Твърде горда...или твърде ината

  • 1 989
  • 20
# 15
  Аз съм Лъвица т.е. огнен характер! Бързо се паля за дребни работи и преди започвах да викам и за най-дребното! На всичко отгоре съм и гръмогласна та трудно се стои около мен в такъв момент, но колкото и да се пеня никога не съм използвала епитети!!! Мъж ми пък е твърдоглав и с него неможе да се спори и в резултат се е стигало до мятане на пълни купички със супа и разни чинии  Joy! Осъзнах че с това нищо не печеля и започнах да се уча как да му "вадя душата с памук", така че да става поне в някакъв процент така както аз съм решила! Опитай - не е трудно! Просто поемаш дълбоко въздух ии започваш да говориш тихичко, но разбрано! Може да включиш и някое мило обръщение, колкото и да ти е черен в момента! Ще видиш, че постепенно така ще свикнеш и ще започнеш да го обработваш, че сам няма да може да се усети от къде му идва!
   Относно разбирането му, че той трябва да работи, а ти да гледаш децата - съветвам те да седнете някой път тихо и спокойно на бира или ракийка  Mr. Green и да го обсъдите без викане и обиди!
Виж целия пост
# 16
  ..... Осъзнах че с това нищо не печеля и започнах да се уча как да му "вадя душата с памук", така че да става поне в някакъв процент така както аз съм решила! Опитай - не е трудно! Просто поемаш дълбоко въздух и започваш да говориш тихичко, но разбрано! Може да включиш и някое мило обръщение, колкото и да ти е черен в момента! Ще видиш, че постепенно така ще свикнеш и ще започнеш да го обработваш, че сам няма да може да се усети от къде му идва!.................
Peace
незнам дали ще ме разбереш правилно , но мисля че наистина доста голяма вина има и в теб, помисли че неможе да викащ и правиш скандали за неща от сорта на "не искал да стане от заведение" и т.н. и т.н. това са безсмислени за мен скандали. И наистина съобразявай се къде започваш да "викаш" защото е неприятно и излагаш идвамата.
Аз лично права като горния цитат на benighted и мога да кажа че има голям ефект и никога ама никога ако ще в този момент да ми иде да го убия не си позволявам да викам пред когото и да било /както и той де/ няма значение приятели или родители, за мен тези неща са много лични и вкъщи после ако ще да се избиел но се само двамата.
Виж целия пост
# 17
Моята вина, е че аз ПЪРВА започвам да се карам с него, а не примерно да седна да говоря с него и да му кажа:"Виж мили, туй и туй не ми харесва..."Това много ме измъчва!Опитвам се да бъда търпелива, но не успявам.Караме се обикновенно за дребни неща-обещал ми е нещо, не го е изпълнил, моля го да ставаме от заведението, а той не иска и т.н.Досега винаги съм го слушала-какво да купим за вкъщи, за излизания, за разни други работи винаги съм била съгласна с него, но когато нещата опрат до мои потребности..., винаги излиза че аз съм виновната, според него Tired(а когато прекаля с обидите, започва да ми става гузно)
Доколкото знам родителите му знаят само за един наш спор, но само толкова...казали че това не са хубави работи.Не, не би се крил от тях, по-скоро го е страх ако спорим пред наши приятели я "да не го изложа" #2gunfireДа, защото не млъквам!Устата съм много и вътрешно кипя!Мечтая си в такъв момент да съм спокойна и хич да не му мисля, но ми е толкова трудно...Трябва да остъпвам май.. Rolling Eyes

Ти характера си не можеш да промемниш, но можеш да намериш човек, който да го търпи.
Приятелят ти явно е достатъчно силен , за да те остави да доминираш и затова често имате сблъсъци. Д други думи 2 остри камъка не мелят брашно.
Трябва ти момче с мек и отстъпчив характер, спокоен и уравновесен, който да не ти се връзва на нервните изблици, а да се забалява с темперамента ти.
Все пак е грозно да правиш сцени за дреболии и особено пред чужди хора.
Виж целия пост
# 18
Страшно сте прави!Хареса ми съвета на benighted и ще се опитам да го приложа, дано да има ефект Praynig
Neli_vl, разбирам те много добре, аз затова казах че за караниците вината е моя и знам колко е неприятно, както за него, така и за мен...Просто в такава ситуация аз приличам на бомба със закъснител, готова всеки момент да гръмне!Тази лоша черта от характера си искам да променя!Случвало се е да успявам, да съм търпелива но това са много редки случаи Embarassed
Виж целия пост
# 19
Да `видиш` и осъзнаеш даден проблем е първата крачка към разрешаването му. Аз съм твърдо на принципа, че човек първо трябва да преразгледа собственото си поведение и чак когато е сигурен в правотата си да отстоява позицията си пред останалите. Избухлива си, повече от темпераментна...все неща присъщи и за мен самата. Намери първо себе си, разбери какви са потребностите ти, какви компромиси би допуснала със себе си сега и в бъдеще, какво можеш да преглътнеш и колко време би могла да го правиш, дали човекът, заради когото го правиш си заслужава или е въпрос на моментен каприз. Седнете и поговорете като приятели, кажете кой какво го мъчи, какво желае и какво е готов да даде от себе си, но без обидни думи и повишаване на тон. Да искаш равнопоставеност в отношенията си с мъж няма нищо лошо. Това всъщност го постигат малка част от съвременните семейства и все пак с няколко уговорки. Смени подхода си, подтисни поне за миг емоциите си, пък дано намериш сили и разрешение на проблемът.
Успех!
Виж целия пост
# 20
че, че го е страх да не направи грешка, ако се ожени за мен и т.н.Много ми е тежко!Снощи, пак се скарахме и той ми каза че ми прави последен компромис и че следващия път щял да ми събере багажа и да ме закара у нас! CryКакво да правя?Знам, че по-голямата част от вината е моя, но какво да сторя?!Трябва ли да отстъпвам когато той си налага мнението?!Прекалено ли съм горда или как да излекувам този мой инат SadОхх, поста ми стана толкова объркан, простете за което, но много се измъчвам в момента smihesorry


Само тези му словоизлияния, с грешката и номера с багажа са тотално способни да ме поведат към външната врата без оглед за връщане. И не е нужно да ми скача някой с идеи, че е много крайно и на думи е лесно. Аз съм си свободолюбива и няма да мога да проумея как така всичко ми е О.К. , пък всъщност не ми е.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия