Ще приспя кучето си

  • 12 178
  • 35
След страхотна борба с чувствата си взех решение, че е време да  приспя кучето си. Аз отдавна осъзнавах, че се мъчи, но все се надявах на чудо. Чудото, обаче, за съжаление не стана. И ето ме сега, ревяща и ужасена от взетото решение, че утре ще го приспим.

Чувствам се все едно посягам на детето си. Изпитвам ужас как ще се прибера днес от работа и ще го погледна като знам какво ще му причиня утре. Изпитвам ужас как ще успея да събера сили и да го заведа при ветеринаря. Но най-много ме е страх от безкрайната празнина, която се настанява в мен при мислълта, че вече няма да го има, че няма вече никой да лае като се прибирам, че няма да има кой да върти опашка от радост, че ме има, че няма да мога никога повече да се гушна в него. А как да кажем на племнника ми, че Майки този път няма да се върне от ветеринаря?

А той е най-доброто куче на света. Толкова е мил и добър. Няма никаква агресия... А е и толкова разглезен. До преди да се роди Яна спеше в чаршафите ми, на мекичко. Ако вечер седим до много късно, започва да мрънка да загасим ламоите и телевизора, защото му пречат да спи. И си има работно време - вечер лае на влизащите до 22.30, после си почива. Може да ни оберат, но той е в почивка. Като ни дойдат гости лае, докато не го погалят. И така сладко мърка като го галиш по гръбчето... Просто е прекрасен, а аз сега ще го убия.

Съжалявам, че Ви товаря с проблемите си, просто исках да споделя с някого, а в къщи няма с кого, защото всички са също толкова отчаяни.

Толкова много го обичам...

Виж целия пост
# 1
Приспиването е добро решение против мъчение на домашния любим, щом има здравословна проблема, по-добре да се мъчи животината.
Аз ще почакам още година-две и така смятам да услужа на бедния ми Азиру. Остаря, болнав е по-често, започва старческа деменция, мъчилище е голямо.
Трябва време да отмине тъгата по обичаната куча, но все пак правиш нещо добро за него.
 Hug
Виж целия пост
# 2
Страшно съжалявам за това, което става с любимеца ти, много ми домъчня докато четях. И напълно те разбирам, защото преди години на нас ни се наложи да приспим котарака си, след едноседмично чакане да стане чудо. Чудото не стана, а животинчето се измъчи страхотно през това време... За съжаление понякога просто трябва да вземеш тежкото решение. Трудно го преживяхме и ние. След това си взехме друго коте - сега е на 8 години и много го обичаме, остана да живее при родителите ми. Знам какво е да приемеш животното като част от семейството си.  Опитай се да осъзнаеш, че това е най-доброто, което можеш да направиш за кучето си, че не му причиняваш зло, а напротив - спестяваш му страдания. Това е истината. Прегръдки от мен Hug
Виж целия пост
# 3
Мисля че знам как се чувсвтваш. Аз не можах да го взема това решение обаче и не се чувсвах и чувствам по добре сега, когато всичко свърши. Докато се борех със себе си дали е правилно или не, горкото животно страдаше и гаснеше пред очите ми. Труден избор, но ако няма друг начин е май по - добре да се направи, защото сега пред очите ми са само мъките в които си отиде любимото ми същество. От петнайсет щасливи години заедно, сега помня само последната в която Джени се бореше с болеста си. Това като че ли е по - правилният начин, да му спестиш болката, аз не успях....
Виж целия пост
# 4

Лечение - нов домашен любимец!
Виж целия пост
# 5
И аз си мисля, че утеха би било един нов малък сладък домашен любимец, но от личен опит знам, че при загуба на любимото животинче хората не искат и да чуят за друго.
Искренно ти съчуствам и ти се възхищавам. Това е много трудно решение.
Виж целия пост
# 6
Етомира, само мога да те подкрепя в трудното решение и отлично да знам как се чувсттваш  Weary smile3518
Аз имах сиамец, на име Майк, който почина преди три години. Още скърбя за него и всяка вечер плача. Ужасно много ми липсва, но поне покрай теб има дечица, които да даряват малко смисъл.
За мен той беше като моето детенце.
Спирам да пиша, че не издъежам!

Кураж!
Виж целия пост
# 7
Аз го преживях същото макар и по телефона.
Вече бях тук, когато се наложи да приспят кучето ми. Беше на 13 г и си имаше всякакви болежки. Всеки път като си ходех после на гости, чувах стъпките, дишането и, усещах сякаш сяда в скута ми да я погаля.
Много е трудно, но мама Цоцоланка е права - нов любимец като попреболи болката.
Виж целия пост
# 8
Имахме един от първите добермани в града.. страхотно куче беше. Гледахме си го в апартамента, спучайно попадна при нас. Тинейджърските ми години минаха с него.. Радвахме му се 7 години, накрая се разболя тежко и се наложи да го преспим. Две години след това носех снимка в портфейла си...Друго куче не сме имали.. в апартамент да гледаш куче 35 кг си е мъчение за животното.
Знам какво е да си отиде.. превързва се човек, мъчно му е..


Ех, Гарчо, готин куч беше Sad.. (Гари се казваше като Гари Каспаров.. )

Виж целия пост
# 9
Толкова е мъчно..
Предишното ми куче беше много зле,но не го приспивах,както съветваха лекарите,защото исках да изчака майка да се върне от чужбина.Тя се върна след няколко месеца и кученцето ми умря два часа след като я видя.Не ми се мисли колко е страдал. Cry
Виж целия пост
# 10
Разбирам те, защото съм го изпитала и те подкрепям. Тежко е, но за мен това е правилното решение!
И аз страдам от години за кучето ми, но не за това, че сме я приспали, а за това, че я няма  Cry
Виж целия пост
# 11
Много мъчно ми стана. На теб сигурно ти се къса сърцето Cry. но ако кученцето страда със сигурност сте взели правилното решение. Аз на времето не можах да го взема, за което съжалявам до днес. Никога няма да мога да забравя деня, в който моето любимо куче бавно и мъчително си отиде. Чувството за вина ми тежи много и след това не можах да си взема друго куче. Прегръщам те и ти се възхищавам за силата и състраданието.
Виж целия пост
# 12
Много ви благодаря!

Сега като съм в къщи и го прегръщам, просто не мога да си представя как ще го убия утре.

А той, милият, разбира, че нещо не е наред и непрекъснато се бута в мен.

Просто ми се иска да се  гръмна.

Пак много Ви благодаря за милите думи...
Виж целия пост
# 13
ЕЕеее ти ми .....цялата вечер Sad от едната стра е легнал ей тоя кърлеж на аватара ми от другата котката.Сърцето ми прелупа набързо като чета постинга ти.Съчувствам ти и ти давам сила от мен да го направиш.Не го мъчи--сигурно го боли.....
Прегръщай го цяла нощ--но му помогни да не се мъчи.

Виж целия пост
# 14
Два пъти съм го преживявала. Един съвет ще ти дам, не го води ти , помоли някой приятел да го заведе и да го отнесе някъде.  Ние така направихме  Cry Cry Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия