Та... в последно време той реагира изключително крайно на някои неща, които се случват между нас - примерно, той е искал да сподели нещо с мен, но се държи, все едно не иска да говори... затворено и саркастично, и съответно аз решавам, че трябва да го оставя на мира. При което той е възмутен... че не съм намерила начин да го накарам да говори. Ами аз да не съм ясновидец... Знаех, че нещото му се е случило, но не успях да измъкна почти нищо от него - разговорът стана мъчителен и реших да го оставя на мира, както бих искала мен да ме оставят в такъв момент. Е, той реагира, все едно нещо ужасно и непоправимо се е случило... Не го разбирам това
Сега пък ново 20... Щяхме да заминаваме за уикенда - с детето... Но аз, като видях какъв дъжд се изсипа сутринта (точно когато трябваше да тръгнем), реших, че не е добра идея - още повече, че събитието, на което отивахме (в не много близък град), е на открито - и ако вали, какво ще правим с това дете? Той обаче се зае да ме убеждава все пак да отидем... а аз бях в ужасна кондиция, защото предишната вечер имахме гости до 1 ч. (негова идея и уговорка), което беше приятно - но трябваше да станем в 6 и да тръгваме, а дори не бяхме успели да си приготвим багажа... и предишната нощ не бях спала много и бях вече съвсем на автопилот тази сутрин.
Та в крайна сметка усетих, че ако не отидем, ще настане шок и ужас в къщи, и му казвам - ами да тръгваме... то и дъждът спря междувременно. Ама не - нямало да успеем, късно било... как можело така да си променям решенията - вече нямало да можем да планираме нищо, защото можело аз да се откажа!
И най-вече - много трудно му минава! Цял ден е ад...
Дайте някакъв акъл, не се издържа това вече
P.S.: Нарекох темата така, защото вероятно доста хора ще кажат, че има и по-сериозни проблеми... просто превантивна мярка