Здравейте. Преди да започна знам,че ще бъда доста съдена,но повярвайте ми,не можете да ме критикувате повече отколкото аз критикувам сама себе си. Та се надявам на някой градивен съвет.
Имах три години връзка с мъж,по-малък от мен. Аз съм на 27,той на 22. Успешна на моменти,но с трагичен край. Аз съм склонна към мрънкане,оплакване. Той е избухлив. Имали сме доста караници,обиди от негова страна,рев от моя. Допускала съм грешки (не от типа на изневеря),но според него само аз допускам грешки. Януари месец миналата година се разделихме "уж окончателно ". Той се изнесе. Правихме опити за събиранки,разделянки. Пробвахме и с други хора. Но не прекъснахме контакт напълно. Октомври месец той замина за чужбина с уговорката,че сме заедно и като може ще ме вземе при него. За протокола той не искаше да си потърсим работа заедно. Междувременно аз започнах да се виждам с друг мъж. Не е любов,но ми е приятно с него. Декември бившия ми вече приятел ми позвъни,че иска да замина при него. Аз се колебаех и не заминах,не исках да го подвеждам. Разбрахме се януари да си вземем отпуск 5 дена и да отидем на хотел за да прекараме няколко дена заедно. Той от чужбина да се прибере,а аз да отида от родния ми град до София и там да се срещнем. Отидох на уговорената дата,видяхме се,аз не почувствах нищо. Скарахме се,защото хотела не ми хареса и си тръгнах...Хванах си автобус за да се прибера. В момента в който се качих на автобуса,съжалих за решението си.. Все пак той прелетя поливин Европа да се видим. Звъннах му да се върна,но той ме блокира отвсякъде. Каза,че всичко е приключило за него и това е края между нас. Та от тогава съм в депресия. Не мога да спя. Идеализирам го,страдам,искам да върна времето и да изживея 5 хубави дни с него... В главата ми е каша. Човека с който се виждах също е наранен. Вижда,че страдам и то за друг. Незнам как оплетох нещата толква. Незнам и какво да направя...
Доста се разпрострях,извинявам се за което...
Виж целия пост
Имах три години връзка с мъж,по-малък от мен. Аз съм на 27,той на 22. Успешна на моменти,но с трагичен край. Аз съм склонна към мрънкане,оплакване. Той е избухлив. Имали сме доста караници,обиди от негова страна,рев от моя. Допускала съм грешки (не от типа на изневеря),но според него само аз допускам грешки. Януари месец миналата година се разделихме "уж окончателно ". Той се изнесе. Правихме опити за събиранки,разделянки. Пробвахме и с други хора. Но не прекъснахме контакт напълно. Октомври месец той замина за чужбина с уговорката,че сме заедно и като може ще ме вземе при него. За протокола той не искаше да си потърсим работа заедно. Междувременно аз започнах да се виждам с друг мъж. Не е любов,но ми е приятно с него. Декември бившия ми вече приятел ми позвъни,че иска да замина при него. Аз се колебаех и не заминах,не исках да го подвеждам. Разбрахме се януари да си вземем отпуск 5 дена и да отидем на хотел за да прекараме няколко дена заедно. Той от чужбина да се прибере,а аз да отида от родния ми град до София и там да се срещнем. Отидох на уговорената дата,видяхме се,аз не почувствах нищо. Скарахме се,защото хотела не ми хареса и си тръгнах...Хванах си автобус за да се прибера. В момента в който се качих на автобуса,съжалих за решението си.. Все пак той прелетя поливин Европа да се видим. Звъннах му да се върна,но той ме блокира отвсякъде. Каза,че всичко е приключило за него и това е края между нас. Та от тогава съм в депресия. Не мога да спя. Идеализирам го,страдам,искам да върна времето и да изживея 5 хубави дни с него... В главата ми е каша. Човека с който се виждах също е наранен. Вижда,че страдам и то за друг. Незнам как оплетох нещата толква. Незнам и какво да направя...
Доста се разпрострях,извинявам се за което...
Единствено от разстояние и защото той бяга изглеждат толкова драматични нещата, ако бяхте заедно в момента, съвсем друго щеше да е. Ще мине, винаги минава. Само не правете грешката да продължавате мъчението - повече никаква комуникация с него дори той да размисли и да иска. Блокирате го и Вие и гледате само напред. 
