Незнам какво ми става напоследък, но станах страшно изнервена и раздразнителна избухвам за най-малките неща и започвам да крещя на сина си изкарвам си напрежението , имам чувството че изпадам в нещо като нервна криза...... в резултат на всичко това сина ми стана много нервен , ревящ и най-вече на всяка манджа мерудия отговаря ми ,а напоследък се опитва и да ме удря . Влезнах в този омагьосан кръг и сега като че ли не мога да изляза опитвам се да бъда добра да не забелязвам белите му, но не става. Нямам обяснение към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов .... дали постоянния ангажимент с беба не ме изнервя дотолкова, че да се дразня на баткото...незнам много съм объркана имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Виж целия пост
Май станах лоша майка???
- Публикувана: 2 ноем. 2006, 11:16 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 10:24 ч.
# 1
2 ноем. 2006, 11:21 ч.
Здравей,
от написаното разбрах, че имаме почти един и същ проблем. Не мисля, че това е признак на лоша майка, по-скоро си една уморена мама. Аз също имам две дечица и съм попадала в тази ситуация.
Виж целия пост
от написаното разбрах, че имаме почти един и същ проблем. Не мисля, че това е признак на лоша майка, по-скоро си една уморена мама. Аз също имам две дечица и съм попадала в тази ситуация.
# 2
2 ноем. 2006, 11:21 ч.
Подобно беше и при мен, но май отмина... Откакто работя не мога да им се нарадвам и на двете. Изглежда имам угризения, че прекарвам много малко време с тях (разпределила съм ги по бабите)... Вероятно си много ангажирана с децата.
Виж целия пост
# 3
2 ноем. 2006, 11:26 ч.
И аз ходя на работа, но от това май не ми става по-лесно. Просто се налага да поспреш за малко и ако е възможно да си определиш приоритети. 
Виж целия пост
# 4
2 ноем. 2006, 11:26 ч.
Не си лоша майка, щом се замисляш дали вината за раздразнението на детето е у теб. Лошата майка щеше да обвини детето си, а ти търсиш причината в себе си.
Трудно е, понякога човек да се овладее. Аз мисля, че ти е нужна почивка и време само за теб. Ако има кой да се грижи за децата, а ти да имаш 1-2 часа само за себе си ще видиш каква положителна промяна ще настъпи.
Вариант е също да включиш баткото в грижите за бебето, да ти помага както може, дори само да си мисли, че помага. Така ще се почувства значим и приобщен, няма да си мисли, че го лишаваш от внимание за сметка на бебето.
Ударите не ги толерирай, може да му обясниш, че те боли, И си говорете за всичко, децата обичат с тях да споделяме семейните въпроси.
Въоръжи се с търпение и спокойствие, доколкото можеш.
Желая ти успех
Виж целия пост
Трудно е, понякога човек да се овладее. Аз мисля, че ти е нужна почивка и време само за теб. Ако има кой да се грижи за децата, а ти да имаш 1-2 часа само за себе си ще видиш каква положителна промяна ще настъпи.
Вариант е също да включиш баткото в грижите за бебето, да ти помага както може, дори само да си мисли, че помага. Така ще се почувства значим и приобщен, няма да си мисли, че го лишаваш от внимание за сметка на бебето.
Ударите не ги толерирай, може да му обясниш, че те боли, И си говорете за всичко, децата обичат с тях да споделяме семейните въпроси.
Въоръжи се с търпение и спокойствие, доколкото можеш.
Желая ти успех
# 5
2 ноем. 2006, 11:26 ч.
Вероятно си много изморена... А възможно ли е баткото да се държи зле, защотоМоже би ревнува и се опитва да ти привлече вниманието?
Иначе и другото е вярно - колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни
Виж целия пост
към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов
Иначе и другото е вярно - колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни
# 6
2 ноем. 2006, 11:33 ч.
Беше ми трудно, когато синът ми беше бебе, каката не изразяваше агресивна ревност, но се беше затворила в себе си, изнерви се и избухваше в неоправдан рев. Аз се разкъсвах между манджи, пране, къпане и всичко друго. Изпаднах в битувизъм. Изнервих се и затъвах до момента в който не реших, че може и после да се пусне прахосмукачката, а сега е време да четем приказка или да пеем песничка.
Виж целия пост
# 7
2 ноем. 2006, 12:47 ч.
най-добрия лек е да си вземеш детегледачка за 3 часа един път седмично и ти.... да легнеш да се наспиш!!!
върши чудеса, да знаеш!
Виж целия пост
върши чудеса, да знаеш!
# 8
2 ноем. 2006, 13:30 ч.
Понякога и аз се държа така.После ми е много гадно,но не мога да върна минутките назад.
Наистина,че сме изморени и затова и изнервени.Всеки път си повтарям `търпение,търпение`,но някой път не се сдържам.
Мисля,че Дона е абсолютно права за това,за жалост!
Виж целия пост
Наистина,че сме изморени и затова и изнервени.Всеки път си повтарям `търпение,търпение`,но някой път не се сдържам.
Цитат
колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни
# 9
2 ноем. 2006, 13:30 ч.
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем 
(ако това те успокоява) Като гледам разликата между децата ти е почти еднаква с тази на моите, но те са на 7 и на 2. Единственото, което мога засега да те посъветвам е- ако можеш да "овладееш" положението сега- колкото можеш по- отрано, защото ще става все по- трудно. Стискам ти палци
Виж целия пост
Незнам какво ми става ... имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
(ако това те успокоява) Като гледам разликата между децата ти е почти еднаква с тази на моите, но те са на 7 и на 2. Единственото, което мога засега да те посъветвам е- ако можеш да "овладееш" положението сега- колкото можеш по- отрано, защото ще става все по- трудно. Стискам ти палци
# 10
2 ноем. 2006, 13:39 ч.
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем
(ако това те успокоява)
Мен ме успокоява, поне малко
При мен проблема е подобен, само че източника на раздразнението е малкия (на 2) от което и каката (на 12) отнася само лошо настроение и караници. А тя е добро дете в трудна възраст. Не е сега момента майка и да откача
За съжаление не мога да предложа някакво решение.
Но търся решение и начини да се справя със себе си, най-силния стимул е страха в очите на любимите ми хора при поредната ми истерична криза
Виж целия пост
Незнам какво ми става ... имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
(ако това те успокоява)
Мен ме успокоява, поне малко
При мен проблема е подобен, само че източника на раздразнението е малкия (на 2) от което и каката (на 12) отнася само лошо настроение и караници. А тя е добро дете в трудна възраст. Не е сега момента майка и да откача
За съжаление не мога да предложа някакво решение.
Но търся решение и начини да се справя със себе си, най-силния стимул е страха в очите на любимите ми хора при поредната ми истерична криза
# 11
3 ноем. 2006, 13:12 ч.
Просто от много претоварване ...от ангажименти през деня,домашни задължения.Всичко това му се насъбира на човек ...
Хайде сега да не си мислим,че децата ни не ни обичат.Напротив обичат ни ,но по някога не могат да разберат нашето поведение,как от толкова любящи родители ставаме строги -просто те не ни разбират проблемите ,а ние трябва да имаме търпение .
Виж целия пост
Хайде сега да не си мислим,че децата ни не ни обичат.Напротив обичат ни ,но по някога не могат да разберат нашето поведение,как от толкова любящи родители ставаме строги -просто те не ни разбират проблемите ,а ние трябва да имаме търпение .
# 12
3 ноем. 2006, 13:43 ч.
Моите две деца са точно със същата разлика и аз бях изпаднала точно в такова състояние. Бях адски нервна и крещях за всяко нещо. А пък синът ми изкара ужасно трудна година около раждането на сестра си, стана проблемен, агресивен, абе ужас. Непрекъснато се опитваше да привлече вниманието към себе си, и не по какъв да е начин, а като ме дразни и провокира нарочно и прави бели. Съответно аз викам, викам... даже шамари раздавам, ако съвсем си изпусна нервите и после ми става гадно едно такова... На моменти обяснявам, че много го обичам, но в живота има правила, и те трябва да се спазват, и какво ли не още. Опитвах се да му отделя време само за него, без сестра му да е наоколо, защото знам, че е важно - а той точно през това време вземе, че ми свие някой номер, и започвам да се чудя дали изобщо си струва да му се обръща внимание на диването! (струва си, разбира се 
)
И постепено, не знам как, но и той, и аз се променихме. Сега обикновено е добричък и даже помага, гледа сестра си, води я за ръка - с една дума, идилия. Е, имаме си и тежки моменти, но като цяло положението се подобри. Знам, че около 5 годишна възраст при момчетата има завишено ниво на тестостерон, което ги кара да дивеят. Към 6-6 и нещо нещата се уталожват. Може би така стана и при него - или пък най-накрая се примири, че трябва да разделя родителското внимание със сестра си - знам ли. Но едно е сигурно - вече не съм онова кълбо от нерви. Не знам как стана, просто се получи.
Виж целия пост
)И постепено, не знам как, но и той, и аз се променихме. Сега обикновено е добричък и даже помага, гледа сестра си, води я за ръка - с една дума, идилия. Е, имаме си и тежки моменти, но като цяло положението се подобри. Знам, че около 5 годишна възраст при момчетата има завишено ниво на тестостерон, което ги кара да дивеят. Към 6-6 и нещо нещата се уталожват. Може би така стана и при него - или пък най-накрая се примири, че трябва да разделя родителското внимание със сестра си - знам ли. Но едно е сигурно - вече не съм онова кълбо от нерви. Не знам как стана, просто се получи.
# 13
3 ноем. 2006, 19:55 ч.
Не си лоша, а си една изнервена мама....дай си почивка - това е моят съвет 
Виж целия пост
# 14
3 ноем. 2006, 22:19 ч.
Ами аз като ви чета, може и да съм откровено лоша майка, понеже вече спрях да търся причните в себе си и определено ги намирам в 13 годишния пубертет(синът ми), на който главаното занимание в къщи е да дразни по ред- първо сестра си(2г), после мен.
И като положа един тон усилия, за да остана спокойна и като вече никога не чувам думите" добре мамо" или каквато и да е форма на съгласие, просто викането се явява най-малкия ми дерт. Той всичко й забранява, тенеденциозно й взима играчките( до там че го заплаших как цял един ден ще седи и ще играе с плюшените й мечета, след като толкова ги иска и няма да види компютъра отблизо), всяка втора дума му е НЕ, или НЯМА... и разбира се завършваме с "все аз съм виновен"- идеално гушнал идята каква е жертва, та ако може да не носи отговрност за поведението си.
Ето вижда се, че има и по-лоши майки
Виж целия пост
И като положа един тон усилия, за да остана спокойна и като вече никога не чувам думите" добре мамо" или каквато и да е форма на съгласие, просто викането се явява най-малкия ми дерт. Той всичко й забранява, тенеденциозно й взима играчките( до там че го заплаших как цял един ден ще седи и ще играе с плюшените й мечета, след като толкова ги иска и няма да види компютъра отблизо), всяка втора дума му е НЕ, или НЯМА... и разбира се завършваме с "все аз съм виновен"- идеално гушнал идята каква е жертва, та ако може да не носи отговрност за поведението си.
Ето вижда се, че има и по-лоши майки
Препоръчани теми