Имах сериозна приятелка,бяхме заедно от години.Не всичко беше идеално, разбира се, а и аз често съм достатъчно тежък характер та и сам не мога да се понасям.Езикът ми често изпреварва мозъка и когато говоря няма нужда да удрям, за да причинявам негативи дори и в хората ,които ме харесват и за харесвам.
В един момент нещата спряха да се развиват съвсем-може би прекалявах с желанието си да променя определени "нормални" събития във връзката ни.След това всичко започна да се руши-сега вече не мога да го отрека, но тогава намирах начин да се самозаблудя, че това може да се поправи или че е етап от отношенията ни.Признавам и пред себе си вече, че явно съм оставил нещата на доизживяване, въпреки че се опитвах да реанимирам тази връзка заради вложените чувства и хубавите моменти, които изживях.
Миналото лято съвсем ме хвана параноята и успях да принудя приятелката си -жената която обичах и с която исках да живея-да говори с мен открито и откровено.Чух потвърждение на това, което вече знаех-изневерява ми. "От повече от година и аз съм виновен, защото не се чувства вече добре с мен, не я карам да изпитва чувствата от началото на връзката ни и не я карам да се чувства желеана и тн."
Хвавнах я по класическия начин-разпечатки, смс-и, разговори, пощи, разминавания във времето, не особено желание да сме заедно.
Явно допуснах грешката да не се махна от тази връзка и да попитам -Какво правим от сега нататък?
А когато имах основателни подозрения бях решил да скъсаме, но се спрях заради сватбата на моя много добра приятелка.
Както и да е -някак стигнахме до решението да се опитаме да оправим нещата между нас и така загубихме още близо година.Разделихме се тази година -преди няколко месеца.Без скандали, но при много неприятни обстоятелства и с желание от моя страна да не удрям само с езика си(въздържах се, колкото и да ми струваше).
някъде по това време получих писмо-неочаквано за мен-от жена, която познавам служебно то няколко години и към която имам много силни симпатии.Не знам защо беше решила тогава точно да ми пише-формалният повод не е толкова важен.Отговорих й, тя пак писа и така нещата се прехвърлиха в чат.Скоро след това се срещнахме, поговорихме си, тя ми се похвали че се е омъжила в края на 2005 г.през тези няколко часа имах непрекъснатото усещане, че остава нещо дедоизказано и от мен се очаква някакво действие.Няколко дни по-късно се видяхме пак.След като се разделихме получих въпроса-Щеше ли да ме прегърнеш днес, ако.......?
Не мога да опиша чувствата си в този момент-единственото клише е "сбъдната мечта".И мечтата се сбъдна, когато дойде при мен и не само я прегърнах, а и я целунах.
Оказа се, че чувствата не могат да се контролират, особено когато са взаимни.Границата между харесваме се много и влюбени сме един в друг изчезна с неочаквана скорост.Вече няколко месеца се виждаме, но......
Времето, прекарано заедно е прекрасно.Разделите са болезнени.И мислите след тях.....
Още когато разбрах какво усещаме един към друг казах, че бракът има обратно действие.....
Отказа ми.Каза, че съм единствения човек с когото иска да е, но не може да преодолее принципите си и дадената дума.
Срещаме се, обичаме се, дори се нараняваме когато не успяваме да премълчим нещо един към друг.Не мога да я извадя от мислите и живота си -И НЕ ИСКАМ. Не мога да съм с нея.
Насила се взема -насила не се дава!
Вече съм разрушен напълно както ми се струва.И си мисля за какво ми е да съм толкова силен-защото явно не съм все още мъртъв?
Виж целия пост
В един момент нещата спряха да се развиват съвсем-може би прекалявах с желанието си да променя определени "нормални" събития във връзката ни.След това всичко започна да се руши-сега вече не мога да го отрека, но тогава намирах начин да се самозаблудя, че това може да се поправи или че е етап от отношенията ни.Признавам и пред себе си вече, че явно съм оставил нещата на доизживяване, въпреки че се опитвах да реанимирам тази връзка заради вложените чувства и хубавите моменти, които изживях.
Миналото лято съвсем ме хвана параноята и успях да принудя приятелката си -жената която обичах и с която исках да живея-да говори с мен открито и откровено.Чух потвърждение на това, което вече знаех-изневерява ми. "От повече от година и аз съм виновен, защото не се чувства вече добре с мен, не я карам да изпитва чувствата от началото на връзката ни и не я карам да се чувства желеана и тн."
Хвавнах я по класическия начин-разпечатки, смс-и, разговори, пощи, разминавания във времето, не особено желание да сме заедно.
Явно допуснах грешката да не се махна от тази връзка и да попитам -Какво правим от сега нататък?
А когато имах основателни подозрения бях решил да скъсаме, но се спрях заради сватбата на моя много добра приятелка.
Както и да е -някак стигнахме до решението да се опитаме да оправим нещата между нас и така загубихме още близо година.Разделихме се тази година -преди няколко месеца.Без скандали, но при много неприятни обстоятелства и с желание от моя страна да не удрям само с езика си(въздържах се, колкото и да ми струваше).
някъде по това време получих писмо-неочаквано за мен-от жена, която познавам служебно то няколко години и към която имам много силни симпатии.Не знам защо беше решила тогава точно да ми пише-формалният повод не е толкова важен.Отговорих й, тя пак писа и така нещата се прехвърлиха в чат.Скоро след това се срещнахме, поговорихме си, тя ми се похвали че се е омъжила в края на 2005 г.през тези няколко часа имах непрекъснатото усещане, че остава нещо дедоизказано и от мен се очаква някакво действие.Няколко дни по-късно се видяхме пак.След като се разделихме получих въпроса-Щеше ли да ме прегърнеш днес, ако.......?
Не мога да опиша чувствата си в този момент-единственото клише е "сбъдната мечта".И мечтата се сбъдна, когато дойде при мен и не само я прегърнах, а и я целунах.
Оказа се, че чувствата не могат да се контролират, особено когато са взаимни.Границата между харесваме се много и влюбени сме един в друг изчезна с неочаквана скорост.Вече няколко месеца се виждаме, но......
Времето, прекарано заедно е прекрасно.Разделите са болезнени.И мислите след тях.....
Още когато разбрах какво усещаме един към друг казах, че бракът има обратно действие.....
Отказа ми.Каза, че съм единствения човек с когото иска да е, но не може да преодолее принципите си и дадената дума.
Срещаме се, обичаме се, дори се нараняваме когато не успяваме да премълчим нещо един към друг.Не мога да я извадя от мислите и живота си -И НЕ ИСКАМ. Не мога да съм с нея.
Насила се взема -насила не се дава!
Вече съм разрушен напълно както ми се струва.И си мисля за какво ми е да съм толкова силен-защото явно не съм все още мъртъв?
. И да иска да отговори на зададените му въпроси - няма да посмее от тази атака. 
Полезно е след такова объркано положение, в което явно и ти не знаеш как ще се измъкнеш 
/ и се сещай от време на време, че някъде сигурно и твоята половинка те търси - звучи банално, но е така 
