Имате ли познати, завърнали се от емиграция?

  • 4 784
  • 85
И как се случи процесът на завръщането?
По какви причини? Лесно или трудно взеха решение?
Как се чувстват сега, когато отново са в България?
Успяха ли да намерят подходяща работа след чужбинския опит и живот?

Изобщо... ей такива работи.




Виж целия пост
# 1
да, познавам. брат ми.
беше 7 години в чужбина.
след като се завърна разбра а/ че никой не го чака с отворени обятия б/ че в българия да имаш PhD  е нещо , като да си търкал чиновете безсмислено време и те смятат за загубеняк и  в/ че трябва да плаща на здравната каса 800 лева.
2 години беше безработен. Накрая си намери много добра работа, естествено, за хора, които оцениха това, което знае и може. компанията не е българска, разбира се.
Виж целия пост
# 2
А в коя държава беше брат ти, Лени?

И ... дали по-близката чужбина по-лесно се напуска? Ако сравним Италия с Канада, например?
Това е въпрос изобщо, не само към Лени.
Виж целия пост
# 3

в европа. той се върна, щото се залюби с една девойка сладка , ожениха се и сега чакат челяд  Heart Eyes

мотивите за завръщане сигурно са различни, но ако си решил, и от марс ще се върнеш и нищо не може да те спре.

определено от италия е по-лесно да ходиш по-често до българия и да не ти липсва толкова, колкото ако си на другия край на света. аз ако искам и през уикенда мога да скокна до София - 2 часа е полета, а с нискотарифните компании струва към 100 еуро. за какво говорим Laughing ставаме една държава Европейски Съюз, ще става все по-кратко, все по-евтино. И границите няма да имат значение все повече.
Виж целия пост
# 4
не нямам такива познати, но имам много които заминаха.......................
Виж целия пост
# 5
Сестра ми.
Заминаха за Канада, когато синовете им бяха на 15 и 18 години. Изкараха 10 години там - момчетата завършиха средното и висшето си образование. От около година са отново тук - без зет ми, който вече е бивш. Сестра ми се върна на преподавателската си работа в Университета - продаването на обувки, с което се прехранваше в Канада, въобще не й липсва. Момчетата си намериха добра работа, на път са да се задомят. В момента големият е на стаж в Брюксел - с намерение да се върне тук с по-добра квалификация. Никой от тях не говори за Канада с носталгия.
Виж целия пост
# 6
Ей, Секстет, много ме обнадежди с този разказ!

Тайничко се надявам и моите най-добри приятели, които са в Канада, да си дойдат.
Виж целия пост
# 7
Ха дано!
Само да уточня, че сестра ми си остана в Пловдив, но младежите се преселиха в София.
Виж целия пост
# 8
Да. Имам приятелка и състудентка, която се завърна
преди година и половина, за да е с любимия. На него
не му понасяше някак животът навън. Та тя и досега
страда от манталитета, главоблъска се с нискочелите
бюрократи, липсвам й аз. Търси почти година работа,
явява се на смешни интервюта с още по-смешни шефове,
в крайна сметка намери място под слънцето в известна
фирма като бранд мениджър, плочата там се върти на
33 оборота, но приятелката ми е корава мацка и трупа
стаж, след което, надявам се, да се упъти другаде.
Друга моя състудентка също се върна, занимава се със
стратегическо планиране в рекламна агентура, казва, че
е доволна и дано да е така. Събира опит и контакти на
българска земя и мечтае за собствена рекламна агентура.
При нея играха и доста връзки, за да намери тази работа.
Познавам и други, които се върнаха. В началото изживяват
културен шок, после обаче дупе знае две и двеста и свикват.
Виж целия пост
# 9
Аз и семейството ми, след 7 години в Канада, преди почти 2 се върнахме в БГ.
И ние, подобно на близките на секстет, не говорим с носталгия за там. Grinning

Виж целия пост
# 10
Темата е интересна и за мен, обмислям след някоя и друга година евентуално да се върна, но честно казано това със смешните интервюта и смешните шефове го чувам не за първи път... и понякога се питам, дали ще ми издържат нервите и дали няма да съжалявам...

То знае ли човек, аз още не съм си завършила следването тук, та си говоря все още само на теория.  Laughing

П.П. Лиска, на български е рекламна агенция, ако не се лъжа  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 11
Аз нямам такива...
Виж целия пост
# 12
И аз съм от завърналите се.След 7 години робство в Испания преди 1 г. и половина се върнахме.Въобще не ме тегли натам но и тук не беше лесно да се адаптираме.Направо се чувствахме като емигранти тук.
Аз си гледам детето в къщи а мъжа ми е шофьор(без 2-3 висши не става да си намериш хубава работа ).Остана надеждата да успеем да завършим поне по едно... Praynig
Виж целия пост
# 13
Да. Имам приятелка и състудентка, която се завърна
преди година и половина, за да е с любимия. На него
не му понасяше някак животът навън. Та тя и досега
страда от манталитета, главоблъска се с нискочелите
бюрократи, липсвам й аз. Търси почти година работа,
явява се на смешни интервюта с още по-смешни шефове,
в крайна сметка намери място под слънцето в известна
фирма като бранд мениджър, плочата там се върти на
33 оборота, но приятелката ми е корава мацка и трупа
стаж, след което, надявам се, да се упъти другаде.
Друга моя състудентка също се върна, занимава се със
стратегическо планиране в рекламна агентура, казва, че
е доволна и дано да е така. Събира опит и контакти на
българска земя и мечтае за собствена рекламна агентура.
При нея играха и доста връзки, за да намери тази работа.
Познавам и други, които се върнаха. В началото изживяват
културен шок, после обаче дупе знае две и двеста и свикват.

рекламистките в софия винаги играят голф, баце.
в бг почти няма начин да си хубава и да не трябва да се резнеш с шефа. само така се пробива. освен това много върви играта 'стара мома' където грозна, но педантична счетоводителка тип 'цербер' става шефка на холдинга. такъв е пазарът на труда и вие го знаете. горките пиченца.
аз например ако не бях хубав никога нямаше да карам служителките си да ближат сладоледа, но, уви, това е положението и на тях им харесва. Дарко, Делта, но и Магнум ако се сещате за какво говорим.
Виж целия пост
# 14
в бг почти няма начин да си хубава и да не трябва да се резнеш с шефа. само така се пробива.

Така е, Жоро, не само в БГ.
И в Германия е така. И навсякъде.

Извинявам се. Рекламна агенция.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия