Завиждат ли ви приятелките ?

Аз лично не можах да разбера навреме.Оказа се,че близка ,много близка моя "приятелка" говорела доста зад гърба ми,все грозни работи,и неверни.Това беше отдавна,но оттогава си имам един принцип-не се доверявам на почти никого,спазвам определена дистанция.

Подписвам се и аз.

Приятелите не завиждат.

Ето какво намерих за завистта:
Психологически, всеки от нас живее в своя собствена вселена и център на тази вселена е самият той.

С развитието ни тази вселена се разширява и „отваря” все повече, но винаги в дъното й остава нашата собствена ценност като непоколебимо условие за нейното равновесие.  Всеки човек за себе си е най-добрият, най-важният, най-заслужаващият щастие и най-назаслужаващият нещастие, дори и когато разбира, че според постъпките му това не винаги е така.  Ценността в собствените ни очи е важна за нас сама по себе си, също както и за това как мислим, че ни възприемат другите.  Тя представлява едно толкова важно условие за равновесието на нашия вътрешен свят, че ако се случи да влезе в противоречие с опита от реалността, в много случаи с повече готовност се жертва валидността на този опит, отколкото съзнанието за собствената доброта и непогрешимост.  

С разбирането за тази ценност като основен психологически мотив за поведение е лесно да се обясни завистта.  Самото съществуване на можещия човек вече нарушава баланса на света на неможещия, като принизява и без това крехкия образ на неговата собствена значимост.  Затова, неможещият човек е в състояние да приема самото присъствие на можещия като лично оскърбление.  

По тази причина, неможещият може да разглежда принизяването на можещия като една своя особено важна цел и да стигне далеч в разрушаващото си поведение по отношение на него.  Отстрани такова поведение може да изглежда немотивирано и не носещо печалба за неможещия, но всъщност то е психологически оправдано и е жизненоважно за оцеляването на  собствената му значимост.  Завиждащият човек има вътрешното разбиране, че принизяването на можещия за него е единственият начин да  възвърне баланса на своя свят, тъй като обратното решение - издигането си до неговото ниво - той предварително е преценил като непостижимо.  

 

Предпочитам да е благородна завист,ако има такава.
Все пак всеки си успехи и провали,така че няма за какво да ми завиждат   

Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко — наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат — доброто.

Моята приятелка-непрекъснато ме имитира,каквото си купя тя също, как се държа тя също, преди не ми правеше впечатление,но сега си мисля,че тя просто завижда/а няма за какво!/Нито пари имам,нито маркови дрехи,просто съм това което съм.Не смея вече на гости да я поканя.

мари ан, замисляла ли си се, дали не те имитира,защото няма доверие на собствения си вкус и харесва теб  и начина ти на обличане? Просто предположение

 Знам ли - не съм имала явни намеци и промени в поведението им. Надявам се - не!

Имам само една приятелка от училище, която със сигурност ми завижда(ама за какво ли?), но подозирам, че самата тя не го е определила като точно такова чувство, по-скоро нещата ги прави подсъзнателно.
Първо ми завиждаше за оценки(зор и тя да е със същите), после за момчета/мъже(ожени се месец след мен), после за работата, за раждането (била съм родила лесно, защо не можела и тя така),после за децата(поздравът й като се роди синът ми беше - Еее, ти нали точно така искаше - момиче и момче!) и накрая кръсти дъщеря си със същото име като на моята.
Пак казвам обаче тя едва ли го осъзнава като завист, дори пред себе си не би признала. По-скоро някакво чувство на неудовлетвореност и амбиция да е... и аз не знам какво. В нейните очи явно всичко случващо се при мен е много лесно

И аз нямам Но не ми завиждат, за какво да ми завиждат Първо, много сме различни, и второ, специални неща ни свързват, не сме се събрали да си мерим пишките. Изключително смешни са ми женските изказвания от типа:"Аз нямам приятелки, защото всички жени ми завиждат" .  Тъпо, тъпо.

Възможно е.Но все пак,ми е странно това нейното поведние.
Не става въпрос само за дрехи,ако отида на почивка,тя заминава там, където съм била/след като съм и казала разбира се/.
Може би избива комплекси?! ,но вътрешното ми усещане е,че завижда за начина ми на живот,който естествено е различен от нейния/тя все пак не е семейна/.

  За съжаление при мен имаше такъв период. Става дума за колежките в университета.
Четири години бяхме заедно и неразделни, много ми помагаха като забременях.

Като родих нещо откачиха. Започнаха ужасно да завиждат - че имам право да отсъствам от занятия, че имам право на целогодишна и по-висока стипендия   , че преподавателите ме харесват и ми правят компромиси като майка-студентка.
Че свекърва ми работи във университета  и влизам в канцеларията от задната врата, че не чакам опашки за да си подам молбите, че мога да ида на изпит когато аз реша ... и още, и още ...
Че съм отслабнала, че колегите ми обръщат внимание, че ми носят лекции в нас, че ме водят по кафета ...

  Скарахме се в края на четвърти курс, не издържах. Станаха злобни и четири години приятелство, спомени и всекидневно уважение отидоха на вятъра.
Тогава наистина нямах приятелки, защото ми завиждаха.

В последствие си намерих нови и по-добри и по-искренни.

Истинските ми приятелки и приятели не ми завиждат.
Много познати обаче ми завиждат, непознати също. На мен обаче не ми дреме грам.

Не,не мисля.