ФЕН КЛУБ на Джером К. Джером!

Понеже видях, че "Разкажи ни за пуйката, Джо" на Алан Маршал е преиздадена, искам да споделя с вас най-любимия си от кратките му разкази - макар и да го наричат австралийския Марк Твен, на мен ми напомня също и на Джером, е, да, де, един по-злъчен Джером



Скритият ми порок

    Имам един скрит порок. Не мога да се въздържа да не рисувам мустаци по снимките на жени. Понякога в моменти на силен пристъп им слагам и бради.
     Ако видя фотография на хубаво момиче, показало белите си зъби за реклама на някоя паста, запълвам един от зъбите с мастило, после затварям списанието и дим да мен няма.
Бягал съм така от чакалните на зъболекари, оставил след себе си ужасна галерия от брадати дами и девойки, лишени от някой преден зъб.
    Нарисувах мустаци и на снимката на малкото ми бебе. То е момиче и никога няма да има мустаци (така поне се надявам). Мустаците, които положих върху невинната му устна, лъщяха като на гренадир.
    Но това не е всичко. Тикнах молив в една от невинните му ръчички, сложих снимката в другата и се наврях под креватчето му, за да видя как ще реагира неговата майка.
Тяхната среща бе драматична до краен предел. Майката (случайно тя ми се пада жена) грабна снимката и нададе вик на уплаха и почуда. После изтича да ме намери, очевидно за да ми съобщи, че сме родители на гениално дете. Тихо се измъкнах през прозореца и прекарах остатъка от деня в скромно посещение на Художествената галерия.
Възможно ли е по-голямо падение?
Уви, да!
    Защото нарисувах и дълги, рошави бакенбарди на една снимка на възрастната ми майка, изобразих и лула в устата ́и, цилиндър на главата ́и и я пратих по пощата. Бях при нея, когато я получи. Успя само да каже: “Боже мой!” И го повтори няколко пъти.
Не можах да го понеса. Трябваше да напусна стаята.
    Така, както го практикувам, порокът е невинен, но заявявам да хвана този, който се е добрал до портрета ми за три гвинеи, закачен в моята стая, и го е обезобразил, като му е нарисувал едно насинено око, лепнал кръстосани лентички лейкопласт на лявата буза, унищожил всичките зъби и ми сложил козя брадичка – ако хвана този човек (бил той мъж или жена), ще го пребия от бой.



Възхищавам се на Маршал и по други причини - човекът е преболедувал детски паралич, но никъде не виждам да се оплаква от съдбата си. Напротив, разказите му са леки, закачливи (макар че като малка доста се чудех как така безсърдечно може да се хили, ако някой се подпали с цигарата си в колата. Сега и аз бих плакала от смях - не, не че съм се превърнала в зло чудовище, просто не съм толкова наивна

Имаше едно време и други преведени от него -  за "Мога да прескачам локви", се сещам, но не съм я чела.

А пък моят скрит порок е.. ех.
Представете си пиянска вечер. На вила сме, да кажем. Много младежи, пият до откат.
Колко обичам на сутринта да обикалям, дарявайки ги със съчувствени погледи и / или лекарства (специално се подготвям), усмихвайки се благо, кимайки мъдро, с ореол на светица (тъй като аз не страдам от махмурлук).

Как с нетърпение чакам празниците за 24-ти май! Ще ходим на вила

 

Хилих се, както казваш до "откат".

Ейййй, Чесънче, много ме изкефи, с тоя цитат. Благодаря ти! 

Точно бях си пуснала тоя клип, и твоя постинг беше черешката на сладоледа. Поздравявам те с парчето!

  както винаги съм бляла баирите... сега виждам темата

много ми е любим, чета си го по много от него 

 

Ако искаш, можеш да споделиш някой любим цитат, да се посмееме заедно.

Чесънче, забравих да те питам, този цитат по-горе, писа ли го , или си го намерила в нета, и си го копнала.

е, де. То не може 'сичко от нета.

Казах, че книгата е преиздадена, и преписах едно разказче, за да ви зарибя.

Чесънче, много ти благодяря!  

Ще взема и аз да препиша, някой любим пасаж, откога се каня, ама то мързела, голяма работа.

Присъединявам се и аз

 

На мен любимия ми разказ от "Трима души....." е там за един салджия. Там един младеж решил да се прави на много печен салджия. Толкова се въодушевил, че накрая стъпил една крачка в повече, и се озовал забит на кола, насред реката. А сала си продължил надолу по течението. И разказвача завършва така: Никога няма да забравя изражението на този човек, в него имаше толкова обида................ Ох, не мога сега да си намеря книгата, по-късно ше препиша съвсем точно края. А останалите на сала, след като приключили да съзерцават нещастника, висящ на бавно потъващия кол, изведнъж се сетили, че сала им вече  е неуправляем.