Писах и аз преди няколко дни по този въпрос. Освен това прочетох де що намерих нещо по темата и стигнах до извода (не че е много трудно, де ), че:
1. детето сяда на гърнето самО тогава, когато е готово - няма смисъл насила да го приучваш. Обикновено този момент идва след възраст година и 6 м. Тогава горе долу и започва да разбира за какво става въпрос. Другото е случайно уцелване на момента - когато му се пишка/ака се озовава на гърнето.
2. При децата, научили се да ползват гърнето на възраст около годинка и по-рано, рано или късно идва момент, в който започват да стават "инциденти" в гащите/памперса. Това не съм сигурна и не твърдя, че е 100% истина, просто попаднах на доста постинги на мами, сблъскали се с тази ситуация.
3. Независимо кое е вярно - ранно или късно започване с гърнето, много по-малко усилия се изискват при по-късното - след възраст поне 1г и половина. Това за мен лично е от голямо значение.
Това на теория. И сега идва моят въпрос по темата. Синът ми (на 1година и половин месец)сутрин го гледа майка ми, а основното му акане е тогава. От три дни сутрин сядат- тя на пода, той на гърнето, взимат една шарена книжка и разглеждат, пеят, говорят си и така около 10-15 минути, в крайна сметка голямата работа е свършена - изаква се в гърнето. Понякога може и да се изпишка. Няма протести, няма насилие, просто го забаламосва и той не протестира. Даже сега като види гърнето и се надупва да сяда. Не знам на тази възраст колко разбира и не съм сигурна, че вече свързва гърнето с акането. Та въпросът ми е какво мислите, как ви се струва??