Страхувате ли се?

  • 1 262
  • 25
Здравейте мами,
Не знам как точно да опиша страховете си.Понякога си мисля,че се превръща в параноя.Изпитвам страх от това да не се случи нещо с детето ми.Нямам определена причина за това.Може би тези страхове се подсилват от всички лоши неща,които се случват около нас.От времето в което живеем и от това в колко лоши се превръщат хората около нас.Знам,че ако е писано лошото ще се случи и че е безмислено да живея тормозейки се излишно,но въпреки всичко тези страхове не ме напускат.Като сме заедно с дъщеря ми си казвам"Колко много те обичам и колко много се страхувам да не те изгубя".Това,не ме кара да и вгорчавам живота и да и забранявам повече неща с цел да я предпазя,но вътрешно много се тормозя.От друга страна тези ми помисли ме карат да се наслаждавам на всяка минута прекарана с нея,макар,че не винаги го оценям.Вие мислите ли си понякога такива неща или аз превъртам.
Виж целия пост
# 1
Разбира се, че се страхувам. Но честно казано предпочитам да отпъждам тези мисли веднага щом се зародят в съзнанието. защото иначе и мен ще ме подгони параноята. Те хората са си го казали "Дано не ти се случва това, за което се страхува майка ти!"

Не се тормози - няма полза от страха...  Peace
Виж целия пост
# 2
Страхувам се, но гледам да не се пускам в мисли, ина4е ще полудея.
Виж целия пост
# 3
Гледам да отпъждам тези мисли!
Не си луда - нормално е може би, но внимавай наистина да не станат параноя ooooh!
Виж целия пост
# 4
Страх ме и то доста............страх ме, че хора, изпитващи или /и изпитвали злоба и завист към мен ще се опитат да ми навредят, като наранят детето ми
 Sad
 Confusedот този ми страх не мога да се спася, опитвам се просто да не мисля Praynig
Дано Бог и Вселената бдят над невинните душици и ги пазят от всяко зло!
Виж целия пост
# 5
И аз много се страхувам за детето си........а нощем спя на тръни.........все си мисля, че ще стане някое природно бедствие и аз спейки няма да мога да го спася......През деня не ме е страх от хората, защото ние не се разделяме изобщо........за сега
Виж целия пост
# 6

 РАзбира се, че ме е страх. И то от напълно реални неща, които за сега все още са далечни до някъде, но знам, че един ден, ще са по-близо от всякога и косата ми настръхва. За това се стремя да осигуря здрава семейна среда на детето си за да го предпазя до колкото мога от тези неща (говоря за лоши приятели, наркотици и прочие).

Относно страховете да не му се случи нещо...също ги имам, но гледам да мисля позитивно и да не си налагам такива мрачни мисли.

Господ да пази децата ни!  Hug
Виж целия пост
# 7
"Дано не ти се случва това, за което се страхува майка ти!"
Виж целия пост
# 8
Няма майка, която да не го изпитва. И с времето се засилва  Confused
Виж целия пост
# 9
Светлана, това все едно аз съм го писала...Моментът, в който трябва да се върна на работа наближава и мисълта, че от този момент друг ще е до детето ми и после ще ми разказва какво е правило през деня, нещо ново в развитието му, страшно ме натъжава. Толкова сме привързани една към друга, че сякаш ще откъснат част от мен  Cry И като знам как ще се притеснявам и как ще я мисля...
Виж целия пост
# 10
Страх ме е, разбира се. Гледам да не мисля за лоши неша. И винаги си спомням приказката на баба ми "да не те стига това, което ти мисли майка ти".
Виж целия пост
# 11
Здравейте мами,
Не знам как точно да опиша страховете си.Понякога си мисля,че се превръща в параноя.Изпитвам страх от това да не се случи нещо с детето ми.Нямам определена причина за това.Може би тези страхове се подсилват от всички лоши неща,които се случват около нас.От времето в което живеем и от това в колко лоши се превръщат хората около нас.Знам,че ако е писано лошото ще се случи и че е безмислено да живея тормозейки се излишно,но въпреки всичко тези страхове не ме напускат.Като сме заедно с дъщеря ми си казвам"Колко много те обичам и колко много се страхувам да не те изгубя".Това,не ме кара да и вгорчавам живота и да и забранявам повече неща с цел да я предпазя,но вътрешно много се тормозя.От друга страна тези ми помисли ме карат да се наслаждавам на всяка минута прекарана с нея,макар,че не винаги го оценям.Вие мислите ли си понякога такива неща или аз превъртам.

До болка ми е познато това чувство. А да не ти казвам какво ми е на душата когато ги оставям на някоя от бабите да ги гледа. Ако можех през половин час щях да звъня по телефона. Мислех, че като се появи второто дете нещата ще се нормализират, но не е така сега двойна болката която изпитвам.
Може би не трябва да се вглъбяваме, но.....
Виж целия пост
# 12
Да страхувам се. Повече като, че ли какво ще стане, когото аз не съм край него. Но си повтарям, че правя всичко възможно да го науча да се грижи за себе си и да бъде добър човек. И, че каквото и да се случи той ще може да се справи и без мен, а ако не може аз ще бъда насреща, за да му помогна  Peace
Виж целия пост
# 13
Няма майка, която да не го изпитва. И с времето се засилва  Confused
Виж целия пост
# 14
Да, но не формулирам ирационалните си страхове дори наум, за да не им придавам реалност. А за реалните опасности се опитвам да вземам предпазни мерки в рамките на здравия разум.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия