Мразя се! Не искам да живея!

  • 5 455
  • 47
Не знам какво става с мен. Майка съм на най-добричкото и сладко момиченце на света. Синът ми е на 1г. и 7м. Имах лека бременност от към физически усещания, но психически бях много зле. Мъжът ми започна да се налива много често след като забременях и неведнъж сме се карали жестоко и дори ме е удрял. Всеки ден плачех и бях с постоянни паник атаки. Слава богу детето ми се роди добре, здраво и много красиво. В деня на раждането и след това мъжът ми не спираше да пие. Аз бях в постоянен стрес дори и в болницата, лежаща след секциото.
Нямах желание за нищо. Дори да ида да видя новороденото си бебче. Изписаха ме, но аз все още нямах тази майчина любов и блясък в очите. Майка ми се грижеше за малкия и аз се чувствах излишна и за нищо не ставаща. Върнах се на работа и започнах да прекарвам все по малко време с детето. Върнах се, защото не ни стигат парите. Започнах да чувствам, че се отчуждавам от детето и за това чувствам ужасна вина и болка. Баща му не се грижи изобщо за него. Пие през вечер. Аз вече спя много и ми е трудно да стоя будна. Забравям много. Имам натрапливи мисли и чувства постоянно. Говоря си сама и се псувам. Не съм глупава, работя като IT, но усещам, че затъпявам, губя идентичността си. Не знам коя съм, къде съм. Тръгвам някъде и забравям. Защо? Всичко, което съм искала е семейство. Сега се прибирам вкъщи и искам само да спя. Що за майка съм. Дори не се чувствам като такава. Аз съм пълно нищожество. Искам да умра.
Виж целия пост
# 1
Моят съвет е да благодариш на господ,че имаш живи и здрави деца и че ти си жива и здрава,това е най-важното и нещо заради което трябва да си наистина щастлива,много хора са болни,други не могат да имат деца! Мъжът ти да не бъде фактор за щастието ти! Не може да искаш да умреш,имаш деца,трябва да ги гледаш да ги даряваш с любов,те са твоето щастие! Не мисли глупости радваи се на децата си и не обръщаи внимание на мъжа ти!
Виж целия пост
# 2
Уоу ... звучи отчайващо. Поговорете с майка си , сестра си (ако имате), с приятелката си, със специалист. Детето не е виновно за нищо и има огромна нужда от Вас. Намерете си хоби, което да Ви разсейва от мрачните мисли , организирайте си пътувания с децата и приятелки до тихи и спокойни местенца през уикендите (не е задължително да е скъп курорт ). Не се затваряйте в себе си и се консултирайте със специалист (няма нищо срамно в това) . Успех
Виж целия пост
# 3
Имаш най-прекрасното нещо на света ... децата си. Те са твоето щастие. Намери кой да ти помага и си търси психолог, за да излезеш от тази криза.
Виж целия пост
# 4
Звучи като да имаш следродилна депресия. Аз се чувствах много тъжна, неразбрана и отчуждена от всички над година след раждането и на 2те ми деца. С времето отшумяха тези чувства. Не съм правила нищо специялно, но при мен беше доста по-леко, от това, което описваш. Но и аз чувствах, че мъжа ми е по-черен от дявола и го обвинявах в какво ли не. Бяхме на прага да се разделим...

Не знам какво да посъветвам. Ако имаш възможност, говори със специалист - следродилната депресия е сериозна и мъчителна болест. Пробвай да пиеш витамин Д, на мен ми помага да не изпадам в дупки... в никакъв случай не си мисли, че си кофти майка или кофти човек. Това, което преживяваш се случва на много жени. Не си виновна ти. Можеш да го превъзмогнеш.

Разбирам те и те прегръщам!
Виж целия пост
# 5
Страх ме е да изляза навън с детето на разходка, защото мисля, че ще го забравя някъде. Cry Не знаете колко безпомощна се чувствам пред тази депресия или окр или там каквото е. Не ходя никъде освен на работа. Там съм във вихъра си, защото съм много добра в това, което работя. Съвсем се изолирам. Мъжа ми ме обижда при всеки удобен случай, майка ми иска да се стегна. Гледам детето си и не изпитвам нищо. Що за животно съм аз?
Виж целия пост
# 6
Потърси специалист като за начало. И преосмисли отношенията с мъжът си. Ясно е, че нито ти, нито децата имате нужда от такъв човек в живота си. Но първо се погрижи за себе си. Децата ти имат нужда от здрава и пълноценна майка и заслужават добър живот, както и ти самата!
Виж целия пост
# 7
Депресия като клинично състояние, а не просто лошо настроение. Препоръчвам ви да се консултирате с психиатър и да пуснете някои базови изследвания, психиатърът ще ви насочи по-точно. Най-общо говорим за хормони на щитовидна, вит. Д и Б12.
Виж целия пост
# 8
Цитат
Майка съм на най-добричкото и сладко момиченце на света
Цитат
Гледам детето си и не изпитвам нищо. Що за животно съм аз?
В тези цитати има противоречие.
Тези  изявления с последващия въпрос са показателни (както и самия факт, че се обръщате за помощ и съвет в сайта) за това, че все пак изпитвате нещо. Което пък ми дава основание да си мисля, че се " самонавивате " с мрачни мисли и си задълбочавате депресията. Добре е, че търсите помощ, но има и по-правилно място за това от тук. Не се вживявайте като жертва, защото децата Ви нямат вина, малки са и имат нужда от майка. Забележете, че не коментирам съпруга Ви. Ако чакате той да обърне внимание на състоянието Ви и така да му привлечете вниманието към проблема само си губите времето и си задълбочавате депресията. Успех.
Виж целия пост
# 9
Щом живееш с мъж, който те обижда и ти посяга, как очакваш да си добре? Няма начин да си добре, ако живееш с него. На всичко отгоре той пие. Наистина ли не виждаш къде е проблема?
Виж целия пост
# 10
Майната му на този мъж,ей! Веднъж се живее. Умна си,можеш и без него. Даже съм убедена,че без него животът ти ще обърне посоката. Защо си с него, както казваш и за детето не се грижи. Я си стягай дупето и бъди щастлива!!!
Виж целия пост
# 11
1.консултации с психолог                         2.мъж пиянде не ти трябва, зарязвай. Имаш добра професия, ще се справиш и без воденичния камък на шията.                                           3.направи си изследвания, вит. Д, вит. В 12, вит. Е, хормони. Често депресивни състояния се дължат на дефицити.
Виж целия пост
# 12
пързалка
Виж целия пост
# 13
Аз ще повторя същото, то съвпада и с това, което аз бих направила - първо намери добър специалист, който да ти помогне да се измъкнеш от тази криза. Ще отнеме време, но има изход, повярвай. Паралелно с това, зарязваш пияното прасе, взимаш си децата и се отделяте с майка, сестра, някой близък.

Вероятно става дума за депресия и тревожност, но щом проявяваш автоагресия и имаш толкова негативни мисли за край на живота, не чакай да мине само, потърси помощ задължително, няма нищо лошо в това.


Едит: И този път направи нещо, сега видях публикациите ти, тази история я разказваш от няколко месеца.. Докога?
Виж целия пост
# 14
loramoni, ти нямаш вина за това, което изпитваш. Приказки от рода да си благодарна, че имаш здраво дете и т.н. могат само да влошат чувството за вина. То е ясно, че си благодарна, но това не променя факта, че не се чувстваш добре. Потърси професионална помощ. Ти реши психолог ли ще е, или психиатър, който да ти назначи медикаменти, ако се касае за депресивно състояние.
Аз също имах период, в който се чувствах лоша майка. Стана, след като преживях силен стрес с детето си. Ставах с мъка от леглото, постоянно ми се спеше, не усещах, че съм пълноценен родител. И като се намери някой да ти каже да се стегнеш, започваш да се чувстваш още по- виновна.
Всички сме с различна психика. Има хора, които минават през големи трудности и стресови състояния, но издържат. Това зависи и от генетични фактори, и от начина по който се е развил животът на човек. Не се съди, че не си като другите, а просто потърси помощ. Това според мен би ти помогнало и да вземеш решение за личния си живот.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия