Нямах желание за нищо. Дори да ида да видя новороденото си бебче. Изписаха ме, но аз все още нямах тази майчина любов и блясък в очите. Майка ми се грижеше за малкия и аз се чувствах излишна и за нищо не ставаща. Върнах се на работа и започнах да прекарвам все по малко време с детето. Върнах се, защото не ни стигат парите. Започнах да чувствам, че се отчуждавам от детето и за това чувствам ужасна вина и болка. Баща му не се грижи изобщо за него. Пие през вечер. Аз вече спя много и ми е трудно да стоя будна. Забравям много. Имам натрапливи мисли и чувства постоянно. Говоря си сама и се псувам. Не съм глупава, работя като IT, но усещам, че затъпявам, губя идентичността си. Не знам коя съм, къде съм. Тръгвам някъде и забравям. Защо? Всичко, което съм искала е семейство. Сега се прибирам вкъщи и искам само да спя. Що за майка съм. Дори не се чувствам като такава. Аз съм пълно нищожество. Искам да умра.