Октомврийска приказка

Давай, не се стискай! 

На тебе много добре ти се е отразило връщането на архива, гледам много си се разхубавила нещо.


И в този миг, от някъде, се появи едно малко русичко момиченце. Като ги видя, какви са умърлушени, се засмя, и им каза:
- Момчета, какво правите тук, и защо сте тоооолкова тъжни? Да не би да ви е обидил някой? Призрачето и Илайджа, го гледаха като гръмнати, чудеха се откъде се взе, това мило същество.
- А, т-т-ти откъде се взе? - промърмори смутено призрачето.
- Как откъде, от големия град. Аз живея там, не знаехте ли? Днес е празник, но на мен ми стана скучно, и реших да се поразходя, но скоро ще трябва да се връщам, защото мама ще ме търси. Тя никак не обича да се притеснява за мен, защото много ме обича, и не иска да ми се случи нищо лошо. Но, кажете вие какво правите тука, сам самички, искате ли да ви заведа на празника?
- ДААААААА -  в един глас казаха двамата новоизлюпени приятели.
И така...............тримата тръгнаха към града. Американският змей Илайджа, малкото тиквено призраче, и красивото малко момиченце. Както си вървяха, изведнъж, момиченцето се спря сепнато и каза:
- Леле, как забравих, толкова съм невъзпитана. Трябваше да ви се представя. Моля да ме извините, аз съм Лили.
Призрачето и Илайджа се спогледаха смутено.
- А-а-ами, аз съм призраче, не знам как се казвам. Досега никой, не ми е к-к-казал, пък и то като се замисля, кой ли да ми каже, аз нали все в тиквата си седях.
-  Аз съм змей, и се казвам Илайджа, много ми е приятно да се запознаем.
-  И аз много се радвам, че се запознах с вас, но на теб трябва да ти измислим име -  каза Лили.
-  Не е хубаво така, всеки си има име, за да могат приятелите му да го викат за игра, да му пишат коледни картички, и за други работи........, но сега не се сещам за тях. Няма значение, трябва ти име -  каза важно Лили.
Настъпи неловко мълчание, всички се мъчеха да измислят име на призрачето, но това се оказа по-трудно, отколкото си мислеха. И в този момент, без никой да очаква, призрачето се разплака. Илайджа, започна да пристъпва притеснено от крак на крак. А Лили, се ужаси.
- Господи какво направих. Защо плачеш? - попита тя.
- А-а-ами не стига, че Ужасното тиквено чудовище ми излапа къщичката, ами сега се оказа, че си нямам и име, все едно, че не съществувам. Защо все на мен ми се случват, най-ужасните беди? - плачейки каза нещастното призраче.
- Чакай, чакай, не плачи, измислих. Искаш ли да се казваш Чари? - каза Лили.
- Ч-ч-чари............хм, не е лошо. Може. Но защо Чари, как ти хрумна? - попита призрачето.
-  Ами, не знам, просто ми хрумна. Мисля, че е хубаво и чаровно име, нали.
- Ха, ха, ха, на мен ми харесва. Призрачето Чари - каза Илайджа
 - Хайде да тръгваме, че няма време, празникът ще свърши, докато стигнем.
И така.......те отново тръгнаха за града. Не щеш ли, както си вървяха, почти бяха стигнали, когато Илайджа, понеже не внимаваше, стъпи в една кална локва. Новите му драконски обувки, бяха толкова мръсни и кални, че Чари, не можа да се сдържи и се разсмя. Това така ядоса Илайджа, че той целия почервеня от яд. Не стига, че си беше изцапал чисто новите обувки, ами и това дребно същество му се присмиваше.
- Веднага престани! - каза той, толкова свирепо и ядосано, че малкото призраче, се скри уплашено зад Лили.
- Спрете, спрете, веднага!!! - извика Лили.
- Чари, не е хубаво да се присмиваш така на приятелите си, а ти Илайджа, не му крещи така, той не е искал да те обиди, нали Чари! - попита Лили.
- А-а-ами май не исках - при този отговор дракона се свъси като черен облак. Чари веднага каза.
- Н-н-не исках, да те обидя, извинявай - Илайджа го погледна, погледна, после се почеса по главата, погледна към небето, пък после се усмихна и каза.
- Добре, щом е така, и аз ще ти се извиня, но внимавай!!! Никога повече, не ми се присмивай! Чу ли?..................
- Д-д-д-добре - промърмори Чари, изплашено. - Обещавам!
- Вижте какво, ако не побързаме, наистина ще закъснеем, и няма да можете да видите празника. На него всички са маскирани, обаче вие и без това сте си странни, така че, няма проблем. Хайде, сигурно ще ми бъде весело с вас. Побързайте! - скара им се Лили, и почти се затича. Освен това се сети, че майка й, сигурно вече се чуди, къде ли е. Наистина трябва да побързам, помисли си тя. Двамата й нови приятели я последваха, един след друг.

Хей, Илайджа, Чари, къде стееееее??? - викаше Лили.
- Странно, ей сега, бяха тук.......
Бяха стигнали града, беше светло и шумно, като на истински празник, но беше и странно, нали беше Хелуин.
- Къде отидоха тези двамата? - чудеше се Лили. (прототипа, ако се види, ще ме утрепе)
Ха, точно в този миг видя, една мръсна и кална обувка, да се подава зад сергията с пуканки, много й беше позната.
- Хей Илайджа, излез, няма страшно, ще видиш, всичко е наред! - каза Лили.
Показало се обаче, едно призрачно лице, толкова бяло и уплашено, колкото сам призрачетата могат да бъдат, и заекнало:
- Ли-ли-ли-ли, това ли е празника?
- Ами да. Не ти ли харесва, виж колко е весело, шарено и шумно. - отговорила Лили, чудейки се, защо Чари е толкова уплашен и стреснат.
В този момент, се показал и Илайджа, позеленял от притеснение, (както само дракон, може да позеленее), и замънкал:
- Лили.......хм.....ъъъъъъ.....  , ами.......вече на празника ли сме......тука безопасно ли е за мен..., т.е. за нас....? - Илайджа позеленявал, все повече и повече.
В този момент, покрай тях минало някакво чудовищв, от неясен вид и произход, с четири глави и пет ръце, осем крака и 12-сет чифта очи.. ...
- Мамоооооооо, помооооооощ!!!! - извикало призрачето, а Илайджа стоял като препариран, нямал представа, къде се намира и кой е всъщност.
- Яяяяяяяяяяяяя, змей, казал един странен мравояд и щрак, снимал Илайджа, който направо припаднал, в този сюблимен момент.

...
..........................

Василиса, айде, ти си!!!!!!