Здравейте всички вие мили хора!
Пиша тук, защото зова ни за помощ беше пуснат тук!
Аз съм си сълзлива натура, но в момента сълзите ми пълнят очите от облекчение и радост когато чета вашите съобщения отнасящи се до моето момченце! Толкова ми е трудно да изразя мислите, които неспокойно скачат из главата ми! Сърцето ми остана там в реанимация на 3 градска при моето мило детенце! Но все пак аз съм майка и на Мишето, трябва да го гушна усмихната, да го погаля и да се погрижа и за него, и той има нужда от мен! Нямам право да бъда слаба, ревлива и отчаяна!
Толкова се надявам, че Лъчо ще бъде силен и ще се справи, много трудности го очакват през тези часове! Занесохме му някои необходими неща, чорапки да топлят малките краченца, памперси и мокри кърпички! Дежурния лекар ни каза, че за сега няма ранни усложнения, ако върви така ще се справи!
Много съм объркана все още, а и натъжена, въпреки всичките ми усилия не можах много да помогна в борбата на Лъчо, търсих от много доктори помощ за проблемите му, а си се оказа, че проблема си му е бил главно един, болното сърчице, откриха му и урологична инфекция, която допълнително ме тревожеше заради операцията! Първия месец не е било толкова болно това малко и обичливо сърчице, ако тогава беше опериран нямаше толкова много да се мъчи! Но специалистите
( казваха, че трябва да стане на 6 месеца, а сега се оказа, че ако бяхме чакали още у дома, Лъчо никога нямаше да ги навърши!
Операцията разкри и оправи три сериозни проблема при Лъчо, много голям междукамерен дефект, още един отвор и едно мостче от сърцето към белодробната артерия (може би не го обяснявам много добре) което препращало допълнително много кръв към белия дроб, от това самия бял дроб се уврежда много и ако се чака и примерно детето мине 1 годинка се уврежда много сериозно и почти безвъзвратно! Сърцето е станало огромно от усилието да работи някак си, изпълнило е гръдния кош, натискало е хранопровода и е пречило и на храненето! И все пак това сладко и добро детенце се опитваше да ми гука и усмихва последните два дена в болницата! През сълзи го закачах и обичах, а тази сутрин при една от подготвителните му манипулации за операцията и неподходящото отношение на болничния персонал в такъв момент, ме накараха да осъзная ужаса на ситуацията, не можах да се сдържа и горко плаках, а той ме гледаше широко ококорен и само се гушкаше още повече в мен! Колкото можах му предадох вашата положителна енергия, вашите положителни мисли и се опитах да бъда максимално спокойна през време на операцията, за да е спокоен и той и да е наред всичко, толкова добри хора го мислят и той трябва да се справи!
Искам много да благодаря на доктор Пламен Митев за успешната операция и че е дал всичко от себе си и най-важното продължава да дава и да мисли само най-доброто на Лъчето. Нашето семейство се увеличава с всички вас добри хора помагащи и мислещи за нас и нашите проблеми. И да ви кажа тук, че след лошото идва и добро, че когато си мислиш че все на теб ти се случва, да си даваш сметка и за положителните страни на нещата, все пак и двете ми деца са живи и намерили своите добри лекари!
БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ИВО ДОНЕВ
КИРИЛ РАЙЧЕВ
незнам как са никовете на тези мили хора, за да ви ги посоча кои са и да ги разцелуваме всички за протегнатата ръка! Съжалявам, че е прилошало на някои от тях и са страдали заради нас! Искам да ви видя на живо мили хора и много да ви прегърна! Сигурно ще намокря раменете ви, но надявам се ще изтърпите тази моя слабост! А на Роси (рогесте) - Чудо такова, ти си знаеш и много целувки!
Благодаря и на всички останали, които бяха готови да се притекат безрезервно, но просто нямаше нужда повече! Все пак да пиша, че много малко са дарителите на кръв, и може да се дава кръв като посочвате за кое отделение може да се насочи!
Надявам се един ден и аз да мога да помогна на друг в моята ситуация!
Стискайте палци на господин Бебочев (както го нарича Мишето)!
Извинете ме за дългия пост! Няма повече!
)
Ето да ни видите днес преди операцията, не се плашете от сондата, тя просто му помагаше да се храни и да го има, а лепенката само страшно изглежда, сложихме я защото малкия мъж се опитваше да махне сондата, както и успя накрая, много е борбен и силен!
Виж целия пост
Пиша тук, защото зова ни за помощ беше пуснат тук!
Аз съм си сълзлива натура, но в момента сълзите ми пълнят очите от облекчение и радост когато чета вашите съобщения отнасящи се до моето момченце! Толкова ми е трудно да изразя мислите, които неспокойно скачат из главата ми! Сърцето ми остана там в реанимация на 3 градска при моето мило детенце! Но все пак аз съм майка и на Мишето, трябва да го гушна усмихната, да го погаля и да се погрижа и за него, и той има нужда от мен! Нямам право да бъда слаба, ревлива и отчаяна!
Толкова се надявам, че Лъчо ще бъде силен и ще се справи, много трудности го очакват през тези часове! Занесохме му някои необходими неща, чорапки да топлят малките краченца, памперси и мокри кърпички! Дежурния лекар ни каза, че за сега няма ранни усложнения, ако върви така ще се справи!
Много съм объркана все още, а и натъжена, въпреки всичките ми усилия не можах много да помогна в борбата на Лъчо, търсих от много доктори помощ за проблемите му, а си се оказа, че проблема си му е бил главно един, болното сърчице, откриха му и урологична инфекция, която допълнително ме тревожеше заради операцията! Първия месец не е било толкова болно това малко и обичливо сърчице, ако тогава беше опериран нямаше толкова много да се мъчи! Но специалистите
( казваха, че трябва да стане на 6 месеца, а сега се оказа, че ако бяхме чакали още у дома, Лъчо никога нямаше да ги навърши!Операцията разкри и оправи три сериозни проблема при Лъчо, много голям междукамерен дефект, още един отвор и едно мостче от сърцето към белодробната артерия (може би не го обяснявам много добре) което препращало допълнително много кръв към белия дроб, от това самия бял дроб се уврежда много и ако се чака и примерно детето мине 1 годинка се уврежда много сериозно и почти безвъзвратно! Сърцето е станало огромно от усилието да работи някак си, изпълнило е гръдния кош, натискало е хранопровода и е пречило и на храненето! И все пак това сладко и добро детенце се опитваше да ми гука и усмихва последните два дена в болницата! През сълзи го закачах и обичах, а тази сутрин при една от подготвителните му манипулации за операцията и неподходящото отношение на болничния персонал в такъв момент, ме накараха да осъзная ужаса на ситуацията, не можах да се сдържа и горко плаках, а той ме гледаше широко ококорен и само се гушкаше още повече в мен! Колкото можах му предадох вашата положителна енергия, вашите положителни мисли и се опитах да бъда максимално спокойна през време на операцията, за да е спокоен и той и да е наред всичко, толкова добри хора го мислят и той трябва да се справи!
Искам много да благодаря на доктор Пламен Митев за успешната операция и че е дал всичко от себе си и най-важното продължава да дава и да мисли само най-доброто на Лъчето. Нашето семейство се увеличава с всички вас добри хора помагащи и мислещи за нас и нашите проблеми. И да ви кажа тук, че след лошото идва и добро, че когато си мислиш че все на теб ти се случва, да си даваш сметка и за положителните страни на нещата, все пак и двете ми деца са живи и намерили своите добри лекари!
БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ИВО ДОНЕВ
КИРИЛ РАЙЧЕВ
незнам как са никовете на тези мили хора, за да ви ги посоча кои са и да ги разцелуваме всички за протегнатата ръка! Съжалявам, че е прилошало на някои от тях и са страдали заради нас! Искам да ви видя на живо мили хора и много да ви прегърна! Сигурно ще намокря раменете ви, но надявам се ще изтърпите тази моя слабост! А на Роси (рогесте) - Чудо такова, ти си знаеш и много целувки!
Благодаря и на всички останали, които бяха готови да се притекат безрезервно, но просто нямаше нужда повече! Все пак да пиша, че много малко са дарителите на кръв, и може да се дава кръв като посочвате за кое отделение може да се насочи!
Надявам се един ден и аз да мога да помогна на друг в моята ситуация!
Стискайте палци на господин Бебочев (както го нарича Мишето)!
Извинете ме за дългия пост! Няма повече!
)Ето да ни видите днес преди операцията, не се плашете от сондата, тя просто му помагаше да се храни и да го има, а лепенката само страшно изглежда, сложихме я защото малкия мъж се опитваше да махне сондата, както и успя накрая, много е борбен и силен!
. 
