Здравейте, доста време се чудих дали да пиша тук, но се реших да споделя ...
Преди 6 месеца с приятеля ми, с когото сме заедно от 4 години, а от 3 живеем заедно си взехме жилище ... всичко беше страхотно до Нова година, не знам какво точно се преобърна, но от 1-ви досега все повече почвам да съжалявам за това си решение ... почнах да се чувствам притисната от родителите ми, родителите му, него, цялата семейна ситуация, да се отдалечавам от него и само като го погледна да искам да заплача и да избягам от всички и всичко. Искам свободата си, но се чувствам, че вече всичко е приключило и е дошъл краят на живота ми ( на 22 съм), а той толкова много ме обича, усеща, че съм се отдалечила и като го погледна изпитвам силна мъка, но нищо друго .... за него мога да кажа, че е страхотен - добър, мил, обича ме повече от всичко, никога не би ми изневерил или би ме наранил.
не знам как да постъпя и какво да предприема, не знам и с кого да говоря... сякаш всичко вече е приключило и от тук нататък нямам право на свободата си и избора си, а ще трябва да приема този си живот. Страх ме е, че е ако поискам да се разделим ще го нараня прекалено много, ще разочаровам и родителите ми, неговите също, към които много се привързах, а да не говорим и за общата ни ипотека ... толкова съм объркана и в безизходица, чувствам, че каквото и да стане няма да мога да бъде щатлива
Виж целия пост
Преди 6 месеца с приятеля ми, с когото сме заедно от 4 години, а от 3 живеем заедно си взехме жилище ... всичко беше страхотно до Нова година, не знам какво точно се преобърна, но от 1-ви досега все повече почвам да съжалявам за това си решение ... почнах да се чувствам притисната от родителите ми, родителите му, него, цялата семейна ситуация, да се отдалечавам от него и само като го погледна да искам да заплача и да избягам от всички и всичко. Искам свободата си, но се чувствам, че вече всичко е приключило и е дошъл краят на живота ми ( на 22 съм), а той толкова много ме обича, усеща, че съм се отдалечила и като го погледна изпитвам силна мъка, но нищо друго .... за него мога да кажа, че е страхотен - добър, мил, обича ме повече от всичко, никога не би ми изневерил или би ме наранил.
не знам как да постъпя и какво да предприема, не знам и с кого да говоря... сякаш всичко вече е приключило и от тук нататък нямам право на свободата си и избора си, а ще трябва да приема този си живот. Страх ме е, че е ако поискам да се разделим ще го нараня прекалено много, ще разочаровам и родителите ми, неговите също, към които много се привързах, а да не говорим и за общата ни ипотека ... толкова съм объркана и в безизходица, чувствам, че каквото и да стане няма да мога да бъде щатлива
