Хлапето е станало невъзможно, по-точно става такова като види баща си. Не мога един чорап да обуя - реве, тръшка се, опъва се, целия се изпотява, гърчи се в истерия, а аз минавам за майка, която обича децата си - не съм причината да е истеричен.
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.
Преди известно време беше 10 дни на световното в Германия - викам си, бивш футболист на Левски, как да му троша хатъра....нека иде....
Като има мачове, може ли да ида в Коце да го гледаме / 10 часа вечерта и аз си кукумицинствам вкъщи сама/...
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи....Грижи се колкото е способен за нас, не е малко....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата - после ми е много тежко,много....
как ще изкарам зимата не знам.... Сигурно ще лудна...С този мой "разнообразен живот"....
Знам, че не съм първата и последната с такива емоции, но... исках да ви разкажа това...винаги ми е помагало.....