какво да го правя

здравейте, от една доста раздвоена майка
моля ви, кажете доколко бихте търпяли съпругът си, че аз вече моят направо незная какво да го правя
в него виждам пълна апатия към мен, деца и дом
опитах се няколко пъти да поговорим, не казва нищо конкретно
питах забележки към мен има ли  уж нямал, но ведни спор ми каза, че каква жена съм била след като не умея да готвя добре, не го гладя и др,подобни
а това,че ходдя наработа , гледам две малки деца,че у дома е доста чисто,защото аз съм педант в това отношение,готвя, а това че не ми харесва гозбите, ами да иде при майка си, тя го е научила само на месо и деликатеси, у нас няма, изплащаме кредит и бюджетът ни е оскъден
има си кредитни карти прави разходи с тях за гориво, защото е началник  и трябва да ходи на работа не пеша ,а с личен автомобил
реагирах и на това,но той каза, че дай тогава да ходим с каруци
аба изобщо ни се води, ни се носи
какво да го правя
 имаме момче и момиче да търпя ли или да го пришпоря да се вземе в ръце или да се разделим
много съм объркана, до кога да търпя
почти с нищо не помага, харчи пари от кредитни карти , а аз научавам от месечните извлечения
у дома почти не носи нищо,оправдава се, че няма пари иначе не селишава от почти нищо-коли, кафета, обяди
сигурна съм, че няма друга,но виждам такова спокойствие като си е удома,че просто ме вбесява
прибира се от работа и започва да води с часове тел.разговори с колеги те са в група и са безплатни
пие си ракията,стой пред компютъра отново с часове,вечеря и заспива
аз в това време тичам след децата, приготвямвечери, оправям легла, къпя деца и той си пита.......
не съм глупав човек, виждам че нещата не са както трябва да бъдат
незная дали това е почти навсякъде  и при всички, но аз не желая да бъдетака
той не иска да се промени илислед всеки разговор е добре 1-2 дни ислед това отново
нямам неговото разбиране, подкрепа, уважение просто го чувствам
един ден му казах е хубаво де,аз не съм ти приятна, с мен не ти е хубаво,добре приемам го, но що за отношение е това към децата
ами те тичат около теб, молят те да играете, а ти все се измъкваш
той измрънканещо и това
та вие бихте ли търпяли, заради децата, поне или по скоро доколко бихте търпяли
може ли това поведение да бъде причина за раздяла или това са бели кахъри
казваш си просто мъже, грабваш се в ръце и се бориш напред, а него го елиминираш  тойще съществува просто физически и от време на време когато нанего му хрумно може да помогне иначе чакаш той да благоволи
мисля, че просто няма чувства, не на любов, а на привързаност и отговорност
мъчно ми е и ми е доста трудно
за себе си считамче съм почти безупречна, добрамайка съм, като съпруга също внимателна, грижовна, любезна, угаждаща на всички,но той него вижда
майка ми казва, че се раздавам много, а отсреща има пасивност,каза ми да спра и да се взема в ръце,ие време да стегна мъжа си , но не става
събота и неделя ходи за риба и отново не е с нас, изибщо май не ни иска