За работата на жената и детските градини

  • 1 331
  • 17
Налагало ли ви се е да правите компромис с работата си заради детето?По-точно имам предвид-колко от майките в България имат работа от 9 до 17 ч.и в събота и неделя да почиват?Изключвам тези,на които им помагат родителите или живеят при тях.
Аз от 3 г.си търся такава работа,но не можах да намеря и все още опитвам,заради което се принудих да дам детето си(на 3,5 г.)на седмична градина.Направо ми се къса сърцето,защото детето винаги плаче като го оставяме-нали спи там.Гледаме да не седи по цяла седмица,но учителките се сърдят като отсъства без причина.Отказах работа в чужбина преди 1 г.(на пасажерски кораб),пак заради детето,защо
то нямам доверие да го оставя на баща му.Вече съм на 30 г.и ако искам пак да опитам работа в чужбина,трябва да побързам.Но все си мисля за детето,и как на майките в България им се налага да избират-или детето или работата.Не искам и да си помисля,ако имах 2 деца какво щях да правя.На улицата,където живея,съм една от малкото майки,която работи,дори и само сезонно и единствената с 1 дете-другите майки имат по 2,даже има и с по 3 деца и не работят-водят ги на училище,на градина,после ги взимат.Акогато децата им пораснат,се оказва,че вече са по на 40 г.и вече почти не могат да си намерят свястна работа.
Аз лично съм учила 8 г.за висше-3 полувисше и после 5 зад.-висше.Сега искам да запиша магистратура-още 1,5 г. и като се замисля,май няма смисъл.Някои майки ще кажат-има детегледачки-пробвахме и този вариант,но аз освен на собствената ми майка,на друга жена нямам доверие.
Виж целия пост
# 1
Аз работя от 8:30 до 17:00. Не живеем при родителите си. В тоя смисъл не ни помагат.. т.е. не взимат детето от градина, не го водят и т.н. Дори не живеем наблизо. Гледаме си я сами... Мъжът ми такава му е работата, че го няма вкъщи... няма съботи и недели, празници, вечери и т.н. Като има работа и не е вкъщи...
Първо искам да ти кажа за целоседмичната градина. Дъщеря ми поради липса на места в яслата беше в такава група.. Взимахме си я, но други дечица оставаха там. Винаги съм мислела, че тези групи са хубаво нещо, защото много родители по някаква причина, най-често естеството на работата се принуждават да дадат детето в седмична група. Искам да кажа, че те разбирам напълно!

Обаче аз много не разбрах въпроса ти... каква е дилемата ти? Аз лично не бих заминала в чужбина примерно без детето си или не бих работила в друг град ако тя не е с мен... Също така според мен не може да има избор или детето или работата ми. Детето е на първо място, но работата също е важна. Може би нещата трябва да се натъмънят... хем с работата хем с детето. Кажи по-конкретно за какво става дума, за да можем да обсъдим варианти...
 Grinning
Виж целия пост
# 2
Калиа,
Тоя въпрос, дето го задаваш,ме мъчи в продължение на 10 години - откакто съм майка.Лично аз съм си го озаглавила много претенциозно:Ролята на жената в съвременното общество Laughing
 Самата аз съм на 33, успях да си отгледам децата, защото работя като учителка.Дъщеря ми наесен ще е в първи клас.Знаеш ли колко ми е писнало от малкото пари (днес взех 150 лв аванс и като си върнах заемите и платих 1 сметка,останаха 40лв), от атмосферата,която цари в училищата.Всеки ден искам да се махна и да си намеря нещо друго.И... не смея,заради щерката - като знам какъв кошмар беше с батко и в първи клас.Ето,преди час звънна една приятелка и ми каза,че търсят човек с моята специалност.И аз веднага се размечтах,как ще почна,как още утре ще си подам молбата, че вече не трая.НООООО - пак изниква въпросът за дъщеря ми,а и за сина.....
За мен няма еднозначен отговор - в един момент решаваш,че е време да работиш и ...скачаш в дълбокото - дано детео ти по-бързо да стане самостоятелно.
на всички майки Hug
Виж целия пост
# 3
Странно, в кой бранш търсиш работа от 9 до 17 и не можеш да намериш? newsm78 Мисля, че е пълно с такива обяви (ако не до 17, то до 18).
Работното време в нашата фирма е от 10 до 19. Още на интервюто помолих да си тръгвам в 18, за да взимам детето от ясла.
Живеем сами на квартира, баби и дядовци не помагат през седмицата - най-много да вземат детето за събота и неделя да му се порадват.
Понякога се налага да се ходи събота и неделя на работа, но това е изключение и досега се е случвало само на мъжа ми.
В чужбина не бих заминала сама да работя, колкото и да ми се иска. Ако заминем заедно с мъжа ми и детето - бих се навила може би. Ако нямах семейство - също.
Виж целия пост
# 4
Не искам и да си помисля,ако имах 2 деца какво щях да правя.
Каква е разликата?
Аз мислех как ще е преди да родя първото. За второто се реших много лесно, защото така или иначе вече имах отговорност към едно дете.

Компромис с децата не бих направила. След като родих голямата имах вариант за Щатите. Но това означаваше да си оставя детето тук на първо време и автоматично отпадна.
Сега работя от 9 до 18 ч. , като майка ми ги взима от детската градина.
Виж целия пост
# 5
Като не можете ти или мъжът ти да ги взимате, винаги има вариант да ги взима някое момиче и да ги глеа 1-2 часа, докато се приберете вие. Не е нужно да е детегледачка целодневно.
Виж целия пост
# 6
В момента живеем с нашите, но искам да ти кажа, че преди това 1 година Рая я гледаше детегледачка... Не мога да си представя да си оставя детето на седмична градина... ако това за мен на наякакъв етап би било алтернатива.. просто напускам работа и оставам в къщи.. Моята работа е 9 до 18, но когато Рая е болна си оставам в къщи, не ползвам болничен, защото имам възможност да бачкам от нас (не че с болно дете ми се отдава много де..)
Искам да те питам, защо не ползваш детегледачка? Заради финансите? Ако е това - разбирам, но не мога да си представя да си оставиш детето на седмична градина, само защото не можеш да се довериш на никого, освен майка си....  Naughty За мен не е нормално това...
Виж целия пост
# 7
И аз от една седмица имам такава дилема. В момента работя за малко пари и шефът ми е много толерантен - болни деца, закъснения сутрин, понякога ми се налага да си тръгна по-рано, всичко приема с усмивка. Но един бивш мой работодател ме покани отново да започна при него - но там знам как се работи - само ОТ без ДО, ще ми се налага да закъснявам, да отсъствам от важните събития за децата ми /тържества в училище, рождени дни и т.н./ Мъжът ми прави "кариерата", а аз избрах да съм по-близо до децата си. Затова ги и родих - с ясното съзнание, че се отказвам от печеливша и интересна работа. За жалост винаги при жената стои въпроса за избора - не можеш да си на две места едновременно / и да работиш и да градиш кариера, и да си с детето си/. Няма такава приказка "половин работен ден". Но приказката "аз и моите деца" е съвсем реална. Мисля, че няма да приема чудесната перспектива, която ми се разкрива в момента. Малко ми е мъчно, но съм разбрала ясно кои са приоритетите ми.
Виж целия пост
# 8
Не разбрах какво точно питаш - дали има и други в твоята ситуация или какво да направиш.  newsm78
Да, други в твоята ситуация вероятно има безброй. Не толкова със седмичната градина (да си призная за пръв път чувам, че в днешно време има такива), но майки, които са принудени да направят избора си "дете или работа". Въпрос на приоритети...
Може би ще има хора, които ще кажат, че децата растат и рано или късно можеш да съжаляваш за пропуснат професионален шанс, но аз съм направила своя избор си преди да се роди дъщеря ми. А ако животът те притисне, следващият избор е на "по-малкото зло".
В твоя конкретен случай, не бих дала детето си на седмична градина, а "по-малкото зло" би било детегледачка, независимо от всички други притеснения и негативи.
Виждам, че си забързана в плановете си. Преди да решиш какво ще правиш претегли много точно всички плюсове и минуси, защото след време можеш да се огледаш и да забележиш, че пиленцето вече е отлетяло Peace
Виж целия пост
# 9
Аз сигурно съм малко крайна, но детето си на седмична градина не бих дала за нищо на света. Той толкова плаче и сега, а го взимам на обяд...
Работата си е работа, децата са деца - въпрос на приоритето...
Аз работя от 9 до 17:30. Още не съм се върнала на работа, защото чакам малчо да свикне с яслата. Мисля, че има варианти за нормално работно време, ако направиш малък компромис в заплащането...
Ако работиш по-докъсно можеш винаги да намериш някоя жена да го прибира от градината и да стои с него час два...
Няма нищо по-мило от ритуалите ни преди лягане вечер...
Виж целия пост
# 10
Аз работя от 9-17ч. и съм в частна фирма. Не мога да си представя да си дам детето на седмична градина, все си мисля, че винаги може да се намери удобен вариант.Не взимам много пари, но за мен по-важно е да съм до детето си- въпрос на приоритет.Още преди да родя ми беше ясно, че то ще е на първо място и ще се съобразявам с него. Когато си търсих работа първо гледах работното време.Няма ли вариант наистина за детегледачка за 1-2 часа, докато си дойдеш от работа?В този период детето ти има най-голяма нужда от теб, не мога да си представя какво му е цяла седмица да не вижда мама и тати, на мен ми се къса сърцето, представям си на теб.
Виж целия пост
# 11
Много е трудно, наистина. Това за детегледачка само за няколко часа е добре като идея, но от личния си опит мога да кажа, че е неосъществимо на практика. Тези детегледачки, с които говорих искат твърд ангажимент, а не уговорка за понякога. Ние с мъжа ми работим, имаме само един дядо, който също е на работа и когато детето ми е болно и не може да ходи на ДГ започват едни комбинации-добре, че шефа проявява разбиране.
Виж целия пост
# 12
 
Това за детегледачка само за няколко часа е добре като идея, но от личния си опит мога да кажа, че е неосъществимо на практика.
Не е вярно това. Много студентки има, които търсят за по няколко часа, защото трябва да ходят на лекции.  Grinning
Виж целия пост
# 13
Е, как имаш доверие на лелките в СЕДМИЧНА детска градина, пък не можеш да имаш такова на мъжа си или детегледачка вкъщи?
Никога не бих дала детето си на седмична градина или пък да тръгна да работя по пасажери.
И никой не може да ме убеди, че във Варна няма работа с нормално работно време...

Виж целия пост
# 14
Както виждаш доста майки сме в твоето положение - разкъсвани между професия и майчинство. За съжаление винаги правиш компромис, но според мен по-добре със себе си отколкото с детето. Аз поне избрах този вариант , а имах кариера и я оставих заради семейството си  WinkСтрува ми се, че след като дам всичко отсебе си на детето в тази възраст, ще имам време и за себе си и връщане към моето амплоа - дай боже Praynig
Желая ти късмет и да се радваш на това ,което имаш в момента Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия