Имало едно време... Декемврийска приказка.

  • 1 509
  • 7
Ето първите ми опити! убедена съм, че не ме бива много в писането на поучителни и успокояващи детски приказки. Може би ще дам началото на стила: детски хорор 3-6 години Joy hahaha Joy
Чакам мнения и допълнения!

Декемврийска приказка

Камината в ъгъла пукаше, почервеняла от бумтящите дърва. Прозорците на замъка “Високо в планината” се бяха заскрежили и намигаха с къдравите си клепки. Зимата беше нарисувала чудновати приказни рисунки.
Вън снежната фъртуна и сестра й виелицата свиреха на арфа. Ветровете прегракнало пригласяха, а Луната се бореше с три облака в неравна битка - кой кого ще закрие.
На земята, точно пред камината змеят Никодим се беше пльоснал блажено по корем и примлясквайки, похръкваше.
Изведнъж тишината се разкъса от неочакван бум-трясък:
- Праааас! Търкул. Фиууууууууу! Бум!
Това бяха най-кръглите и най-големите снежни топки, които Никодим изобщо беше виждал през живота си! Разтърка очи, все още стреснат от данданията и предпазливо надзърна през прозореца, страхливо помръдвайки с уши.
...
Долу, маскирани като крокодилчета, стояха главните герои от ноемврийската приказка. Изглеждаха като малки зелени петънца на бял чаршаф. В бързината да напакостят, дори не бяха имали време да си съблекат маскарадните костюми. Никодим, като повечето змейове, беше късоглед и не можа да познае кои са разбойниците. Беше искрено уплашен от крокодилското нашествие. Поколеба се за миг и се втурна по коридора да вика за помощ братята си!
От “Призрачната кула” (бррррр, какъв ужас!) се чуваше 3 симфония на Бетовен за неръждясала и ръждясала арфа.
 Joy Joy Joy
   (следва)
Виж целия пост
# 1
Благодаря ви!

И аз имам доста работа, за която ми се плаща... Ще напиша още малко - другото после. Чакам с нетърпение вашите!

  bouquet

Ето втора част:
***
От “Призрачната кула” (бррррр, какъв ужас!) се чуваше 3 симфония на Бетовен за неръждясала и ръждясала арфа.
Змей Ивелин, змей Марин и змей Аспирин свиреха с премрежен поглед, тактувайки си с опашки. Туп-туп. Туп, туп, туп.
Змей Аспирин, примижавайки чакаше реда си, за да запее с ръждясал глас: Аааааа, ммммммм, аа – аааааа – а! Весела ни Коледааааа!
Змейова идилия! Красота! Чудесност! Дори тухлите по стените леко се поклащаха в такта на музиката. Двата паяка за миг бяха спрели да се бият за плячката и тихичко припяваха: ааа, ммм, аа-ааа – а! Весела ни, даааа!

Фрас! Вратата отлетя – изтръгната от пантите. Някой се беше опитал невинно да почука.
Малкото братче Никодим, с изцъклени шест броя очи (по две на трите глави) и снежнобяла пяна на устите, на пресекулки успя да изфъфли: Бра-то—то-ци! Помощ! Узас! Едни зелени... та-кива, ох, ужасен ужас, хвърлят голеееми, бели топки по прозорците! Уф, мамо змейова! Много страшно, бе!

Змей Аспирин повдигна дясната вежда на средната глава, намести  пенснето и се намръщи.
- Никодиме, как не те е срам да прекъсваш такава хармония, заради някакви хулигани? Какво като си малък? Омръзна ми само да те извинявам, заради това, че нямаш навършени 317 години. Ама, ха!
- Елате да видим, все пак, какво е това нахалство! Кой чупи прозорци на чужди къщи? – каза първата глава на змей Марин, с ледено спокоен глас.

Братята уверено закрачиха по коридора, шумно възмущавайки се от този нечуван вандализъм, тъкмо преди Коледа. След тях страхливо, провлачвайки коремчета, топуркаше малкият Никодим.
- Ох, добре че си имам батковци, за да ме защитават! – мислеше си той. С тях ми е по-малко страшно! Даже, като се замисля - сега никак не ми е страшно, защото не съм сам! - вдигна главите си Никодим, а крачката му стана по-уверена и по-ритмична.
Виж целия пост
# 2
Големите братя на Никодим впрочем смятаха, че е крайно време той да започне да се държи като възрастен змей и да поеме тежките отговорности, които бяха част от живота на всеки змей.
Затова те му казаха в деветогласен хор:

'Никодиме! Ти вече не си толкова малък. Вече е време сам да се учиш как да се справяш с живота - все пак само след някое и друго столетие ще трябва сам да тръгнеш по пътя си в борба с по трима братя за златни ябълки и отвличане на най-красивите принцеси.
Затова искаме от теб следното: ние ще стоим зад ъгъла и ще следим как ти сам ще се справиш с тези дребни хулигани!'

Никодим ги погледна печално с шестте си очи, но нямаше сили да възрази и на тримата едновременно. Мисълта как отговаря на наставленията на деветте им глави го ужасяваше.
Виж целия пост
# 3
Побутнаха го напред братята и оттук насетне, Никодим бе сам...
 Той, рекламните лица/упс!крокодилските опашлета!/ и музикалният хит - рекламна мелодия на "Avon". Не беше трудно, но трябваше само да улови ритъмът.
Заподскача, затропа, но в главата му бе само т.нар. "контакт" с тези чужди и нелицеприятни същества. От другата страна, с очи вперени в него, неотлъчно стояха Братята и чакаха...
Виж целия пост
# 4
Да знаете, че откъм страната на моята приказка стоят три окаляни до ушите змея и една кална принцеса и подвикват на Никодим:
"Алоу, извинете..." - после като го виждат какъв е трюфел, "Ей, чшшш, малкият, върни ни топката!"
Виж целия пост
# 5
...Абонирам се......
Виж целия пост
# 6
Разчитам на БУ! тази седмица няма да мога много да пиша! Доста работа ми се събра - щЕ наваксвам по-късно.
 Sad
Виж целия пост
# 7
включих Аспирин в моята приказка шеста......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия