Кога ви хвана шубето?
- Публикувана: 11 септ. 2006, 16:51 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2006, 22:07 ч.
11 септ. 2006, 16:51 ч.
Имам предвид шубето от раждането.
Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.
Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.
Интересно ми е при вас как е/ е било!
Виж целия пост
Досега емоциите ми бяха 100% положителни, радвам се изключително много на бременността си от първия момент. не съм имала пристъпи на лошо настроение и други "красоти", дори гаденето ми се размина, до ден днешен единствено по-трудно ставам, схващам се и се позадъхвам докато се покатеря до петия етаж, но... от 1-2 седмици започвам лееекичко да се страхувам от неизвестното.
Знам че е нормално, не се заблуждавам, чудя се как ще почне, как ще мине раждането, всичко ли ще е наред, ще се преборя ли с болката, ще ми сложат ли упойка... Такива мисли.
Интересно ми е при вас как е/ е било!
# 2
11 септ. 2006, 17:01 ч.
Първият път изобщо не ме е било страх, даже се чудих на себе си, защото по принцип съм си страхлива, особено от болка. Вторият път започнах да се паникьосвам към края, последните седмици.
Виж целия пост
# 3
11 септ. 2006, 17:01 ч.
В последните две седмици, но взе да ми минава(преносвам три дни и вече ми е все тая, само искам да родя)
Виж целия пост
# 4
11 септ. 2006, 17:03 ч.
Не ме е било страх 
, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!
Виж целия пост
, но ако има втори път може и да се изплаша (вече знам защо)!
# 5
11 септ. 2006, 17:05 ч.
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.
Виж целия пост
# 6
11 септ. 2006, 17:14 ч.
Не ме е било страх,ама какво раждане имах...малееее.... 
Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея 
Виж целия пост
Но отново бих минала през същото,за да видя после моята фея
# 8
11 септ. 2006, 17:21 ч.
Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.
А самата аз съм твърдо позитивно настроена
и това наистина помага!
Виж целия пост
Не ме е било страх-ако е имало нещо неприятно като изживяване, е по-скоро безкрайно дългото очакване да дойде денят...Мисля,че ко четеш повече и и контактуваш със други жени в твоето положение/позитивно настроени/ можеш да преодолеш страха.
Да, доста чета и това ме спасява от атавистичния страх, че раждането непременно е някакъв ужас неземен. Избягвам страховитите истории и не мога да кажа, че съм паникьосана, ама все пак, неизвестността ме плаши леко.
А самата аз съм твърдо позитивно настроена
и това наистина помага!
# 9
11 септ. 2006, 17:29 ч.
Не се страхувай! Продължавай да се радваш на бременността си! Не слушай приятелки и познати. Повярвай, очите на страха са големи. Приеми го като най-естественото нещо на света и всичко ще бъде наред. 
Виж целия пост
# 10
11 септ. 2006, 17:31 ч.
Здравей !Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали ! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл ) си мисля, че всичко бихме оплескали !
Виж целия пост
!Аз съм в 26- та седмица и вече ме тресе, ама основно затова, че не съм решила къде и КАК да раждам. Струва ми се, че това решение е жизнено важно и ужасно ме е страх да не сбъркам. Не си мисли, че съм някое шубе, просто сме с Rh-несъвместимост с мъжа ми и имах два пъти вече кървене и ме е страх за бебка, а не толкова от самото раждане- все пак повечето жени повтарят доброволно, нали ! Сигурна съм, че шубето е нормално, показва един вид, че осъзнаваш, че в тялото ти расте човек и той е много крехък. Но най- хубавото е, че природата така го е измислила, че животът на бебето минимално да зависи от теб- иначе, ако ние съзнателно трябваше да се творим бебето (освен в оня хубав смисъл ) си мисля, че всичко бихме оплескали ! 
# 12
11 септ. 2006, 17:40 ч.
Винаги ме е било страх от раждането- страха като че ли беше насаден от разказите на майка ми, че много боли...
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!
Виж целия пост
Решението за това как да родя взех 1 месец преди раждането, в последните дни исках секцио, защото преносвах ,исках да свършва, а в крайна сметка родих така, както бях решила. Наистина решението не се взима лесно, защото не си убеден, че постъпваш правилно, но пък искаш да не те боли...
Когато започнах да раждам, единствено ме болеше, нямаше страх...той се беше изпарил:-)
Тъй че спокойно и леко раждане на всички!
# 13
11 септ. 2006, 17:53 ч.
При мен страхът и емоциите от бременността и радостта, че ще имам бебче, не бяха едно и също. Страх си ме беше от самото начало от самото раждане, но бях много щастлива в същото време. След раждането отмина болката, отмина страха, забравих го и бях готова веднага да родя второ. 
Виж целия пост
# 14
11 септ. 2006, 18:08 ч.
Не само, че не ме беше страх, но и нямах търпение да родя. Когато започнах да раждам обаче и разкритието ми стигна някъде към 5 см. вече започна много да ме е шубе...
Виж целия пост
Препоръчани теми