В момента по БТВ - Океана на живота.

  • 850
  • 6
един филм за изгубеното (отвлечено) и намерено след 10 години дете...
Искам да ви питам - страхувате ли се за сигурността на децата си до степен, че не можете да се отпуснете когато са на училище, навън, или самички в къщи....Всеки ден гледам как пред едно училище близо до офиса родители чакат децата си и не само мънички, а и 5-6 клас....Едно време си ходех сама на училище, на курсове и уроци....Наивни ли са били родителите ми или просто времената се промениха....
Всъщност ще станат ли самостоятелни тези дечица, които не могат да направят и една крачка самички? Има ли право родителят да подтиска развитито на детето си преследван от страховете си? Къде минава границата на естествения родителски страх и параноята....И всъщност понякога си мисля, че родителското око може да покрие само един много малък периметър....и не може да осуети почти нищо.... #Puppy dog
Виж целия пост
# 1
Много сложна тема си започнала. Аз нямам точни отговори. В клюкарника наскоро някой беше пуснал мисъл, не мога да я цитирам ама беше нещо от сорта, че родиш ли дете, сърцето ти се отделя от теб и започва да крачи самостоятелно.
Времената наистина са се променили.
За дъщеря ми няма какво да коментирам, малка е и все още не стои на дневен ред самостоятелност от такъв характер. Сина ми вече е на 15 а аз все още се страхувам когато е навън. Хората са казали ' Да не ти се случва това което мисли майка ти!'.  Редовно вися по терасата и чакам, отвреме на време ме тресе параноя...чакам го от някъде, ума ми рисува батални сцени и започвам да плача ей така както всъщност нищо не се е случило. Cry  Много е трудно. Но няма как...няма как да им осигуря себе си на 100% от времето. Гого си ходеше и се прибираше сам от училище от втори клас. В първи имаше задължителен характер воденето и прибирането, дори напуснах работа тогава заради това. Накараха ни да подпишем декларации и не искаха да го пускат сам да се прибере дори срещу мой подпис и съгласие. Лятото след 2ри клас отиде за пръв път сам на плаж, в смисъл без нас а с други деца. Той е рибар и тогава започна да ходи и за риба. Винаги се уговаряхме точно къде ще бъде и си признавам, че съм го следила и проверявала без той да знае дали изпълнява обещанията си и дали е на мястото където е казал че ще бъде - 2ра буна - значи е там и няма мърдане по никакъв повод. Телефони нямаше още тогава...И така леко полеко и постепенно човек се отпуска, доверява се, зависи си и от детето разбира се. Но винаги си имаш едно наум и мисълта ти е там около него.
Да не дава Господ нищо лошо и фатално да се случва!
Виж целия пост
# 2
Ох какво да ти кажа...
От както се приместихме в София направо ме гони все параноя  Sad .
Бях свикнала в по малкия град на много по спокойно , а тука поради по голямата престъпност и големите растояния станах много плашлива.

И аз като бях малка ходих на училище , на уроци по пиано и по игри  сама или по точно без родители, но тогава времената наистина сякаш бяха други и нашите никога не са се притеснявали дори и до по късно ако се заплеснем със сестра ми по игри. Винаги обаче им се обаждахме къде сме точно. Дори сега майка ми неможе да разбере страховете ми за моята Бети като и казвам, че щом я пратя на училище и почват притесненията ми.
Като ходеше на предучилищна същото беше, защото там където ходеше беше на повече от 10 км. от нас , а това за мене си е доста като бях свикнала моето училище да е на 5 минути от вкъщи.

И сега пак е далече и все я мисля и поради тази причина и телефон и взех за да мога да я чувам , защото е на занятия от 8 :30 до 4:30. Задължително я водим и взимаме и това ще е сигурно докато стане достатъчно голяма, че и аз да се поуспокоя , а и тя самата вече да не иска да я водим.
Виж целия пост
# 3
Цитат
Ох какво да ти кажа...


Като ви чета и страх ме хваща....Аз забременях след 3 годишно лечение на стерилитет и дано имаме късмет бебето ни да се роди , живо и здраво....Онзи ден гледах ски по ТВ и казах на мъжа ми как си мечтая един ден да науча дедето да кара ски, а той ми каза, че ски няма да кара в никакъв случай, защото може да го затрупа лавина.... #Puppy dog Страх ме е, че когато детенцето се роди няма да му даваме да диша от грижи и страх да не го загубим...Страх ме е, че няма да излиза от къщи, че няма да спортува, че няма да е закалено, че ще боледува....Моля се всичко да мине добре и след една година отивам при Щерев за нова инсеминация, повечето деца ми се виждат единственото решение за този проблем..... #Shocked  #Splat
Виж целия пост
# 4
Аз да ти кажа от спортуване не я спирам, но не я пускам сама.
Ходи на уроци по плуване и все очите ми са в нея , защото веднъж треньора като си тръгна и тя остана да си играе в басеина от лиготии щеше да се удави.

А и аз съм по плашлива едно от големия град, който за 6 години така и не свикнах с него и друго , че Бети се роди с увреждане на крачетата и това ме накара да бъда още по бдителна и плашлива.

Старая се да не я задушавам от грижи и въпреки страховете си мисля, че съм успяла , но пак казвам по въпроса за ходенето сама - изключено е.

Пожелавам ти всичко да е наред с детенцето ти и ще видиш , че въпреки страховете ти ще успееш да намериш най - верния път по отношение на това то да стане самостоятелен човек.
Виж целия пост
# 5
Цитат на: Летисия
Аз да ти кажа от спортуване не я спирам, но не я пускам сама.
Ходи на уроци по плуване и все очите ми са в нея , защото веднъж треньора като си тръгна и тя остана да си играе в басеина от лиготии щеше да се удави.

А и аз съм по плашлива едно от големия град, който за 6 години така и не свикнах с него и друго , че Бети се роди с увреждане на крачетата и това ме накара да бъда още по бдителна и плашлива.

Старая се да не я задушавам от грижи и въпреки страховете си мисля, че съм успяла , но пак казвам по въпроса за ходенето сама - изключено е.

Пожелавам ти всичко да е наред с детенцето ти и ще видиш , че въпреки страховете ти ще успееш да намериш най - верния път по отношение на това то да стане самостоятелен човек.


Мила Летисия, прочетох вашата история в форума за децата с хронични и вродени заболявания! Възхищавам се на търпението и постоянството ти! От все сърце ти пожелавам при вас нещата само да се подобряват! Иначе дъщеричката ти е наистина много хубаво момиченце!
Мира
Виж целия пост
# 6
Благодаря ти Мира за добрите думи   friendship
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия