Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

въпрос за мозъчните кръвоизливи

  • 28 720
  • 24
# 15
Няма за какво!
Ако имате въпроси, не се колебайте да ги задавате, защото аз, както и други майки от форума със сигурност ще се озовем. Аз не съм майка на дете с хронично заболяване, но т.к. съм съм лекар по образование и МАЙКА! и от време на време имам свободно време мога да бъда в помощ, поне доколкото се касае за "разчитане" на информация и поясняване на термини. Откакто станах майка съм много чувствителна към подобни проблеми исъм готова да помогна по всеки възможен начин.
Laura
Виж целия пост
# 16
Това е страхотно ще разчитаме на теб тогава.
Благодарим
Виж целия пост
# 17
А каква е разликата с мозъчния оток.Моя син беше с HIE , т.е. моз.оток в болницата казах 1-ва степ. , после невролога ми каза че е бил 2-ра степен.
Виж целия пост
# 18
Ей veni-b, по лентичката ти разбирам, че днес имаш рожденник  Grinning .

Честито и да ти е жив и здрав .


 ura
Виж целия пост
# 19
ЧЕСТИТО и от нас:)))
много хубави моменти ви пожелавам:)
Виж целия пост
# 20
Познат доктор ми предостави тази информация,която е превод от английски.Има доста медицински термини,но мисля че повечето вече сме се сблъсквали с тях и знаем за какво става въпрос.Ако все пак нещо не ви е ясно,може да попитате.
Пускам нова тема,защото материалът е доста дълъг,а и после самата тема ще отиде,като линк в "Полезни".


Перивентрикуларни-интравентрикуларни хеморагии

Ключови думи и синоними: PVH, IVH, germinal matrix hemorrhage, intraventricular hemorrhage, periventricular hemorrhage

Въведение
Семействата и лекуващите лекари на такива деца са поставени пред две неизвестни: Ще оживее ли това дете? Ако детето оцелее, ще има ли мозъчни увреди? Отговора на тези два въпроса са от основно значение, тъй като те могат да повлияят последващите медицински решения, като например агресивността на грижите за такива деца. Няколко придобити лезии на ЦНС засягат специфично децата родени преждевременно и водят до трайни увреди. Тук ще разгледаме значението на перивентрикуланите-интравентрикуларни хеморагии, които засягат перивентрикуларното бяло мозъчно вещество (моторни пътища) и са свързани с трайни увреждания.
PVH-IVH остава значима причина за заболеваемост и смъртност при новородените деца. Последиците от PVH-IVH включват доживотни неврологични дефицити като: церебрална парализа, умствено изоставане и гърчове. Диагнозата се поставя чрез образни изследвания на мозъка, като обичайно изследване на избор е ултразвуковото изследване. Тъй като PVH-IVH може да настъпи без клинична изява, налага се да се извършват серийни ултразвукови прегледи за да се постави диагнозата.
Въпреки, че се класифицират съобразно анатомични особености от Papile, напоследък се появиха модифицирани класификации, основаващи се на патологичния процес, имащ за резултат хеморагия. Напредъка през последните години също дава възможност да се предотвратят такива събития. Все още обаче PVH-IVH остава сериозен проблем, въпреки спада в честотата, дължащо се на повишената преживяемост на децата с екстремно ниско тегло ( <1000 g) както и тежестта на последиците.
Патофизиология:
Място на произход
Мястото на произход на PVH-IVH е субепендимния герминален матрикс, регион на развиващия се мозък, който търпи регресия с времето. По време на феталното развитие, субепендимния герминален матрикс е мястото на невронна пролиферация, където невробластите се делят и мигрират в церебралния паренхим. Приблизително към 20 гестационна седмица невронната пролиферация е завършена, обаче пролиферацията на глиалните клетки все още съществува. Герминалния матрикс поддържа разделянето на глиобластите и диференциацията на глиални елементи до около 32 гестационна седмица, когото регресията е почти пълна. Клетките на глиалния матрикс са богати на митохондрии и поради това са чувствителни на исхемия.
Кръвоснабдяването на това поле от метаболитно активни, диференциращи се клетки е от примитивна и крехка капилярна мрежа. Артериалното кръвоснабдяване на плексуса е през артерията на Heubner и латералните стриални артерии, които са в мрежите на разпространение на предната и средна церебрални артерии, респективно. Тази крехка капилярна мрежа е мястото, където настъпват PVH-IVH. Венозния дренаж е през терминалните вени, които се дренират във вътрешната церебрална вена, която на свой ред се дренира във вената на Galen. На мястото на вливане на терминалните вени във вътрешната церебрална вена, посоката на кръвотока се променя от посока напред към посока почти назад.
Анатомична класификация
PVH-IVH може де бъде класифицирана в четири степени съобразно тежестта. Тази класификация, която е от полза при обсъждане но случая с родителите и персонала по отношение на прогнозата, е дадена в Таблица 1. Трябва да се отбележи, че тази класификация се базира на рентгенологичния образ, а не на патофизиологичния механизъм, водещ до PVH-IVH.
 
Класификация на PVH-IVH
Степен   Рентгенов образ - Място на кръвоизлива
I   Субепендимален регион и/ или герминален матрикс
II   Субепендимална хеморагия с разпространение в латералните вентрикули без дилатация
III   Субепендимална хеморагия с разпространение в латералните вентрикули с дилатация
IV   Интрапаренхимна хеморагия
Виж целия пост
# 21
Патогенеза

Понастоящем се приема, че PVH-IVH се дължи на капилярно кървене. Два са основните фактори, водещи до развитие на PVH-IVH (1) загуба на авторегулация на церебралния кървоток и (2) и рязка промяна в церебралния кръвоток и налягане. Повечето здрави недоносени деца притежават известна способност за регулация на церебралния кръвоток чрез процес, наречен авторегулация. При някои обстоятелства, те обаче я загубват. Perlman and Volpe са демонстрирали, че промяната от авторегулация към пасивна по отношение на налягането циркулация може да бъде важна стъпка в развитието на PVH-IVH. Когато състояние, характеризиращо се като пасивен по отношение на налягането кръвоток се съчетае с флуктуация на церебралния кръвоток, може да настъпи хеморагия.
Способностите за авторегулация на новородените варират съответно на гестационната и постнатална възраст. Границите на перфузионно налягане, в които недоносените новородени могат да контролират регионалния церебрален кръвоток са по-тесни от тези на доносените. При липса на авторегулация, системното кръвно налягане става основен регулатора на церебралния кръвоток и налягане, тоест състояние на пасивна по отношение на налягането циркулация.
Множество събития могат да доведат до пасивна по отношение на налягането циркулация, което са потенциално заплашващи авторегулаторните механизми на новороденото. Тези механизми включват: асинхронизъм между спонтанните и апаратните въздишки; раждането, само по себе си; нездравословни процедури при обслужването на новороденото; приложението на мидриатици; трахеална аспирация; пневмоторакс; бързо обемно претоварване (изоосмотично или хиперосмотично, както при приложение на натриев бикарбонат); бързо вливане на колоиди (например, обменно кръвопреливане); гърчове и промени в pH, PaCO2, и PaO2. Специфични метаболитни нарушения като хипокарбия, хиперкарбия, хипоксемия и ацидоза също могат да нарушат способността за авторегулация на новородените.
Загубата на способност за авторегулация, съчетана с бързи промени в церебралния кръвоток и налягане могат да доведат до кръвоизлив. Капилярите на незрелия герминалан матрикс не притежават нито плътна връзка между ендотелните клетки, нито здрава базална мембрана. По тази причина повишения кръвоток и налягане могат да доведат до руптурата им с последваща хеморагия.
В една серия от проучвания, Perlman, McMenamin и Volpe описват взаимоотношенията между церебралния кръвоток и модела на дишане при недоносени деца. Резултатите насочват към това, че когото механичните въздишки не са в синхрон със спонтанните дихателни усилия на пациента, настъпват флуктуации в церебралния кръвоток между всеки удар на сърцето, които от своя страна водят до флуктуации на церебралната перфузия и последваща PVH-IVH. Опитите да се намалят флуктуациите с потискане на дихателните усилия на пациента чрез фармакологична блокада на дихателните мускули предотвратяват хеморагията. Пациентите, които са в синхрон с апарата имат стабилно кръвно налягане, стабилна церебрална перфузия и по-ниска честота на хеморагиите. Подобен експериментален модел е показал връзката между бързата обемна експанзия след исхемия или хеморагичен шок и PVH-IVH.

Въз основа на по-горните дискусии, изглежда, че PVH-IVH настъпват в 2 стъпки; загубата на церебрална авторегулация се последва от бързи промени в церебралната перфузия. В допълнение, тесните граници на артериално налягане, в които недоносените могат да подържат авторегулация, резките, големи промени в кръвното налягане могат да застрашат възможностите на новороденото да запази церебралната циркулация и да доведат до PVH-IVH. Този процес е описан и чрез експериментален модел. Други фактори от хомеостазата също могат да модифицират тези механизми. Те включват коагулопатиите, нарушението на киселинно-алкалния статус и състоянията на хипоксия-исхемия.
Горните механизми са отговорни за I-ва, II-ра и III-та степен на  PVH-IVH. Патогенезата на IV-та степен се различава. Тя се явява като резултат на хеморагичен венозен инфаркт в заобикалящите терминални и захранващите ги вени, вероятно свързани основно с повишено венозно налягане или свързани с развитието на хеморагия от по-ниска степен. В същност, предложението да се използването на термина перивентрикуларен хеморагичен инфаркт, вместо IV-та степен хеморагия е довело до следната модификация на класификацията от Таблица 1.

. Модификация на степените описани в Таблица 1
Степен   Рентгенов образ - Място на хеморагията

Лека (приблизително I-ва степен)   Субепендимален регион и/ или герминален матрикс

Умерена (приблизително IІ-ра степен)   Субепендимална хеморагия с минимално изпълване (10-40%) на латералните вентрикули без или с леко разширение

Тежка (приблизително IІІ-та степен)   Субепендимална хеморагия със сигнификантно изпълване на латералните вентрикули (>50%) и сигнификантно разширение на вентрикулите

Перивентрикуларен хеморагичен инфаркт   Интрапаренхимна венозна хеморагия

Патогенеза на последствията
Основната последица на PVH-IVH се свързва с деструкцията на церебрален паренхим и развитието на постхеморагична хидроцефалия. Също така и последствията от поставянето на вентрикуло-перитонелен шънт (първична инфекция) могат да допринесат за лошо нервно психическо развитие.
След паренхимна хеморагия, некротичните полета формират кисти, граничещи с вентрикулите (поренцефални кисти). Церебралната парализа е основното неврологично нарушение, наблюдавано след PVH-IVH, въпреки, че  може да настъпи и умствено изоставане и гърчове. Настъпването на церебрална парализа е свързано с анатомичната структура на перивентрикуларния регион на мозъка. Кортикоспиналния моторен тракт преминава в този регион. Бялото мозъчно вещество е подредено в този тракт така, че инервиращите долните крайници влакна са по-близко до вентрикулите, следвани от тези, инервиращи трупа, ръката и накрая лицето. Това анатомично подреждане е отговорно за по-честата и по-тежка дисфункция на крайниците в сравнение с тази на лицето (спастична хемиплегия при унилатерални лезии и спастична диплегия или квадриплегия при билатерални лезии). В допълнение на деструкцията на перивентрикуларните моторни пътища, може да настъпи и деструкция на самия герминален матрикс. Трайните последици от загубата на прекурсори на глиалните клетки са неизвестни за сега.
Вторият механизъм, който може да доведе до трайни последици е постхеморагичната хидроцефалия. Механизмите, които водят до хидроцефалия са: (1) намалена абсорбция на ликвор в резултат на обструкция на арахноидните вили от кръв и разпадни продукти или развитие на облитеративен арахноидит (тоест комуницираща хидроцефалия) и (2) обструкция на циркулацията на ликвор (тоест обструктивна хидроцефалия).
Накрая, тъй като развитието на PVH-IVH е свързано с промени в церебралния кръвоток могат да се имат предвид и увреди в други региони на мозъка. Две заболявания, които могат да се развият едновременно с VH-IVH са глобална хипоксично-исхемична увреда и перивентрикуларна левкомалация (PVL). PVL е заболяване на перивентрикуларното бяло мозъчно вещество, сходно с привентрикуларния хеморагичен инфаркт. Обаче механизмите на развитие на  PVL, (не хеморагична исхемична некроза) се различават значително от всички степени на PVH-IVH, включително и перивентрикуларния хеморагичен инфаркт. И PVL и глобалната хипоксично-исхемична увреда могат сигнификантно да засегнат неврологичния изход на деца, засегнати от тези състояния.
Значимостта на промените на церебралния кръвоток е не само поради описаното му значение относно хеморагиите, но също така и поради отношението му към дифузна мозъчна увреда като цяло. Например много проучвания са показали промени на мозъчния кръвоток при бърза инфузия на индометацин, което поражда мнението, че профилактичната му употреба може да намали риска от PVH-IVH, но да увеличи риска от перивентрикуларна левкомалация. За щастие това не е доказано. В действителност, едно голямо изследване, проследяване на пациенти, получили индометацинова профилактика, Ment демонстрира, че индометациновата профилактика не води до подобрен моторен изход, когнитивния и вербален изход се подобряват с провеждането на профилактиката. Патофизиологията, описана по-горе може да изглежда несъответствуваща с тези наблюдения; обаче не добре понятните промени в дистрибуцията на церебралния кръвоток и клетъчната енергийна утилизация могат да бъдат повлияни благоприятно от профилактичното приложение на индометацин.
Виж целия пост
# 22
Честота:
•   В USА: Честотата на PVH-IVH при децата с много ниско тегла при раждането (<1500 g) или деца под 35 гестационна седмица са около 50%. Тази честота изглажда спада през последните години. Въпреки, че няма абсолютно точно изчисление на честотата в този момент, едно мултицентърно проучване проведено от Ment et al в 1994 докладва честота от 12-18% с и без индометацинова профилактика, респективно. Причините за спада в честотата на PVH-IVH не са напълно ясни, но вероятно се дължат на подобрените акушерски грижи, както и на напредъка в неонаталните грижи (респираторна поддръжка и флуидна хомеостаза).
•   Интернационален план: Тъй като честотата на PVH-IVH е обратно пропорционална на гестационната възраст и тъй като наличните ресурси повлияват агресивността на интервенциите и оцеляването, очаква се честотата да варира драматично. Не съществува причина, обаче, да се мисли, че честотата се различава от описаните по-горе, там където ресурсите са сходни.
Смъртност/заболаваемост: Смъртността от PVH-IVH е 27-50%. Съществува обратнопропорционална зависимост между разпространението и оцеляването от хеморагия.

Възраст:
•   Въпреки, че всички деца, родени преждевременно трябва да се приемат като рискови за развитие на PVH-IVH, новородените, родени преди 32 гестационна седмица са със сигнификантен риск. След 32 гестационна седмица, герминалния матрикс регресира до степен, в която риска от хеморагии е сигнификантно по-малко вероятен. Рискът от развитие на PVH-IVH е обратно пропорционален на гестационната възраст.
•   Постнатално, повечето хеморагии настъпват преди 72 час, като 50% хеморагиите настъпват през първия ден. Размерът на хеморагията е най-голям когато новороденото е на около 5 дни. PVH-IVH може да настъпи и след 3 ден, особено когато има сериозно живото застрашаващо заболяване.
•   Въпреки, че интравентрикуларните хеморагии са редки при деца, родени на термин, това заболяване е било описано, особено в асоциация с травма и асфиксия. Мястото на хеморагия при доносените е обикновено хороидния плексус, за разлика от недоносените.

Клинична изява
Анамнеза: Анамнезата на пациента може да бъде без каквито и да се насочващи към PVH-IVH данни. Лекарите или родителите може да забележат неспецифични дискретни признаци. Обаче при някои пациенти се откриват събития, които водят до загуба на авторегулация.
Физикално изследване:
•   Проявите на PVH-IVH варират значително.
•   Повечето новородени са асимптомни или демонстрират дискретни признаци, които лесно могат да бъдат недогледани. В последствие при проследяването с ултразвук се установява PVH-IVH.
•   Една група от новородени с PVH-IVH се изявяват със следните симптоми:
o   Внезапен, неочакван спад в хематокрита
o   Възможни физикални находки свързани с анемия (бледост, лоша перфузия) или хеморагичен шок
•   Друга подгрупа от новородени с PVH-IVH се представят с крайни признаци.
o   Внезапно и значимо влошаване свързано с анемия, метаболитна ацидоза, глюкозна нестабилност, респираторна ацидоза, апнея, хипотния и ступор.
o   Физикалните находки, свързани с тях включват лоша перфузия, блед или пепелив цвят, нерегулярно дишане, признаци на респираторен дистрес, включително тираж и тахипнея, хипотония и променен ментален статус (намален отговор на дразнене, кома).
o   Допълнителните признаци включват бомбирана фонтанела, гърчове и промени в позата.
o   Прогресията може да е бърза и да доведе до шок и смърт.
•   Между двете крайни степени на представяне децата могат да се изявят с различна изява на неврологични и системни прояви.

Причини:
•   Бързо обемно претоварване (коригиране на хипотонията с обемни инфузии)
•   Асинхрон с апарата при вентилирани деца
•   Хипертония или голяма beat-to-beat вариабилност на кръвното налягане
•   Коагулопатии
•   Хипоксично-исхемичен инсулт
•   Респираторни разстройства (хиперкарбия, хипокарбия, пневмоторакс, хипоксемия, бърза промяна в кръвните газове)
•   Ацидоза
•   Инфузия на хипертонични разтвори (натриев бикарбонат)
•   Анемия
•   Раждане чрез вакуум екстрактор
•   Чести неприятни манипулации върху новороденото
•   Трахеална аспирация
Виж целия пост
# 23
Диференциална диагноза
Апнея на недоносеното
Хипермагнезиемия
Хипогликемия
Неонатален сепсис
Перивентрикуларна левкомалация

Диагноза
Образни изследвания:
•   Трансфонтанелна ехография
o   Тя е метод на избор за скрининг и проследяване на децата с PVH-IVH. Скринингът е най-добре да бъде извършван на 3-7 ден тъй като повечето хеморагии настъпват преди тази възраст. Късен скрининг (около 28 ден) е от полза за установяване на по-редките късни хеморагии и за наблюдение за PVL.
o   Тя също е метод на избор за проследяване на децата с PVH-IVH и постхеморагична хидроцефалия. Серийни изследвания се налагат ежеседмично за проследяване прогресията на хеморагията и развитието на постхеморагичната хидроцефалия.
•   CT
o   Преди появата на ултразвука,  CT беше употребяван за диагноза и проследяване.
o   CT вече не се използва за диагноза и проследяване, поради надеждността и евтината цена на сонографията.
Други изследвания:
•   Въпреки, че не е така ефективна като сонографията, фронто-окципиталната обиколка на главата може да бъде употребяване като допълнителен тест при мониториране на прогресията на постхеморагичната хидроцефалия.

Лечение
Медицински грижи: Поддържащи грижи включват корекция на подлежащите нарушения и могат да бъдат свързани с развитието на PVH-IVH както и поддръжката на кардиоваскуларния, респираторния и  неврологичен статус.
•   Коригиране на анемията, ацидозата и хипотонията както и поддръжка на респирацията може да се наложат при децата, проявяващи се с остро влошаване.
•   Серийни лумбални пункции, с цел предотвратяване на прогресивна хидроцефалия не са показани.
Хирургични грижи: Хирургичните грижи за PVH-IVH са ограничени само с интервенциите при постхеморагичната хидроцефалия. Тъй като повечето пациенти с хидроцефалия след PVH-IVH показват спонтанно обратно развитие няколко седмици след развитието и, хирургично лечение  обикновено на се налага.

•   Серийни лумбални пункции са били употребяване за лечение на ранните хидроцефалии. Обаче, както беше споменато по рано, поради спонтанното обратно развитие на хидроцефалията, ползата от това лечение е спорна. Мултицентърно проучване не е показало полза от серийни лумбални пункции при деца с PVH-IVH. Ролята на серийните лумбални пункции при лечението на късни и бързо прогресиращи хидроцефалии остава спорно.
•   Acetazolamide може да се употребява за намалението на продукцията на ликвор и да ограничи късните или бързо развиващи се хидроцефалии. Неговото приложение при ранните вентруклни дилатации е вероятно ограничено.
•   Вентрикулостомията може да се употребява за лечение на сигнификантната хидроцефалия, докато бъде извършен дефинитивен хирургически дренаж.
•   Вентрикуло перитонеалния и вентрикуло субгалелан шънт, остават дефинитивно лечение на постхеморагичната хидроцефалия, нуждаеща се от хирургична интервенция.

Консултации:
•   Консултация с неврохирург при случай на бързо прогресираща вентрикуломегалия или пролонгирана (>4 седмици) бавно прогресираща вентрикулна дилатация.
•   Консултацията с невролог може да е от полза в случай на нелечими гърчове при новородено с PVH-IVH.
•   Специалист по нервно психическото и физически развитие може да бъде от полза при случаите с високо степенна хеморагия.

Медикаменти
Ползата от фармакологични интервенции за превенция и лечение на PVH-IVH и постхеморагичната хидроцефалия остава спорно.
Лекарствена група: инхибитори на простагландините - приема се че инхибират простагаландиновата синтеза. Инхибират образуването на свободни радикали и ускоряват съзряването но съдовете на герминалния матрикс.
Лекарствено име   Indomethacin (Indocin)  Спорно, но вероятно индициран при пациенти с риск за PVH-IVH, включително тези <32 гестационни седмици или тежащи под <1250 g при раждането. Между неговите действия е инхибирането на простагландините чрез намаляване активността на циклоксигеназата (cyclooxygenase ). Допълнително, чрез не добре още разбрани механизми, индометацина  води до съзряване на съдовете на герминалния матрикс. Той също е свързан с намаляване на церебралния кръвоток, на скоростта на церебралния кръвоток  и церебралния кръвен обем, особено когато е приложен бързо. Също се предполагат промени в оксидативния метаболизъм.
Педиатрична доза   0.1 mg/kg доза IV на 6-я час, след това през 24 часа за два дни, общо три дози
Противопоказания   Thrombocytopenia или активен кръвоизлив; остра бъбречна недостатъчност; белодробен кръвоизлив; олигурия; електролитни нарушения; недоносено с или със суспектен NEC.
Взаимодействия   Може да интерферира с реналната екскреция на лекарствата (gentamicin); Може да повиши серумните нива на Калия, когато се прилага със съхраняващи К диуретици
Бременност   B - Обикновено безопасен, но ползата трябва да надвишава риска.
Внимание   Попада в категория за бременни D, ако се употребява за повече от 48 часа или след 34 гестационна седмица; водно електролитен дисбаланс, включително хиперкалиемия; възможна церебрално хипоперфузия и исхемия; промени в регионалния кръвоток, включително гастроинтестинален и ренален; остра бъбречна недостатъчност; олигурия

Лекарствена група: Карбоанхидразни инхибитори - Потискат продукцията на ликвор.
Лекарствено име   Acetazolamide (Diamox)  Супресия на продукцията на ликвор при бавно прогресираща вентрикулна дилатация е спорно. Acetazolamide е компетитивен и обратим инхибитор на карбоанхидразата.
Педиатрична доза   5 mg/kg доза PO/IV през 6 часа в началото; повишава се с 25 mg/kg/24 часа; да не надвишава  100 mg/kg/24 часа
Противопоказания   Пациенти с хиперхлоремична ацидоза; намалено серумно ниво на Натрия и/ или Калия
Взаимодействия   Може да повиши екскрецията на фенобарбитала
Бременност   C - Сигурността по време на бременност не е установена.
Внимание   Хиперкалциурия и нефрокалциноза (особено в комбинация с фурантрил); възможно е интерференция с миелинизацията на ЦНС; метаболитна ацидоза; хипокалиемия; чернодробна дисфункция
Виж целия пост
# 24
ПРОСЛЕДЯВАНЕ
Болнични грижи:
•   Включване в програма за нервнопосихическото развитие
Грижи в дома:
•   Неврологично проследяване
•   Проследяване на развитието

Предотвратяване:
•   Предотвратяване на PVH-IVH започва с избягване на състояния, водещи до следното:
o   Интерферират с авторегулацията ( hypocarbia, hypercarbia, hypoxia, acidosis)
o   Нарушават способността за авторегулация (hypertension)
o   Допринасят за бързи флуктуации на мозъчния кръвоток(асинхрон с апаратната вентилация, бърза обемна експанзия, вредни стимули, чести манипулации)
•   Коригиране на хомеостазата (коагулопатии, алкално киселинния статус, хидратацията, хипоксия и исхемия).
•   Медикаментозната профилактика може да бъде извършена с indomethacin. Въпреки, че механизма на действие понастоящем не е известен, доказано е, че той редуцира честотата на PVH-IVH и специфично на хеморагиите от висока степен. Проследяването на пациенти, включени в мултицентърно проучване от Ment е окуражаващо. Въпреки, че моторните умения не се различават, когато пациента достигне 4.5 години, когнитивните и социални умения изглеждат по-добри при пациентите, получавали профилактика. Поради възможните усложнения тази терапия не се приема като универсална и остава спорна.
•   В допълнение на благотворните ефекти върху развитието на белия дроб, пренаталното лечение с глюкокортикоиди има и протективен ефект по отношение на PVH-IVH.
•   Употребата на други медикаменти за предотвратяване на PVH-IVH също е опитвана, но не е широко приета. Другите методи включват пренатално лечение с vitamin K и phenobarbital и постнатално лечение с Ethamsylate, phenobarbital и vitamin E. Въпреки, че съществуват положителни доклади за ефективността на тези агенти, необходими са още бъдещи проучвания за да се докаже на наличието окончателна полза от тях.
Усложнения:
•   Обструктивна хидроцефалия
•   Не обструктивна хидроцефалия
•   Увреда на развитието
•   Церебрална парализа
•   Гърчове
Прогноза:
•   I-ва и II-ра степен: Прогнозата по отношение на нервно психическото развитие е чудесна (въпреки, че малко по лоша от децата на същата гестационна възраст, но без PVH-IVH).
•   III-та степен хеморагия без засягане на бялото мозъчно вещество: смъртността е под 10%. От тези пациенти, 30-40% имат в последствие когнитивен или моторен дефицит.
•   IV-та степен (тежка PVH-IVH) IVH или с перивентрикуларен хеморагичен инфаркт и/ или перивентрикуларна левкомалация: Смъртността достига 80%. В 90% от случаите има тежки неврологични последствия включващи когнитивни и моторни нарушения.

Обучение на пациентите:
•   Пренатално
o   Относно специфичните рискове, свързани с гестационната възраст
o   Последствия
•   Постнатални
o   Да се осигури постнатално обучение (ако не е проведено пренатално) или да се допълни пренаталното образование.
o   Да се извършат ултразвукови прегледи и да се разяснят очакванията относто настоящите и дълготрайни грижи.
Разни

Възможни медицински или правни клопки:
•   Употреба на indomethacin
o   Според рандомизирани, контролирани опити, употребата на индометацин изглежда ефективна в предотвратяването на PVH-IVH. Това лечение обаче, не е общоприето, поради възможните усложнения от него. Дали употребата или не на индометацин (или употребата на друго лекарство с последващо усложнение) води до гражданска наказателна отговорност не е ясно.
o   В допълнение, за да е ефективен, индометацина трябва да се употреби до часове след раждането. Броят на недоносените с риск, които евентуално ще получат медикамента е голям. Извършването на пре-индометацинова ехокардиограма с цел да се изключат подлежащи дуктус зависими кардиални аномалии, може да се счете за непрактично и скъпо. Дали има свързан законов риск от това не е ясно.

Специални грижи:
•   При пациентите с постхеморагична вентрикулна дилатация, която търпи обратно развитие, трябва да се осигури адекватно проследяване поради опасност от рекуренс на хидроцефалията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия