Velonika, моля те, разкажи повече за медитацията си. Как всъщност ти помага, как усещаш разликата, как медитираш... И аз знам теоретично, че помага, но още не съм го изпитала. Опитвам се, ама засега резултатите ми са... абе нямам думи. Може би защото нямам никаква фантазия, не мога да се отпусна или не съм дорасла... Ако много се притесняваш, може и на лични.
краката са разтворени на нивото на раменете,
ръцете ми са леко отделени от тялото .Затварям очи.
Трябва да накарам съзнанието си да не мисли за нищо друго,и единственото нещо,
което усещам е собственото си коремно дишене.
Започвам да се усещам лека,не усещам тялото си.След това се чувствам много добре.
Незнам дали го обясних добре,не бива в тази част.Но при мен медитацията помага.
Занимавах се с медитация преди време.От както се появиха децата,
живота така ме завъртя,че не ми остава време/а може би и желание/.
След като разбрах за болестта и думите на лекаря"Цял живот ще пиеш хормоните" се стреснах.
Много рядко използвам лекарства,а сега ще ми се налага цял живот да го правя.
И реших да се погрижа сериозно за здравето си.
Сега чета и една книга Болестта като път и ще си позволя да цитирам нещо то нея:
болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония. Тази загуба на вътрешно равновесие се проявява в тялото като симптом. Така симптомът се явява сигнал и носител на информация, понеже с проявяването си прекъсва досегашния поток на живота ни и ни принуждава да му отделим внимание. Симптомът ни сигнализира, че като хора, като духовни създания сме болни, т. е. че равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът ни информира, че нещо ни липсва. „Какво ви липсва?" - питали някога пациентите, но те отговаряли винаги, сочейки това, което имат: „Имам болки". Днес лекарите питат: „Какво ви има?" При по-внимателно вглеждане, тези два противоположни въпроса: „Какво ви липсва?" и „Какво ви има?" разкриват много неща. И двата се отнасят за болен човек. На болния винаги му липсва нещо и то се отнася до съзнанието му - ако нищо не му липсваше, той щеше да бъде здрав, т. е. съвършен. Но ако нещо му липсва, за да бъде здрав, тогава той е нездрав или болен. Това болестно състояние се проявява в тялото като симптом, който човек има. Значи това, което човек има, е свидетелство, че нещо липсва. Липсва осъзнаване, затова е налице и симптомът.