Винаги, когато съм чела за децата, които се инатят и се опитват да се налагат съм се чудила, как така родителите не успяват да си овладеят нервите. Мислех си , че аз просто ще го оставя да си се поинати и ще му мине, няма да се впечатлявам и този период ще спре.
Е да ама ми дойде до главата и на мен и почти си испускам нервите.
Наш Ицан по принцип е послушно дете от малък и сега е така в сравнение с други деца, които съм виждала. Но от около седмица се мрънка за всичко, нещо ако не му изнася и започва да плаче и да нарежда "мамо мамо мамо мамо" . Мама като не го спаси и започва да виси пред врата и да вика баба си "бабо бабо..." .
Вода да поиска трябва да стане ВЕДНАГА, иначе започва хленч, за всичко е така, като го поиска и трябва веднага да стане.
Обяснявам, с примери, с различен тон, клякам до него , за да съм на неговото ниво (така съм чела, че се води сериозен разговор с децата - на нивото на неговите очи), общо взето опитвам се да прилагам методите, които съм прочела тук за добри .
Е не се получава.
Вярно , че в момента му растат кътници и предполаам и това е допринесло за общия му мрънлив период, но усещам , че си изпускам невите и повишавам тон, на моменти ми иде направо да го плесна. Не мога да се позная, не съм агресивна и това е странно за мен.
През деня го гледа баба му и честно казано и завиждам за спокойствието, но и той през деня не е толкова мрънлив. Вечер явно е преуморен вече, а и може би се глези, защото ни вижда само тогава с татко си , не знам.
Дайте съвети ....не знам и аз за какво...знам, че е период и ще отмине, но как да не полудея до тогава ?
Виж целия пост
Е да ама ми дойде до главата и на мен и почти си испускам нервите.
Наш Ицан по принцип е послушно дете от малък и сега е така в сравнение с други деца, които съм виждала. Но от около седмица се мрънка за всичко, нещо ако не му изнася и започва да плаче и да нарежда "мамо мамо мамо мамо" . Мама като не го спаси и започва да виси пред врата и да вика баба си "бабо бабо..." .
Вода да поиска трябва да стане ВЕДНАГА, иначе започва хленч, за всичко е така, като го поиска и трябва веднага да стане.
Обяснявам, с примери, с различен тон, клякам до него , за да съм на неговото ниво (така съм чела, че се води сериозен разговор с децата - на нивото на неговите очи), общо взето опитвам се да прилагам методите, които съм прочела тук за добри .
Е не се получава.
Вярно , че в момента му растат кътници и предполаам и това е допринесло за общия му мрънлив период, но усещам , че си изпускам невите и повишавам тон, на моменти ми иде направо да го плесна. Не мога да се позная, не съм агресивна и това е странно за мен.
През деня го гледа баба му и честно казано и завиждам за спокойствието, но и той през деня не е толкова мрънлив. Вечер явно е преуморен вече, а и може би се глези, защото ни вижда само тогава с татко си , не знам.
Дайте съвети ....не знам и аз за какво...знам, че е период и ще отмине, но как да не полудея до тогава ?
. Наричах го период "сега и веднага". Мина и замина, с времето се научи какво значи изчакай и че не може всичко да се случва в минутата, в която го помисли.
! 
какви ли не бели прави по него. Няколко пъти просто изкарвам триколката в коридора и не й давам да я вкара в кухнята. Обаче вчера ми писна 
Голям рев беше пред вратата към двора, а аз дишах дълбоко и скърцах със зъби.
Но на малката още не считам, че може да и се прилага този метод, тайм-аут. 
