Изповядвали ли сте се?

Не съм, да си призная, не ми е идвало и на ум 
Да не задам глупав въпрос, но все пак изповядването не е ли присъщо повече на католиците 

Не, не съм католичка, а всъщност не съм и особено вярваща.

И аз не съм от най-отявлените вярващи та да не кажа нещо смешно, но мисля, че да- при католиците е . Но се зачетох в един статия с православно отче и той споменава, че и при православните съществува изповедта

не, не съм се изповядвала пред свещеник.
Дали бих искала? И да, и не...
Изповедите пред самата себе си са по - тежки. Повярвайте ми, ако не се мъчиш да излъжеш самата себе си, мнооооого са тежки тези изповеди. А това го правя. И не си давам лесно прошка. Всъщност гледам изобщо да не я давам, а да изкупя с дела лошотията си.

Не, не искам да докарвам тежки психически проблеми на свещеника  

Е значи може все пак, но не мисля, че ще има върнат човек ако отиде на дата, на която няма християнски празник... Както и да е, въпросът ми търси други отговори

досега не съм изпитвала необходимост да се изповядвам пред човек.

Аз също съм чувала, че и при православните християни съществува изповедта, но като че ли не ни е в кръвта, не сме възпитани така и следователно и да се изповядаш, не е сигурно, че кой знае колко ще ти олекне. Все пак мисля, че всичко зависи от това, колко силно вярваш  
Аз принципно, мъката и притесненията си ги нося в душата, имам предвид, че не съм свикнала да споделям много-много тревогите си, но като го правя, споделям с майка си или сестра си. Мисля, че те най-правилно ме разбират и тогава ми олеква. Със скъпия - също споделям, но с приятелка  

 И при ортодоксалните християни изповедта играе важна роля. Всяка неделя има литургии и всички вярващи ходят, изповядват се и се пречистват от греховете. Аз също съм християнка, но ходя в църква, за да си запаля свещичка и да се помоля. Не изпитвам необходимост да се разкрия пред някого и той да ме съди. Само Бог има това право. В това отношение аз не приемам Църквата като институция.

Не съм се изповядвала, но съм имала нужда да го направя. Само да преодолея предразсъдъците си...

Не. Колкото и тъпо да звучи дори не знам с каква цел се прави... Опрощават се греховете ли?

И при католиците и при православните християни има изповед. Разликата е, че при католиците, като се изповядат им опрощават греховете, а при православните - не. Това помня.

Аз не съм изпитала нужда от изповед. Мисля, че човек е толкова грешен, колкото сам е преценил. Всичко е в главата  

Мислиш ли,че се опрощават?... По-скоро за постигане на вътрешен мир мисля,че се практикува.

Човек ако реши да се разкае за грешките си били те волни или неволни,може да го направи винаги по всяко време и на всяко място,чрез молитва.Само когато истински се разкайваш,молиш Господ да опрости греховете ти.Не ми допада идеята да се разкайвам и да моля за опрощение,някой си поп,който се моли вместо мен.

Преди изповед трябва да се пости / не е задължително да е по празниците /. Трябва все пак да поговориш преди това със свещеник и той най-добре ще ти каже колко дни да постиш и какво точно да правиш. И не е задължително да ти се даде причастие след като се изповядаш. Ако свещенника сметне, че греховете ти са много тежки, може и да не стане. В църковните магазини има едни малки книжки относно изповедта и там подробно е описано всичко.

Идеята на православната изповед е човек да осъзнае грешките си и да ги поправи. Преди години при първите ми пости бях "залитнала" към по- дълбоко опознаване на православното християнство и исках и да е изповядам. На сайта на БПЦ(или друг подобен) има примерен въпросник с въпроси, които се задават(или биха могли да ти зададат) при изповед от свещеника. Разпечатах ги и се видях в чудо- от близо триста въпроса, аз отговорих с "не" само на десетина и хубаво си поплаках тогава. В този момент разбрах, че  вече няма нужда да се изповядам, защото застанах срещу себе си честно  се разочаровах от постъпките си .

Не съм се изповядвала,няма и да го направя.
Осъзнавам грешките си,когато ги направя и без свеЩенник.Не се ли поу4иш и разкаеш,едва ли Ще ти простят отгоре.
Пък и малко клюкарска история ми се вижда_свеЩенника да знае толкова много за живота на хората,та нали може да спекулира с това и да изнася информация.ОЩе пове4е,какъв съвет може да даде той?От негова гледна то4ка,нали.Едва ли е приемливо.

Досега не съм чула за свещенник,който да спекулира и да изнася информация.
[/quote]
Е,по книгите и филмите ги представят като добри хора,които и с 4ук да удряш по главата,няма да издадат тайната на изповедта.Едва ли е така,оба4е.
Например някой може да му повери неЩо,в което свеЩенника да си помисли,4е може да се намеси за добро,но да не направи неЩата както трябва и работата да се обърка оЩе пове4е.

Не, и нямам никакво намерение да го правя. Освен това психоаналитиците ми вдъхват по-голямо доверие от свещениците, макар че и тях не съм ползвала. Поне не съм чувала за гафове, като тези педофилски истории с католическата църква, които неотдавна предизвикаха скандал в Щатите.

Как ще се намеси без ти да му позволиш?
А, ако този някой му сподели, че е обрал банка, заформил пирамида и скубе баламите или всеки момент смята да заколи тъщата, май вярно няма да му е за добро  
А и не вярвам че някой ще си каже за очакваната сделка за сума, която ще оправи живота му и този на пра- пра - внуцита му


нещо с цитатите не ми върви

Как ще се намеси без ти да му позволиш?
А, ако този някой му сподели, че е обрал банка, заформил пирамида и скубе баламите или всеки момент смята да заколи тъщата, май вярно няма да му е за добро  
А и не вярвам че някой ще си каже за очакваната сделка за сума, която ще оправи живота му и този на пра- пра - внуцита му


нещо с цитатите не ми върви

[/quote]
Aз така мисля,бе хора. НеЩо не я възприемам тази католи4еска църква и вси4ко,свързано с нея.
Сега от писаното по_горе нау4их,4е и в нашата църква имало изповед.
А как може да се намеси свеЩенника,може разбира се.
Спомням си от една книга'Градината на лъжите' се казва, как героинята Роуз отива да се изповядва.Мъ4и я това,4е с нейния приятел са се целували,не са стигнали до края,но са си поиграли малко пове4е от оби4айното.СвеЩенникът мъл4и доста дълго време,а след това с дрезгав глас отговаря,4е това е гнусно,простено й е,но да не се повтаря.
Тук си задавам няколко въпроса
Кой е свеЩенника,4е да й проЩава и какво всъЩност й проЩава?
ЗаЩо гласът му е дрезгав?Да не би...
Откъде накъде Ще определя секса като гнусно неЩо,при положение,4е това е нормално за влюбените двойки(и не толкова влюбените)?
ЗаЩо насаждат у хората негативно отношение към съвсем нормалните неЩа в живота?

Не съм - не съм вярваща.
Но виждам смисъла. Не съм съгласна, че при психоаналитик е същото - при психоаналитик няма понятие за добро и зло, няма вина - същността на изповедта е да признаеш собствените си грешки, лошата си страна - не просто подсъзнанието и неговите травми, а нещата, които са си твоя отговорност.

Както е в "Лотарията на Вавилон" - без възможността за възмездие не искам да играя.

Да кажем, че сънувате сън, в който извършвате ужасно престъпление или наранявате съдбоносно близък за вас човек. То не се е случило, но насън сте го извършили и то продължава да ви тежи и да ви кара да се питате добър човек ли сте всъщност. На психоаналитик ли бихте отишли или на изповед?

Не съм.

Аз лично - на психоаналитик, като му направя преди това проучването, естествено. А иначе, радвам се, че не съм католичка и не ходя на изповеди, много си позволяват понякога. Та мъжът ми има колега от католическо семейство, трябвало момчето да ходи на изповед преди да се ожени, и се изпуснал, че имал секс с бъдещата си жена. И попът казал "Не може да се жените!". Ами сега?! Та хайде при друг свещеник, ама там парен каша духа, на въпроса за секса - 

Има и разлика в начина на изповядване при православните и католиците. За католиците всички знаете- тайната кабинка, уж някаква анонимност и т.н.
При православните заставаш пред отчето (мисля коленичиш), той те загръща с  (расо ли е, кво ли, да кажат по-компетентните) и така говориш.

Иначе, аз изповедта не я приемам. Изповядваш се, опрощават ти се греховете (защото точно това е смисълът й) и хоп!чисти сме за нови подвизи

Не, не съм, но все по често се замислям да го направя, дано скоро да имам смелостта да го направя 

не съм в църква.но запо4нах да си казвам пове4е какво ме мъ4и пред близките ми и помага ми, особено ,ако ме разбират и искат да ми помогнат!

Ако наистина имаш чувството, че споделяш с някого една вяра открай докрай, би било страхотно да можеш да споделиш с него и да получиш морален коментар, който не е изкуствено милостив.

Това е в абстрактния случай. Очевидно твоят познат е имал разногласия с католическата доктрина за предбрачния секс - може би католицизмът не е всъщност за него.
Какъв е смисълът да се изповядваш, премълчавайки?

Никога. Не ми е и минавала мисъл. 

Да, веднъж. Беше гадно и за сега съм решила да не го правя, което ме лишава от възможността да се пречистя в църква с вино и вода.
Беше гадно, защото Попа ме нарече с обиден епитет, което мисля, не е в правомощията му.

Какъв епитет бре жена ?! Простотията и богопомазаните ли е връхлетяла...

Те някои от тях са по- грешни и от нас.

Не съм го правила. Имам един приятел, кума ми, взаимно си казваме "кошчета за душевни отпадъци", ревем си по раменете, помагаме си.

Не.

Не съм се изповядвала и нямам намерение,да го правя.

Не, не съм религиозна.

Да, много пъти. Изчетох това, което сте написали и от някои неща се потресох. Понякога е по-добре да се опиташ първо да научиш нещо, а след това така да се изказваш.

1. Не се дава причастие без изповед.
2. Причастието не е вода и хляб, а тялото и кръвта Христова / за вярващите/
3. Преди 1989 е нямало изповед, тъй като много хора са се страхували, че ще бъдат издадени на държавна сигурност. Това не значи, че в православието е нямало изповед.
4. Свещенникът не е там с роля осъдител, а по-скоро напътственник. Казва ти какво би трябвало да направиш според Христовото учение, а не според него.
5. Никъде не е написано колко пъти в годината трябва да се причестява някой. За съжаление, честото причестяване не се стимулира, а дори в много случаи забранява от нашата църква. Иска ми се да вярвам, че е от невежество. Но е факт, че в Православната църква в Америка, напътствана от нашия владика там, хората се причестяват всяка седмица.
6. Ролята на свещенника? Нека да го оприлича, като кабелчето между нас и Господ. И той е човек и той ще бъде съден за греховете си, ако има такива. Но без него не можем, тъй- като той е кабелчето.
7. Греховете ти не се опрощават при изповед / както е при католиците/. По-скоро ти се дава напътствие как да се молиш или какво трябва да правиш, с надежда, че ще ти бъдат опростени.

Защо съм се изповядвала? Имах няколко случаи, когато се убедик колко силна може да бъде изповедта и след това  причестяването. Миналата година изпаднах в депресия и не виждах светлинка в тунела. Изповядах се, причестих и на следващият ден нямаше и помен от депресията. Свещенникът ме насочи какво мога да правя за успокоение на душата си.
Друг случай: голям грях извърших по отношение на баба ми и дядо ми. От 10 години се явяваха в сънищата ми и сутрин бях , като болна. В един момент осъзнах, че въобще не съм била права спрямо тях. Изповядох го. От тогава нито веднъж не съм ги сънувала и тъмнината, с която бяха обгърнати, сякаш се разпръсна.

Последната ми изповед беше преди 2-3 седмици и пак за нешо, което стана преди много години, а именно, че бях ходила на гледач в изблик на безсилие. Думите, които ми каза свещенникът  се врязаха в съзнанието ми: Разкаянието е знак, че си осъзнал грешката си и ти се дава шанс да живееш според Христа.  
  

Просто така е казала родата, това е смисълът. А струва ли си  човек да си разваля отношенията с родата заради едната формална принадлежност към католическата религия, която при това не е била въпрос на избор? Понякога младите имат нужда някой да им  погледа безплатно детето за час-два, например  .Няма да го направи свещеникът, бабата и дядото ще да са.

Да. Но това е формално и все пак не е "нормалната" ситуация на изповед.
Аз сигурно имам някаква идеализирана представа, опитвам се да си представя какво би било за истински и дълбоко вярващ човек да се изповяда пред свещеник на религия, чиито принципи споделя безусловно. Мисля, че би било нещо качествено различно - горе-долу като описваното от Калинка.
Аз нямам шанс да го преживея, тъй като не съм възпитана в религиозен дух и надали това, в което вярвам (ъъъ, мезозоят, произходът на видовете!!?) би ме изслушало търпеливо...

Не съм.Жал ми е за отеца,че може да не понесе товаа,което ще чуе

За всеки вярващ - бил той католик или православен изповедта е тайнство, където не свещеникът ти прощава греховете, а самият Бог. И не е важно дали ти олеква след изповед или не. Не това е целта "на занятието".

А може би това е изпитание за вярата ти? Помисли върху това. 
Майка ми беше пребита от свещенник и въпреки това продължава да е вярваща. Намери сили да му прости, защото в крайна сметка не тя ще го съди за делата му.

Аз сама съм си изповедник. С една дума - вътрешен катарзис. Нещо като преживей - пречупи - проумей.. А за една работа, която особенно много ме тормозше преди 4-5 години се "изповядвах" на майка ми - да ми е жива и здрава.  Слагам го в кавички, защото, колкото и да ми се искаше да каже нещо тогава- тя си замълча и това ми подейства много повече, отколкото ако беше казала и дума.



В останалите случай просто паля свещ.

О, ама това ли било, някой  да те изслуша търпеливо ... Че аз за какво съм!