"Еее, как може да нямате компютър вкъщи?!?"

  • 2 537
  • 45
Отварям тази тема със смесени чувства. Става въпрос за мое близко дете, комуто приятели са се подигравали, че няма компютър вкъщи... Детето (13 г.) най-вероятно по никакъв начин не отвръща на подигравките, просто споделя вкъщи какво са му казали приятелите... Майката реагира като намира начин в труден за семейството момент да купи компютър на момчето. За да не се чувства зле детето...
Мисля си какво бих направила в подобна ситуация... ще купя ли това за което детето ми мечтае, дори да ми е много трудно? Какво мъдро нещо бих му казала, за да го предпазя от подобни коментари за в бъдеще? Да, на теория, всички знаем, че материалните придобивки не са важни, но на практика... понякога е трудно за обяснение? Или пък не?
Само като си спомня по наше време подигравките бяха на съвсем друга тема - външен вид например...  дори ми се струва, че е било по-жестоко, защото да ти се подиграват за това, че носиш очила например ми звучи по-тежко отколкото заради това, че нямаш плазмен телевизор например. Mr. Green Но все пак това са разсъжденията ми сега - от дистанцията на времето.
Виж целия пост
# 1
Винаги ще съществува такъв проблем.За основни неща, които са от значение за развитието на детето ми-бих положила максимално усилия да ги осигуря.Да сбъдна мечта на детето си пак бих преобърнала света.На теория понякога материалните придобивки играят голяма роля, когато не сме успели да овладеем положението и детето да е наясно със ситуацията-това може да изиграе лоша шега по-натам.Значи, важно е за мне как на детето ще бъде поднесено всичко-и имането и нямането.Защото животът е кръговрат-днес имаш- утре нямаш.Ами и по наше време си имаше-като махнаха престилките-едни ходехме с дочени панталони, други с дънки Панака, трети с дънки Левис.Аз бях от тези с дочените панталони и доизносвах, но като гледам-това не ми се е отразило-значи съм била подготвена някак си.  Thinking
Виж целия пост
# 2
Да сбъдна мечта на детето си пак бих преобърнала света.

Ето точно върху това най-много се замислих...
Мечта, мечта, но все пак компютърът не е стока от първа необходимост... ОК, други имат... ами може, но ние нямаме, в момента нямаме възможност, има компютърни зали за тези, които нямат... Идват ми разни обяснения на акъла, но не знам дали бих била много убедителна. Rolling Eyes
Да се върна на темата за мечтите... добре, де мислих си обаче - не рискуваме ли да ги превърнем в малки презадоволени лигльовци "сбъдвайки мечтите им." В края на краищата не може всяко поискано нещо да се купува, а реално всяка една детска прищевка е мечта. Абе, сложна работа с две думи, златната среда е ясно, че е най-доброто положение и мноооооого разговори по всякакви такива теми.
Виж целия пост
# 3
Ами да, сложно е и е различно за всяко дете.Имам достатъчно познати около себе си, които са получили на тепсия всичко готово-образованието им е добро, бизнес в ръцете им е даден, материално са били винаги по подразбиране осигурени повече.Давано им е и си е личало това-както по дрехи, така и по вещи.Ами нормални и стойностни хора са.Значи-много, много зависи.Имам един друг случай-момче, което е нямало и което така се е озлобило вече от това нямане, че няма сили да се пребори с елементарни неща.Едни нямането ги мотивира, други ги смачква.Това е до характер, до възпитанеи.Компютърът е от първа необходимост поради времената , в които живеем.По-добре вкъщи-отколкото в някой клуб си мисля.Не само хладилника е вещ от първа необходимост в едно домакинство.

На този етап-детето ми е малко и нямам май ясна визия за нещата.Но съдейки по себе си-знам как съм се чувствала, когато съм нямала и никой не ми е обяснил нормално.За едно дете простичкото-нямаме пари-не е достатъчно обяснение защо то няма, а другите имат.Бих научила детето да доказва мечтите си обаче-ако получи нещо от нас/ материално/ като сбъдната мечта-да умее да го уважава.
Виж целия пост
# 4
Купувам на детето си неща, от които наистина има нужда и които отговарят на възрастта му. Например скоро купихме на голямото велосипед - голям. Сега иска GSM, но ще почака, можем да си го позволим, но съм преценила, че все още няма нужда, въпреки че 70-80% от децата от класа му имат.
Уча го да не обръща внимание на подигравки (освен това и очила носи, все още с удоволствие). Казвам му да отвръща на подигравки не с агресия и не с подобни такива, а нещо от рода на: "Ти говориш така, защото си невъзпитан. Говори си колкото искаш, не ми пука!" Повярвайте ми действа, но още не е свикнал да го прилага и в повечето случаи се прибира огорчен и сърдит.
Виж целия пост
# 5
Компютърът е от първа необходимост поради времената , в които живеем.По-добре вкъщи-отколкото в някой клуб си мисля.Не само хладилника е вещ от първа необходимост в едно домакинство.


Съгласна съм с теб, но за цитата по-горе малко се замислих.
Първо, компютърът може и да е вещ от първа необходимост, но това става на по-късен етап (16-17 години) когато вече е наложително детето да се научи да работи с компютър. До тогава е просто играчка Wink и нищо повече.
И още нещо - това че вкъщи ще има компютър не изключва ходенето по клубове по никакъв начин. Сигурна съм, че детето ще продължи да ходи за час-два на ден в клуба. Peace
Виж целия пост
# 6
Ще се научи-смятам подхода ти за правилен Peace
Оставям на страна възможностите-и да нямам ще намеря начин да осигуря, ако видя, че въпросното нещо, което липсва е от значение-и за психиката и за друго.В случая-един компютър наистина е от значение за един младеж.13 години са достатъчни на детето вече да му е изградена представата за това колко са им възможностите в семейството.Майката се е справила, като е взела заем.Ето тук също има тънка граница-дали ще бъде натякван този заем-в смисъл, ако детето нещо прегреши да му бъде казано=ето, аз взех пари назаем, които незнам сега как ще връщам, само и само д ти осигуря, а ти...едикакво си./взимам примера само с компютъра, може да е за всяка друга вещ/

Възрастовата граница много пада-за всичко-в тази връзка-17 години за мен е късно за компютър и много зависи дали самото дете има желание .И да не забравяме-учението се започва от играта-той сега ще цъка игри до полуда, но покрай игрите ще научи много.Все пак по-голям контрол може да му бъде налаган, когато вкъщи има компютър.Аз самата не бих влезнала в клуб, ако си имам в стаята вкъщи/ но аз съм на 30 все пак Wink/
Виж целия пост
# 7
Компютърът е от първа необходимост поради времената , в които живеем.По-добре вкъщи-отколкото в някой клуб си мисля.Не само хладилника е вещ от първа необходимост в едно домакинство.

Не знам дали е точно от първа необходимост, но смятам, че при наличие на финансова възможност е добра инвестиция в образованието на детето. GSM-ите не са.  Зависи и за какво се използва, разбира се. Ако ще е само за игри, тогава няма смисъл. Но ако детето проявява интерес да научи нещо, да потърси допълнителна информация в Интернет за теми, които го интересуват, тогава е доста ценна и незаменима вещ.

Да не забравяме все пак, че Бил Гейтс е бил на 12,  когато е написал първата си операционна система. Но пък то тогава не е имало игри, май  newsm78
Виж целия пост
# 8
Аз и в игрите не виждам лошо, защото пак смятам-от там се започва-нека да му е хубаво и интересно.Ще се поинтересува как е направена тази игра, за да я хакне накрая Wink.Интернет е както опасна зона, така, ако е под контрол всичко е невероятно място за учене на много неща.И не на последно място-всичко зависи от това, как ще бъде поднесено това на детето.Ако му се забраняват игрите-то ще търси само това.Ако не се налага контрол-то ще прекалява на моменти.Много е тънка границата и за всяко дете е различна.
Виж целия пост
# 9
децата са доста, непреднамерено жестоки
и преди, и сега, хората още от детството си се обособяват на групички според социалното си положение
на децата им правят впечатление чуждите играчки, дрехи, кой е по-"отракан"
ние големите се съревноваваме също с материални придобивки, но по-големи
не може да се избегне според мен
Виж целия пост
# 10
За съжаление децата на тези години са доста чувствителни и подвластни на мнението на приятелите. За това и реакциите са им такива. Не знам в случая какъв съвет би могла да дадеш. Та аз гледам 4 годишната си дъщеря как ми казва, че еди кое си дете има нещо си и тя го иска, представям си като стане по-голяма. Има и един друг момент, че ако детето е "по-различно" от приятелите си, те започват да странят от него и да му се подиграват. Това си е криза на възрастта.
Виж целия пост
# 11
Аз и в игрите не виждам лошо, защото пак смятам-от там се започва-нека да му е хубаво и интересно.Ще се поинтересува как е направена тази игра, за да я хакне накрая Wink.Интернет е както опасна зона, така, ако е под контрол всичко е невероятно място за учене на много неща.И не на последно място-всичко зависи от това, как ще бъде поднесено това на детето.Ако му се забраняват игрите-то ще търси само това.Ако не се налага контрол-то ще прекалява на моменти.Много е тънка границата и за всяко дете е различна.

Няма лошо в игрите - и аз си играя Embarassed , но не всяко дете ще поиска да разбере как е направена, или да я хакне. Брат ми е типичен пример за това. Но пък за него Интернет се оказа на моменти единственото място за изчерпателна информация по дадени въпроси - в семейство с родители физици и аз с ориентация към точните науки, той се пръкна историк  Laughing

Виж целия пост
# 12
А, естествено-да имаш компютър не значи да станеш втори Бил Гейтс!!!Това е вещ, която е много, много полезна за много други неща.
Когато няма интерес, а е само и единствено за игрите-тогава родителят е този, който ще прецени какъв да е достъпа и дали да има.Но на 17 тепърва да се учи да борави-ми късно ми се вижда....в смисъл-той компютъра си стана неразделна част от живота.На работа, в магазина-всичко е компютър!И едно е детето да с свикнало и да борави спокойно с елементарни неща/ не говоря за задълбочени познания/, друго е да гледа като теле в железница, както бях аз навремето/ че и продължавам да съм така Rolling Eyes/
Виж целия пост
# 13
В днешно време компютъра е ценен помощник за развитието на едно дете.
Бих направила каквото е по силите ми да му го купя, но не за да не му се подиграват или други такива глупости. А просто защото преценявам че това е полезна вещ за него и за семейството.
Така процедирам и в действителност в къщи имахме компютър преди да имаме нормален телевизор /имахме навремето един черно-бял, но той направо не се броеше а не го и пускахме/.
Според мен колкото и да е трудно трябва да обясняваме на децата си че материалните неща са преходни. Това че днес си с най-модерните дрешки и маратонки не е най-важното. Но виж това че мама и татко са те записали на курс по език или на курс по компютри е по-важно и по-ценно.
Аз поне така процедирам с големия ми син - е понякога може би не ме разбира съвсем, но се надявам че рано или късно ще схване. Имам чувството /може би защото е пораснал/ че вече се разбираме по-добре.
Виж целия пост
# 14
Струва ми се,че наистина в днешно време е недопустимо да изчакваме с този вид ограмотяване на децата.Още повече,че дори видео или DVD,или дори теливизор да искаш да ползваш е необходимо боравенето с  елементарни "електронни" понятия.И тук наистина вече става дума за вещ от първа необходимост-дори бих я поставила на равна позиция с хладилника или готварската печка,и преди кафе-машината,сокоизстисквачката и даже микровълновата печка.Компютърът беше лукс,до известна степен и по-скоро в България,преди 10 години.А в наше време въпросът опира и до съвместимост с околния свят,ако щете.Никой вече не пише документи на машина или на ръка,обмен на данни става преди всичко в Мрежата или на електронни носители и т.н.-това е ясно на всички ни.И едва ли желанието на един млад 17-годишен човек да се движи успешно по "магистралата на живота" трябва да се разглежда като каприз,"защото другите имат" или като една труднодостижима мечта.По-скоро сме длъжни да му осигурим,като родители,възможност за реална съпоставка с връстниците му.Според мен,ако едно дете има възможностите и средствата да се състезава наравно с други представители на своето поколение на базата на собствени постижения,то тогава резултатите от всяка надпревара ще му носят много повече удовлетворение отколкото нова маркова тениска например.В такъв случай компютърът е едно наистина необходимо средство,дори се осмелявам да твърдя-оръжие.
В училището,което ще посещава дъщеря ми наесен,изучават английски език от първи клас,като всяко дете си има работно място с компютър.Александра има компютър в стаята си,но досега никога не ми се е налагало да я контролирам,да я ограничавам или да се боря с някакъв вид пристрастяване.Мисля,че просто не й оставям достатъчно време и я тормозя с куп други дейности. Twisted EvilНо ще видим като й включим Интернет-и без друго сега все гледа да се докопа до моя компютър.Та в този смисъл-бих й спестила скъпи дънки или някой безполезен аксесоар(не мислете,че нямаме залитания към Winks или Bratz),но оръдие за борба с конкуренцията няма да откажа никога!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия