Вярвате ли в задгробния живот?

  • 12 205
  • 166
# 15
Малко след като почина дядо ми,сънувах, че стои на стол пред къщата  - а до него  стоеше права баба ми и се усмихваха. 
И на пейката срещу тях ние- останалите деца и внуци.  Или ми се е искало да е така, или наистина е така...
Виж целия пост
# 16
Да, вярвам Peace
Виж целия пост
# 17
nad  и баба ти ли е починала?
Виж целия пост
# 18
4 или 5 години преди него.
Виж целия пост
# 19
Ню най-реалистичната, която съм чела е " Пътят на душите " от Майкъл Нютън - страхотна е !
А дядо ми когато изпада в кома след кратък полет из тунела който всички описват се озовава на някакво поле. Тръгнал през полето и след като го преминал на един хълм стоели всичките му роднини, които са починали, а най-отпред майка му и баща му. Когато го видели му обърнали гръб и тръгнали. Той ги молил да го вземат със себе си, но те му казали, че още не е време да остане при тях. Да ама той пуст македонски инат НЕ та НЕ - ще остава. Тогава те се ядосали, хванали го и го увили в някакво огромно бяло платно. След това го търкулнали надолу по хълма и въртейки се към полето излезнал от комата и видял докторите надвесени над него.
Това е  Hug
Виж целия пост
# 20
Защо? Кажи нещо, искам и аз да повярвам... и щях да ровя из нета за истории, ама са ми размазани буквите тази вечер и ще го оставя за друг ден, като оправя монитора.

Имам много причини да вярвам. Но най- важното е чувството от вътре. Ако ти не вярваш, каквото да ти кажа аз, ти пак няма да вярваш, ако не го усещаш от вътре. Друг е въпроса, ако ти се случи нещо нетипично, което да приемеш като знак и тогава да повярваш.
На мен знаци не ми трябват, аз просто вярвам, че след като телата ни умрат, душите ни, със всички чувства продължават да живеят някъде. Къде не знам, все още.
И това все пак е моето мнение, не задължавам никого с него. Peace
Виж целия пост
# 21
4 или 5 години преди него.
    Тя е дошла да го вземе                               
Виж целия пост
# 22
Джул, ти си втората, която ми казва за тази книга и ще я намеря и прочета тия дни. Казват, че бил доктор, който се занимавал само с тазива работи.
Случи ми се голямо нещастие. На 8 август почина майка ми съвсем неочаквано и още не мога да дойда на себе си. Мъча се да се разведря с мисли, че е някъде и продължава да съществува, но не в предишното си тяло. Искам да я сънувам, но не се получава. Чудех се, дали така наречените контрактьори, които твърдят, че говорят с починали хора, наистина ще свършат някаква работа, но така съм възпитана - да не вярвам и така ми е двойно по-тежко. Мисълта, че я има някъде, все пак, ме утешава. Иначе болката е непоносима просто.
Виж целия пост
# 23
  Моите съболезнования Sad. Книгите на Силвия Браун също са много добри. По-добре прочети нещо преди да потърсиш контактьор, не се знае на какъв човек ще попаднеш, а и там е обяснено защо най-близките понякога искат, но не могат да сънуват починалия.
Виж целия пост
# 24
Ами не знам, аз за това казвам: Или на мен ми се е искало да е така, или нещата са си просто такива. Сигурната истина е, че много ми липсват.Голяма част от детството ми премина при тях. И бях истински щастлива тогава. Много хубави спомени, много детски приключения и много уют през цялото време.
Ами в крайна сметка вярвам, че част от душите им живеят в мен - спомням си често за онова време, за тях, за случки, спомням си...

Ню - написах това и прочетох, че има нови отговори по темата...и твоят пост. Не зная какво да кажа, съболезнования , спомняй си.
Виж целия пост
# 25
Ню........... ти си знаеш. Вече ти писах на ЛС  Praynig

Сега видях, че книгата има продължение " Следите на душите" и още утре ще я потърся.
Виж целия пост
# 26
Ню, прочетох и в друга тема за майка ти, много съжалявам, не мога дори и да си представя мъката ти  Cry Това е едно от онези неща, които дори и да осъзнаваме, че ще се случат, не можем да приемем, когато са действителност.
  Не искам да предизвиквам спорове или нещо друго, загубила съм близки хора, които знам че повече няма да видя, но знам че сърцето ми е с тях,  всяка една мисъл създава реалност, това сме хората определяме, света със собствените си мисли, а всички мой загуби са там, в мислите ми, все още живи и такива, каквито бяха в действителност и аз ги обичам заради това. Истината е, че майка ти е в теб, всичко друго е излишно залъгване, има време ще почнеш да я сънуваш, но тогава пак ще бъдеш ти, с прикритите неща, които не си признавала, че не са правилни, но тя те е убедила. 
Недей да търсиш майка си в задгробния живот, в реалния, тя е оставила голям отпечатък, потърси я там и никога не я забравяй.
Виж целия пост
# 27
Незнам дали задргробен живот или нещо друго, но ми се струва малко смешно да вярвам в това което виждам, т.е. само живота който възприемам вжедневно. В този ред на мисли гледах един филм, който горещо препоръчвам http://www.whatthebleep.com.au/film.asp
Който проявява интерес ще му го пратя, ако го няма някъде из мрежата. При мен дойде по доста мистериозен начин и ми се иска  да го споделя.
Виж целия пост
# 28
Ню,аз лично сънувах баща си само в най-критичните моменти,които съм имала след смъртта му.Не е нужно,ти да я търсиш(майка си).Тя ще те намери,когато е необходимо.
Иначе на въпроса ти...Не си го представям точно като "живот" след смъртта.Просто друга форма на съществуване...Енергия,душа...Не зная.
Виж целия пост
# 29
Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон

Следите на душите - Д-р Майкъл Нютън


Ню, моите съболезнования за майка ти! Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия