Колко си приличат децата ви

  • 1 469
  • 24
Нямам предвид чисто физическата прилика на децата ви, а по-скоро характерите им. Темперамента, начина им на реакция към трудностите и предизвикателствата пред които са изправени. Синовете ми са доста различни по характер и това ме затруднява понякога защото една и съща ситуация изисква доста различни реакции от моя страна, ако е насочена към единия и ако е насочена към другия.
Как успявате да им обясните привидно двойния стандарт на решенията си ако сте имали такива ситуации?
Виж целия пост
# 1
Моите са една зодия, но са като слънцето и луната. Безкрайно различни. Дъщеря ми ми е много лесна за разчитане и съвсем понятна, а брат й е все едно ми е харизан. Много странно дете, абсолютно непонятно за всички наоколо. Аз съм човек, съществуващ по коловози. Всяко излизане от рамките ме изнервя и дразни, но синът ми е едно постоянно предизвикателство за мен и никога не реагирам "нормално" на него. Да, съвсем различно се отнасям с двамата, но не виждам това да поражда конфликт между тях. Поне на този етап. Наталия не го и позволява - незабележимо, но настойчиво коригира всяка "несправедливост". А Крисо изобщо не забелязва такива неща. Той е толкова над нещата по принцип, че не знам дали е възможно повече. Не се сещам за ситуация, в която да ми се е налагало да аргументирам поведението си или отношението си към някой от тях на някой от тях.
Виж целия пост
# 2
Само външна прилика,а иначе са напълно различни........Е друг е въпроса,че сега на малкия се оформя характера,но за момента е така,а и не мисля ,че ще има някаква прилика и занапред.
Виж целия пост
# 3
Коренно различни и по визия и по характер. За сега единственото обяснение за двойния стандарт на решенията е това, че Йоана не разбира повечето неща. Това, което го разбира обаче се старая да няма двоен стандарт.
Виж целия пост
# 4
По отношение на външната прилика - разнояйчни близначки са, но си приличат много на пръв поглед.
Ето ги:
http://community.webshots.com/photo/549871637/2768731560089660920VXYoCk#
За характера - нищо общо и често попадам в същото объркано положение. Едната (Еси) е много кротка, внимателна, общителна, разбира ме от половин дума, гальовна е. Другата (Криси) е по-нервна, не обича да общува с непознати, лесно се ядосва и дори налита да удря други деца (от което аз умирам от срам, защото уж ги възпитавам и гледам еднакво), инат е (не е лошо дете, но просто е "особен характер" и го изявява още отсега).
Понякога за едно и също нещо се получава така, че аз го обяснявам спокойно и Есинка разбира и слуша, а Кика си прави каквото си е наумила, та се налага след нея да викна или да я гушна, за да се укроти. Не намирам начин да обясня различното отношение, защото това може да ги настрои една срещу друга. Нали според психолозите не бива да се прави сравнение между децата, та не мога да й кажа: "Карам ти се, защото не ме слушаш, а сестра ти слуша и затова я хваля.". Няма начин. Просто се опитвам да намеря най-добрия подход за всяка от тях, но често ми е трудно да превключа ooooh!.
Виж целия пост
# 5
Нали според психолозите не бива да се прави сравнение между децата, та не мога да й кажа: "Карам ти се, защото не ме слушаш, а сестра ти слуша и затова я хваля.". Няма начин. Просто се опитвам да намеря най-добрия подход за всяка от тях, но често ми е трудно да превключа ooooh!.

С две думи това и аз исках да кажа. Понякога ми е много трудно да превключа. Все едно като караш със 120 на 5-та и да включиш задна  Joy Joy Joy.
Иначе аз избягвам когато порицавам единия да хваля другия, но понякога самите действия са такива че порицавайки ги си давам сметка, че мога да засегна другото дете.
Успокоихте ме де. Единствената прилика между двамата е, че са безумно енергични и палави. Всичко друго е все едно са от различни планети. Мисля си че е от опита и методите на възпитание, които прилагаме и които най-вероятно сме усъвършенствали при малкия. Но щом и при теб с близнаците е така - значи си е до децата и всяко просто се ражда с характера си.
Виж целия пост
# 6
Физически си приличат, но като темперамент и характер изобщо нищо общо голямата е палава за две момчета, а малката е по спокойна и срамежлива и затова подходът към двете е различен. Simple Smile
Виж целия пост
# 7
Коренно различни и по визия и по характер.
И моите така. Все едно не са от една майка. Laughing
Виж целия пост
# 8
Тотално различни...

При мен притеснението, обаче е, че започват да се сравняват, а няма база за сравнение.
Едната на 4, другата на 7 - различни Вселени, отвсякъде погледнато...
Това води до караници, цупене и тайничко пошляпване, когато не съм наоколо...
Думи от рода: тя е по-хубава, аз не мога да рисувам, тя има нови дрехи, аз сега какво да облека...и пр., направо поставят на изпитание въображението ми..., а за търпението да не говорим.

azaf, момичетата са страхотни!   bouquet

Lennyh, добро сравнение...много забавно, но много истинско...
Виж целия пост
# 9
Външно си приличат доста, независимо че са от различни бащи. По характер ми е трудно да  преценя, защото са със 7 години разлика, но на първо четене - нищо общо една с друга. Голямата от бебе си върви злояда, свръх енергична, с изключително раздвоено внимание и доста по- напред от връстниците си. Сама никога не се е заигравала, телевизия не обича да гледа, защото не може да се задържи толкова дълго време на едно място. Малкото е дебеланче, поспаланче и мързеланче. Проходи преди няколко дни (на 11 месеца е), но все още не може да се изправя самостоятелно, ако я сложа да легне, сама няма да си седне, абе с една дума - мързел Joy За сметка на това е много концентрирана и може с часове да си се занимава самичко и от сега се очертава голямо телеманче.
Виж целия пост
# 10
Успокоих се, че не сме единичен случай. Наистина понякога ми се случва да объркам тона и начина по който се опитвам  да се справям с единия и с другия.
Баткото ни е голяма блейка и лесно се отказва като срещне някакъв проблем - трябва му мноооого насърчение и да си нон-стоп около него. Малкия не се дава и дори нещо да му се опъне временно - продължава - докато не го пребори. Засега се справям, но от време на време искам да се опитам да възпитам черти от единия в другия и обратното  #Crazy #Crazy #Crazy. Ама  май няма да стане hahaha hahaha и ще се наложи да продължа с различния аршин в различните случаи newsm78 newsm78 newsm78
Виж целия пост
# 11
Разликата им е 5 години и си приличат ужасно много.
Като куче и котка.Момченцито на 7 кротичко.
Момиченцето на 2,7 е фурия
Виж целия пост
# 12
Моите деца са с 3г. и 9м. разлика и изобщо не си приличат.Нито физически,нито емоционално,но това много ми харесва. Всеки си има строга индивидуалност, която не им пречи да се разбират чудесно вече 12 години.
Виж целия пост
# 13
   Разбира се, че са различни като темперамент и характер, не съм очаквала и друго, за мен е очарователно запознаването с тяхната индивидуалност, споделено по един изцяло детински чист начин. Аз си имам изискванията към тях, но подхода ми е различен, на единия парирам опитите за налагане по един начин, на другия по друг, същото е за мотивацията и в същото време наблюдавам и научавам много за тях. Щастлива майка съм и двамата са старателни, всеки по своя си уникален и неповторим начин, но истината е че полагат усилия.
  Честно казано никога не ми е хрумвало да проектирам черти на Димана в Момчил или обратното, истинската им индивидулност ми харесва, колкото и усилия да ми косват определени неща за някой от двамата, това което научих с тях, че всичко е търпение.
Виж целия пост
# 14
Моите са една зодия, но са като слънцето и луната. Безкрайно различни. Дъщеря ми ми е много лесна за разчитане и съвсем понятна, а брат й е все едно ми е харизан. Много странно дете, абсолютно непонятно за всички наоколо. Аз съм човек, съществуващ по коловози. Всяко излизане от рамките ме изнервя и дразни, но синът ми е едно постоянно предизвикателство за мен и никога не реагирам "нормално" на него. Да, съвсем различно се отнасям с двамата, но не виждам това да поражда конфликт между тях. Поне на този етап. Наталия не го и позволява - незабележимо, но настойчиво коригира всяка "несправедливост". А Крисо изобщо не забелязва такива неща. Той е толкова над нещата по принцип, че не знам дали е възможно повече. Не се сещам за ситуация, в която да ми се е налагало да аргументирам поведението си или отношението си към някой от тях на някой от тях.
Четейки какво е написала dara, все едно чета за моите деца. Към едно и също нещо двамата се отнасят по различен начин. Към мое мнение, искане, заповед, желание - също реагират по различен начин.
Аз се старая отношението ми към тях да е едно и също, равнопоставено, но по-често не се получава, сина ми все успява да ме изкара от релсите с гръм и трясък.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия