Все ми се върти из главата да коментирам с вас това приключение "Посещение-на-ресторант-с-малко-дете(ца)"
Откога според вас си струва да се подложим на този тормоз или артистично преживяване (според настроението на родителското тяло) и как да подготвим калпазаните за целта.
Идеята ми е да си обсъдим и откога учите децата си на обноски на масата - да седим с изправен гръб, да ползваме нож и вилица, да не мляскаме, да не грухтим с пълна уста поредната глупост от детската градина, да не цвилим, дерем гласни струни в опит за пеене и други подробности.
Днес за пореден път се подложихме целокупно на това преживяване на квадрат - ходихме на обяд на ресторант.
Това не беше авантюра, а направо мъчение на Светата Инквизиция. Два калпазанина събрани на едно място след тежък учебен ден и бурни перипетии в детската, и си представете картинката.
Мисията беше невъзможна да покажат пред обществото, колко добре майка им си е свършила работата, т.е. ги е научила на обноски на масата.
Препотих се 20 пъти, докато се опитвам да озаптя от двете си страни бандитите, разляхме една чаша, разпиляхме картофките извън чинията и десерта само го бъркахме с вилица, но не го ядохме, а що песни изпяхме и вицове разказахме (особено се смях на тези, разказани с пълна уста).
Направо ме е срам да се покажа втори път там, независимо от проявеното (дори и фалшиво) разбиране към "добре възпитаните" ми деца.
Кажете как е при вас. Имате ли подобни приключения или съм сама в изпитанията си.
Виж целия пост
Откога според вас си струва да се подложим на този тормоз или артистично преживяване (според настроението на родителското тяло) и как да подготвим калпазаните за целта.
Идеята ми е да си обсъдим и откога учите децата си на обноски на масата - да седим с изправен гръб, да ползваме нож и вилица, да не мляскаме, да не грухтим с пълна уста поредната глупост от детската градина, да не цвилим, дерем гласни струни в опит за пеене и други подробности.
Днес за пореден път се подложихме целокупно на това преживяване на квадрат - ходихме на обяд на ресторант.
Това не беше авантюра, а направо мъчение на Светата Инквизиция. Два калпазанина събрани на едно място след тежък учебен ден и бурни перипетии в детската, и си представете картинката.
Мисията беше невъзможна да покажат пред обществото, колко добре майка им си е свършила работата, т.е. ги е научила на обноски на масата.
Препотих се 20 пъти, докато се опитвам да озаптя от двете си страни бандитите, разляхме една чаша, разпиляхме картофките извън чинията и десерта само го бъркахме с вилица, но не го ядохме, а що песни изпяхме и вицове разказахме (особено се смях на тези, разказани с пълна уста).
Направо ме е срам да се покажа втори път там, независимо от проявеното (дори и фалшиво) разбиране към "добре възпитаните" ми деца.
Кажете как е при вас. Имате ли подобни приключения или съм сама в изпитанията си.
Оглеждам се и тук за нещо такова, ама не виждам 
Или ако има, то е все нещо, на което не сме почитатели, разбирай Макдоналдс, Burger King ... Може би трябва да питам в чужбинския форум. 
! Културно се държим и ако сме само с мъж ми, но като излезем тримата, мъж ми започва да се държи като малко дете! Постоянно закача малкия, все нещо се ръчкат и хилотят и това направо ме влудява! Тъпото е че мъж ми не вижда нищо лошо в това 
! Понякога ми идва просто да стана и да си тръгна от заведението 
Катастрофа!... На морето ни се налагаше да се храним навън и беше кошмарно. Иначе не ходим по заведения, камо ли пък с диванетата 
Имам предвид,че някои са с люлки,пързалки,катерушки и други забавни неща.Разбира се това важи само за лятото,ами ако няма на кого да оставите детето какво правите.Това означава,че си стоиш у дома поне докато не стане на 10години.Не ме притеснява това че са палави и понякога неприлични.Давам ви пример:преди месец нашето семейство,решихме да вечеряме на вън.Поръчахме си нужното и както си говорим с моя съпруг,нашата дъщеря решила да си играе като се пързаля на парапета на стъпалата.И какво мислите се случи тя падна естествено но не беше опасно за нея,моят съпруг разбира се загуби нужното спокойствие.Аз какво трябваше да направя да се скарам НЕ,такива са нашите деца мили мами. 
