привет,

Живея временно в близост до този град и  бях останала много впечатлена още от първия път, когато го посетих.
Градът се разделя на стара и нова част. Старата част е разположено на височина и гледката от там е страхотна. Там има доста доста музеи, джамии, манастири, медресета, каменни и лабиринтени улички, пазарчета, ресторанти, нощни барове с жива автентична музика. Има много хубави каменни хотели. Самия град е смесица от кюрдска, арабска, турска и асирийска култура. Доста често по улиците ще чувате арабска и кюрдска реч.
Има доста магазинчета от където може да си купите нещо за спомен от там Известен за града е асирийското вино (имат много изби и винарски магазини). На мен лично много ми хареса виното сюрияни шарабъ "Мезопотамия".
Известни са и органичните им лечебни сапуни от "бъттъм" и магарешко мляко.
Ако сте любители на турското кафе препоръчвам ви да си купите кафе - "дибек кахвеси спесиял микс" . Купете си го от магазин за кафе Артук Бей. Даже преди да си купите ви дават кафе за дегустация.
 
Ако искате да хапнете нещо вкусно опитайте "ичли кьофте" , "кабурга долмасъ" . Има едно място, където е известно с кебапите си , казва се " Кебапчъ Ръдо".

Новата част на града е по-модерен - имат няколко мола. По-големия мол е в Къзълтепе мола се казва " Мова Парк", разположен е точно до летището.

Около Мардин има и други забележителности , като Мидят, Манастирът Дейрул Зафаран, античният град Дара, Беяз Су в Нусайбин и т.н.

Препоръчвам ви да посетите през пролетта или есента, тъй като тук жегите през лятото са нетърпими - става въпрос за над 40 градуса.

Това е което се сещам за момента. ☺

Mardinna, благодаря ти за отговора. Видях всичко това с очите си и усетих със сетивата си. Пътувах началото на март месец. Очарована съм!

Сподели повече, ако имаш желание, може и снимки

Здравейте, много бих се радвала ако разкажете за вашето пътуване! Благодаря

Здравейте, пътешественици!
С удоволствие ще разкажа за този мартенски уикенд в Мардин.  Държава е много популярна като дестинация, но не и региона - югоизточна Турция
След дълго издирване на начин за придвижване (освен кола) разстоянието по суша е 1975 км., открих самолетни билети с турските авиолинии - вътрешни полети. Двупосочните билети за двама ми струваха 200 лв.
Излетяхме от летище Ататюрк и след час и половина кацнахме в Мардин. Очаквах да кацнем на малко, старо и овехтяло летище. Да, ама не, чисто ново летище на едва две години. Малко , спретнато, много чисто. Заприлича ми на летището в Маракеш, може би заради ориенталските орнаменти. Излизаме от летището, навън сумрак, всички улични лампи светят, а светлините на прозорците по блоковете са като светулки. Спираме да изпушим по цигара (тия цигари) и се наслаждаваме на гледката, въздуха и уханията в ранната вечер. В един момент ме удря силна миризма на одеколон от онзи който използват в бръснарниците, мирише на чисто, на сапун. До нас се е озовал мъж (предполагаема възраст 45 г.) облечен в типичните дрехи за региона, потури, пояс, сако, шал увит на главата и разбира се мустак.
Предлага ни такси. Имахме уговорен транспорт с хотела и уви не се възползвахме от този колорит.
Летището е в новия град, а стария град е на около 17 км. Резервацията за хотел беше в стария град. Потеглихме и, ами какво да кажа, нови булеварди, улици цветни, хора, заведения, реклами - кипи живот.  Пристигнахме около хотела. Около, защото старият град е низ от малки тесни калдъръмени улички и стъпала, мнооого стъпала (височината на стъпалата варира 20-30 см.). Изкачихме няколко стъпала, завихме надясно и след няколко крачки се появи хотелът. Избрах го през букинг - "Zinciriye Hotel"- тип каменен, това е сайтът за инфо http://www.zinciriye.com.  На рецепцията ни посрещна мъж, устните му се разтягаха в усмивка,  а очите му шареха по нас, опитвайки се да прецени откъде сме и какви сме. Говореше разбираем английски със заучени фрази, но и това е достатъчно. Взехме ключа от стаята, изкачихме 12 стъпала, всяко високо по 30 см. оставихме багажа и нетърпеливи излязохме на разузнаване.
С езиците е малко трудно, много малко хора говорят английски, броят се на пръсти. Турският език с който смея да твърдя се справям прилично е доста различен, нещо като диалект и трудно разбираем. Сирийски и кюрдски, дума не знам, но когато има желание има и начин.
И така запленени от чара на ориента, скитосвайки по малките улички, времето минава неусетно и в един момент усещаме как градът притихна,  станало 20:30ч. - време за вечеря. Тръгваме по главната с идеята за хранителен туризъм, нещо местно и традиционно и хоп "греда", всичко е затворено. Ами сега, аз мога и да не ям, но мъжът ми започва леко да нервничи. Никой  не ни е виновен, да сме помислили. И точно преди кулминацията на нервния срив от глад мяркам табелка "Шеф чорбасъ - 24", но за да стигна до заветната цел ми поредстои покоряването на поредните 10 стъпала от по 20 см. Качвам се, надничам през вратата с надеждата, че наистина сервират 24 часа супи . Посреща ме младо усмихнато момче с готовност да помогне на такива туристи като нас. Провиквам се към моята половинка да се качва и виждам как в очите му проблясва светлина.  Настаниха ни на масата пуснаха ни печка(вечер е доста хладно, даже студено по това време на годината) донесоха хляб, вода, разядки и но поканиха да си изберем от 6-те вида супа които предлагаха. Поканихме момичето и момчето(собствениците) да седнат при нас. Говореха малко английски, ние малко турски, гугъл преводач и така в смях и закачки неусетно мина час и половина. Попитахме в коя къща е сниман филмът "Завръщане" (оригинално заглавие Съла) не можаха да се сетят, на помощ дойде ютубето и ...ааа дааа, оказа се, че слагаме ударението неправилно. Къщата в която е сниман филмът се намира в съседния град Мидият, който се намира на 60 км. от Мардин. Питам ги знаят ли нещо за Махмут Орхан и за клипа на песента "6 дни" сниман в Мардин. Пак ме гледат странно и пак пускам ютубето и ооо изненада, дори не бяха чували песента, но веднага познаха къде е снимана и започнаха да обясняват къде и как да стигнем до мястото. Мястото е Zinciriye Medresesi и се намира точно над нашия хотел, вече съм проучила. Казваме си довиждане и доволни с пълни коремчета потегляме към хотела. Часът е 22:30, градът спи, само тук-там се чува лай на куче.

Прашнопръста, много ми хареса разказа ви ! Надявам се, че има какво още да ни споделите! Очаквам с нетърпение!
Предполагам, че сте качили някакви снимки, но за мое голямо съжаление не се отварят! Ако може да опитате отново! Благодаря!

Прашнопръста, чуден разказ!
Чакаме продължението.