За хорската злоба и злонамереност в малките градчета

Докато има кой да им обръща внимание и да им се връзва, така ще е.
Не ми пука изобщо кой какво си мисли или говори за мен.

Точно на пук на такива плитки хора, ти трябва да ходиш с вдигната глава. Не е приятно, знам. Но щом не е опция да се изнесеш, просто не им обръщай внимание. Особено ако чувстваш, че раздялата ви е правилното решение.

unknown_lady дори, ако това поставя петно върху реномето ви, дори когато това кара други хора да са преднамерени към вас и затваря врати за вас ?

Съсредоточи се върху хората, които чувстваш близки и те подкрепят. Винаги ще има такива, които да обсъждат - особено, ако знаят, че те жегват, - въпросът е ти да намериш свой начин да отминаваш това.

В големия град живеят също клюкари и родените там са "подложени" на същото одумване.
Въпросът е дали ти пука, че някоя си щяла да те посочи с "многозначителен поглед" на друга, докато минаваш.

За мен, проблемът е вътре в теб, а не в клюкарките.
За 3 години са ти разнищили "случката" и са те забравили, но ти явно, си мислиш че представляваш някакъв огромен интерес за тях и ти се привиждат погледи и шушукане.
В момента наблюдавам от първа ръка живота в малък град и не- не им пука, всички вече са свикнали с разводите и с живеенето на семейни начала.
Да, вълнуват се донякъде и одумват извънбрачните връзки, което е разбираемо и в реда на нещата, според клюкарския кодекс.

Няма как да затвориш устата на хората. Всеки е свободен да прави и говори каквото иска. Но колкото повече им обръщаш внимние, толкова по- настъпателни стават, защото така се чувстват значими, убедила съм се от опит. Това са хора, които нямат собствен живот и живеят живота на другите. Безразличието е най- доброто средство срещу тях.

И аз съм в малко градче, почти село-вдигаш глава високо и не я въртиш да гледаш.Сигурна съм ,че всичко трае три дни ,хайде месеци да е.Нататък е твоето въображение.Че помнят  до девето коляно е вярно, но идват други за одумване и  се прехвърлят.Не общуваш със всеки, вирнат нос и  напред.

хич и не комуникирам с такива. иначе, да, виждам ги винаги в махалата ни, събрани на групички и кой знае какво одумват.
една смешна случка: прибирам се от магазина и виждам една съседка. от възпитание я поздравявам. в този момент ме фиксира и оставя на земята някаква кофа с намерение да се спра и да "побъбрим" /демек да ме разпитва за лични работи/. директно я подминах като малка гара, даже не забавих крачка.

Подобно е и положението в големите градове.Но тук имаш възможност да избираш контактите си и да редуцираш негативните личности. Има ги навсякъде-злоба,завист,клюки,гняв,намеса в чужди взаимоотношения. Някои са с болни амбиции.Но поради липса на качества, трупат" кариеризъм",вредейки на другите. Изпитват някаква перверзна наслада да принизят хепи личностите до тяхната маргинална същност .Не случайно клюките и интригите са подсъдими.

Аз лично ги игнорирам,най-често иронизирам или заливам с позитивизъм.Това са зли и комплексирани хора,примитивни.
След като чух как коментираха злостно луксозните драперии на ковчега на баща ми,височината на ботите ми,татусите на любимия,подавки и др.несъществени неща,осъзнах,че това не са хора.Не ми влияят,не ме интересуват и не им дължа никакво отношение..Повечето са с много лични проблеми,диагнози,комплекси и интелектуални липси.Нещастници,които не бива да допускате до себе си.За уронване на престижа, здравето, семейните Ви отношения може да ги съдите или да блъфирате,че ще го направите. Няма да ги промени,но ще ги озапти до известна степен

Тук в София със съседите си говорим само за дейностите около блока, за времето и дотам. Никой не е седнал да разпитва и разисква каква съм и що съм. Извън жилището пък съм напълно анонимна, което обожавам.

В града на ММ обаче, от момента на отиването ни, е едно постоянно спиране и говорене с хора, отговаряне на доста лични въпроси от типа на ''Е, хайде де, второ няма ли да има?'', и одумване на трети лица - поне половината от които не познавам. Стискам зъби и търпя. Ходим рядко, преживява се.

Спри да се впечатляваш кой, как и защо те гледа. Чудо голямо, че си разведена - и аз съм с втори брак, свеки я беше срам да каже в града, че милото й момче си взима втора ръка булка. Не съм се впечатлявала, това са нейни комлекси, не мои.

Не знам в кое населено място живееш, но ми се струва че малко преиграваш. Познавам доста хора, живеещи в малки градчета и в села.Някой са разведени, други разделени с половинките си, който са в чужбина, трети пък женени с извънбрачни връзки. Чак такова одумване и  шушукане не съм забелязала.  Пък и прокажена да те изкарат.. не ми се вярва. Хората не живеят на луната все пак, виждали са какво ли не в днешно време.

Много се филмираш. А справянето е лесно.
Първо проумей, че за никого не си толкова важна или интересна та с месеци да те обсъжда (освен ако не си преспала с половината женени лъже в града, не си убила или не са те съдили за педофилия).
После спри да се самонавиваш, че всеки гледа теб с 'онзи поглед', защото знае мръсното ти минало. Някои те гледат, защото не ти харесват дрехите, други защото си красива, трети в точка някъде там, зад теб.
За затварянето на вратите, реномето и бла-бла е същото. Ако ти се носи убийтвено лоша слава заради миналото ти - нормално да се случва. Аз не бих наела човек, лежал за убийство да речем. Ама ако става дума просто за някаква си, поредна, разведена жена то няма да я наема просто защото не става за работата.

И ти го пиша като човек, за когото два града, че и едно село шушукаха как е загубил майка си и приятеля си в рамките на 3м. Ама шушукаха точно още три месеца и то след първия месец бяха само хора, които се връщат от някъде и са изпуснали 'клюката'.

Хората в големите не са много по-различни, просто човек има по-голям избор от среда и не е принуден да е в толкова близки отношения с непосредствените си съседи.

Най-общо се справям като не ми пука. По принцип съм чувствителен човек, но дълги години съм се тренирал да не ми пука за мнението на съученици, после колеги в университета, после колеги в другия университет, после в работата и т.н. и т.н. Ако седнем да гледаме хората - никога не им харесва - или човек е твърде затворен и мълчалив, или твърде много говори, или нещо друго. Част от удоволствието на затворена компания, е да одумва някой, който обикновено не присъства. Единствено на най-готините, чаровни, забавни и мили хора им е спестено това, но такива има сигурно 1 на 100

Така че трябва да се тренирате да не обръщате внимание и да налагате със самочувствие Вашия модел за еталон. Не сте Вие в грешка, че сте се разделили с човек, който не е за Вас. Всички, които търпят връзки с насилници и прасета, защото "какво ще си кажат другите" - те са в грешка! И вътрешно го съзнават, завиждат и от там извира злобата им.

Така че се тренирайте. Писал нерядко една много добра и научно доказана стратегия, базирана на "десенситизация" или още можем да го наречем "претръпване". Използва се много често в лекуването на фобии - примерно страх от паяци. Идеята е, че когато човек е постоянно изложен на това, което го притеснява или плаши, в някакъв момент силната вътрешна реакция намалява, губи остротата си. При паяците пациентите започват с картинки, после с плюшки на паяци, минават много месеци и реакцията им към паяци става все по-слаба и по-слаба. Междувременно вървят и обяснения насочени към рационалността - кои паяци са отровни, какъв е рискът за човек, защо и как ходят по този начин и т.н. Терапията завършва с това човекът да успее да пипне истинки паяк.

Същия принцип може спокойно да се приложи към социални ситуации. Притеснява Ви, че Ви одумват? Включете се и Вие! Със сигурност има нахални въпроси - отговорете им. Спокойно, уверено, просто трябва да сте твърдо убедена в правотата си. И ще видите, че всъщност много от одумващите в някакъв момент ще споделят своите проблеми, ще изплачат своята болка - бият ги, унижават ги, не правят секс и т.н. и т.н. Ще видите, че реално немалко хора копнеят да са на Ваше място. И затова сте интересна, и затова е омразата - всъщност е завист. Всъщност немалко си казват "дали пък не е по-добре като нея" и още по-яростно хапят, за да се убедят сами себе си, че не, не е по-добре като нея, защото ето - страхува се дори да излезе.

Гарантирано действа, в безброй ситуации - по-важни в житейски план или по-малко важни - съм го тествал. Така че в общи линии трябва да правите точно обратното на това, което правите - не да бягате, а да посрещнете предизвикателството директно. Докато осъзнаете в някакъв момент, че на Вас не Ви пука, на другите им пука много повече (и си има причини за това, които са техни причини, не Ваши).

И тогава ще осъзнаете, че Ви харесват и Ви завиждат много повече хора, отколкото сте подозирали. Защото няма по-голям социален и житейски успех от това човек да извоюва да бъде себе си, такъв какъвто би искал да бъде в собствените си очи.

И аз съм живяла в малък град. Нещата се разнищват и се забравят за  максимум месец, в сегашното забързано ежедневие с хиляди нови новини всеки ден от телевизор, интернет, телефон - нещата се забравят за максимум седмица, дори от бабките. Да си мислиш, че с години някой ще шушука за теб като излезеш на разходка в парка защото си разделена с някой е параноя. На хората не им пука, дори на злобните, които помнят повече. Всичко ми се струва прекалено преувеличено, освен ако не живееш в някое селце с консервативни турски чичаци... Първо трябва да се отърсиш от това вманиачаване, че за всички си център на обсъждането. Махнеш ли тази мания от главата си, рязко изведнъж ще забележиш, че никой нито шушука, нито се вълнува от развода ти от преди три години.