момичета гледахте ти "Отчаяни съпруги" тази вечер

Извинявам се за грешката , дадох на беба Nestle Junior.

Абе той и моя плюеше всякакви адаптирани млека и буквално ми се смееше като исках да му дам прясно.
Обаче сега си пие "сок от шоколад" /въпросното оплюто мляко със шоколад в кутийка/ всеки ден - без изключение.
И да, да не даваш на детето си да опитва други неща/млека и тн т само да не се отбие е меко казано налудничаво.
Но всеки си гледа детето както си знае и важното е да си е доволен и в неговата си глава прав.

Яяяя, каква тема се завъртяла тук, а аз съм я проспала .
Отивам да пусна друга за това как почти 4,5-годишното ми дете се отби естествено .

Ивеее, честита лентичка:)
Гледах серията- много готина. Смях се от сърце на идеите на сценаристите. И наистина се замислих за кого го правим главно, дали не се опитваме да задържим децата си по- дълго време малки- поне в представите ни. На мнение съм, че самостоятелността на децата и привързаността на мъжа към майката нямат много отношение към кърменето. Всъщност моето кърмаче на две години и 3 месеца е по- спокойно и самостоятелно от почти пет годишния си брат. Него го кърмих до 6 месеца и въпреки голямото гушкане и обич с която го заливах, аз постоянно го и "отблъсквах". Не в буквалния смисъл разбира се. Криворазбраната самостоятелност която "му налагах" не дава резултат. Не заспива сам- иска да го гушкам като заспива, а аз дълго време се опъвах, "защото детето трябва само да спи в собственото си легло" (дрън- дрън), нещастен е в градината, болезнено привързан към мен. Рядко взима сам решения. И сега вече много добре знам защо е така. Не заради спирането на кърменето, но И заради това. Това е едно от нещата, които той е искал, защото е имал нужда и не е получил- в резултата се е вкопчил в мен. Идеята ми е, че незадоволените потребности се отразяват много по- зле от задоволените. Ако на едно дете му се отказва бонбони, те дали няма да му станат идея фикс и когато му паднат да прекали без мярка? Същото е и с кърменето откъм емоционалния му аспект, същото е и с приспиването, смученето на палеца, смученето на залъгалка. Тези неща се израстват и в главата на детето, остава отнемането им. То ги свързва с мисълта, че не ги е заслужило и се опитва да се хареса на човека, който го е "наказал", човека от който зависи даването и вземането. Опитва се всячески да му привлече вниманието- къде с беля, къде с подмазване- според случая и възрастта. Всичко това разбира си остава на дълбоко подсъзнателно ниво. Така ми се струва. Децата  към година и половина до две са наистина много привързани- независимо от начинта на хранене. Има период в който те са буквално залепени за майката- дъщеря ми ми беше поникнала на хълбока и не искаше да погледне никой. (В същото време отиваше в яслата ,казваше ми чао и отпрашваше към приятелчетата си без дори да ме погледне). Сега вече не е така прилепнала плътно за мен и живота продължава спокойно. Беше на година и четири месеца, когато се обличаше сама- дори чорапите си обува сама- батко и наскоро се научи как става тази процедура Та толкова за самостоятелността и белезнената привързаност на мъжете към майките им

Благодаря ти, Йоси !