Страх ли ви е да не станат борци за свобода

Има да - със зъби и нокти бих се борила срещу това децата ми да са последователи на някаква, ако ще и мирна, кауза. Знам, че не трябва да им се меся, но бих направила всичко възможно да ги отклоня.
Не знаех, че това се нарича еснафщина, ако е така, май съм еснафка.
Не разбирам майките и бащите, които се гордеят, когато напр. изпращат син или дъщеря на задгранична мисия.
Нямам рецепта каква точно трябва да е семейната среда, но при такива случаи семейството не е единственият фактор, който би могъл да повлияе.
Естествено не съм съвсем крайна, може и да има ситуации, в които бих се съгласила детето ми да реализира и следва идеите и вярванията си.

Ох. От толкова неща ме е страх. За това не се бях сещала.
Гледам да не се страхувам повече от три години напред.

Спокойно, май самоотвержеността не е на мода. Ти колко борци за свобода познаваш?

Бих искала да вярвам, че ще дадем дадем на дъщеря си достатъчно обективна и разнообразна информация и достатъчно увереност в себе си, та да избира и преценява сама и адекватно каузите си. Твърде далеч съм от самозаблудата, че можем вечно да я вардим и тя да приема безпрекословно мнението ни (или дори да ни пита за него), но много се надявам, поне отчасти, да не се поддава лесно на различните видове промиване на мозъка, а да разсъждава с въпросната част на организма си, да си дава сметка за възможните последици и тогава да слуша сърцето си. 
Иначе съм убедена, че има идеи и принципи, за които трябва да се борим, не да умираме (въпреки гръмките фрази никой не тръгва на бой с мисълта, че точно той ще умре, нали - надеждата умира последна), но да правим всичко по силите си. Смъртта е само един от възможните резултати. Някак си ми е органично чужда постъпка от типа на самозапалването на Ян Палах, например, но в подобен случай не мислите ли, че родителя би приел не по-леко, а не зная как да го кажа, по-смислено може би загубата, ако усеща, че околните оценяват положително избора на детето им?
А мен ме е страх и улицата като пресича - ами хайде да я замразя отсега или да се гътна аз, че да спра да се страхувам!

мен също ме е страх от много неща, но не мисля че това е начина- има много неща от които да се страхуваме, но това не трябва да се превръща в мания
как ще реагирате ако детето ви избере например не точно клауза, но например професия на полицай или пожарникар и има риск да загине на работното си място?!
 едва ли ще можем да се наложим за всичко в живота им,но винаги ще ни е страх-майки сме!

Честно казано не бях се замисляла по подобен въпрос. Безумно се страхувам за детето си, но също така съм и за личната свобода. Така че какъвто и да реши да става ще го подкрепя и ще застана зад него. (след години може да мисля и по друг начин...)

Мисля, че в момента ценностите са се поизместили и няма особена опасност нанякой да му хрумне да се жертва за Родината. Всеки си пази само собствения гръб, което е лошо, защото така обществото се разпада, но е същевременно добре, защото съм спокойна, ч мъжът ми няма да се втурне да брани общото благо и да зареже семейството си.
Обществото ни преживява много сериозна криза, а в такива моменти всичко се концентрира върху семейството, а не върху по-глобални неща.
Не се боя, че синът ми ще стане борец за Родината, защото ще го възпитам да бъде борец за собствентото си семейство, колкото и егоистично да звучи това.
Скоро с приятели коментирахме войниклъка, който ще отпадне скоро, но все пак в случай на война мъжете подлежат на мобилизация. По този повод казах на мъжа ми, че в случай не дай си Боже на мобилизация вместо той да тича към фронта по най-бързия начин трябва да си грабне семейството и да тича в обратна посока. той ми отговори, че не е честно да се разсъждава така, но според мен ако всеки подходи както казвам аз и защити семейството си, то значи, че и цялата Родина ще бъде защитена, защото една стана, това са хората в нея, а не земята и сградите. Така мисля. Това ще възпитам у децата си. Да бранят близките си, а онези тикви в Парламента нека ги брани някой луд, няма да е моето дете във всеки случай

Страх ме е.
Мисля, че такъв избор в много голяма степен е въпрос на особености на личността. И затова ме е страх двойно повече - моят Бобо има склонност към подобни залитания. За каузата на справедливостта е склонен да изпада в крайности, вече имахме неприятности по тази причина.
Единственото противодействие, което мога да измисля, е винаги да представям нещата от повече от една гледна точка. Няма нищо по-съсипващо от фанатизма. В каквото и да е област.

Ролята ни като родители не е цял живот да вървим подир децата си. Напътствията и възпитанието са до време. А това какъв човек ще стане детето зависи от няколко фактора: семейството, обществената среда и не на последно място...соя му така да се изразя.
Едно дете просто се ражда някакво, има генетично някакви заложби. Ние като родители можем до някъде да моделираме и да коригираме, но коренна промяна едва ли. В смисъл, че ако едно дете се роди по-буйно, по-палаво, по-будно и да се съдерем няма да го направим кротко и хрисимо, можем само леки козметични промени да направим.
Важното е да приемаме децата си такива, каквито са.
Относно конкретната тема - ами страх ме е разбира се.Но ако детето ми твърдо е решило да се посвети на някаква кауза, едва ли ще мога да променя нещо, най-много да разрушим връзката помежду си. Ако не съм съгласна, бих си казала мнението, но по-скоро ще го подкрепям в начинанието, отколкото да възставам против. Така поне и за добро и за лошо ще сме заедно.
Сега да не си помислите, че ще удрям гъза в тавана, ако някое от децата ми рискува живота си за нещо, каквото и да е то. Само искам в лоши и страшни моменти да сме заедно.

Помните ли кадъра от "Време разделно" - когато бащата се потурчи уж заради сина си, а сина отиде на дръвника...нашите деца са си наши, но живота си е техен, особено като пораснат и си е тяхна работа как ще си го живеят...колкото и гадно да звучи това.

И друг пример: големи батковци бият най-добрия приятел на сина ми (8 год.). Той отива да го защитава и е пребит от бой. Питам: защо се месиш, след като знаеш, че те са големи и не можеш да ги надвиеш...ами ако те осакатят и т.н. А той казава: той ми е приятел, няма да го оставя. Как да му се карам, като знам, че и аз правя така. Щом така чувства нещата в себе си - да прави както знае. Аз като майка ще се старая до колкото мога да го защитавам и пазя...другото е божа работа.

Не ме е страх. Но и не изпадам във възторг.
Все пак ако има склонност към "залитане", определено предпочитам да е по кауза, а не по наркотици и хазарт (например).

За да си ''знаменосец", трябва много горда и чиста душа, която да желае да се жертва за благото на другите, да познава и уважава компромиса. Значи изцяло зависи от възпитанието семейството. Това предопределя дали ще съм съгласна да стане борец за свобода, защото ще съм го научила да бъде такъв.

Аз пък искам детето ми винаги да е отдадено на някаква кауза ....   

 Баща ми е такъв тип човек-вечно търси справедливост, истина- спъван от майка ми, която е голяма паника(е, не е се налагало да си рискува живота, защото не е попадал в такава ситуация, но винаги съм си мислела, че ако нещо стане точно баща ми ще е човекът, който ще се жертва. По тази причина като малка му казвах, че ако има война аз ще го зключа за да не излиза от стаята).
 Ужасно е и за двамата - той, че не може да защити идеите си, спрян от нейните притеснения за семейството, тя - ужасно притеснена да не се случи на някой от семейството нещо.
  Винаги съм подкрепяла татко, но за моите деца сигурно няма да съм чак такъв ентусиаст.
 
 

А как ти се вижда каузата да ходи на война, в която България не е страна - напр. решил да спасява Либия срещу САЩ(това е само пример).
Или пък да стане камикадзе... (това също е чисто хипотетично, но не невъзможно).

Замисляла съм се по въпроса. Аз лично гледам да гледам на нещата по-философски. Но ще търся златната следа, доколкото тя е във синхрон с моя мироглед.
Всяко време носи своите герои и майчините страхове и желания няма да повлияят, каквото и да решат децата ни.
Факт е, че и днес добре възпитаните вчера деца избират път със същия фатален край, но без героичната окраска. Кел файда за майката, герой ли е умрял сина и или наркоман - на гроба му тя ще плаче по еднакъв начин. Защото за нея, той е преди всичко нейното дете.

Ами не ща да ги избира. Засега си трая, защото имаше един момент, в който моят големият син точно това искаше да става - пожарникар. После започна да иска да става полицай. Слава богу, последната идея е да се грижи за животните в зоопарк. Това го подкрепям, макар и да се старая да му създам в главата идеята, че има и професия "ветеринарен лекар", ако толкова иска да се грижи за животни.
Може и да съм поизкукала от майчинството, не знам. Във всеки случай започнах да правя скромни едногодишни финансови дарения на пожарникарите доброволци - да отчета някакъв принос, че да не натрупвам дългове.
Не познавам и аз борци за свобода. Но явно приемам световните новини много лично. Май не трябва.

az пoзнавам (и лекувам) родители на деца в Ирак..не са Ботев,но за своя мащаб са "борци за свобода";
страх ме е да не им се слу1и нещо ако го сторят(и без да са на война,все ще ни е страх),ина1е идеологи1но не мога да споря,всеки си има път и препъванки;

В зоопарк е по-готино!!! Как пък не разбираш! УНГ на жираф... сходна на естествената среда... не е като да работиш в кабинет и да ти водят на преглед пудел в плетено пуловерче.

Оооох, много ми е трудно и на мен... Виждам залитане у сина си по всякакви екстремни и героични постъпки... Иска да стане войник и да се бие за свободата на България  Откъде го е измислил това, нямам никаква представа! В краен случай е склонен да е алпинист или пилот... Не мога да се преборя с този му хъс и желание да помага на онеправданите..., всъщност - и не искам... Това явно си му е генетично заложено - и двамата с баща му сме по-склонни да защитаваме слабите, отколкото да се врем незабележимо сред силните...
НО дано успея да го науча на известна умереност и егоизъм, на широкообхватно мислене... Най ме е страх да не се поддава на чужди мнения и каузи, без да ги чувства наистина свои и преди да е обмислил добре всички страни на проблема...
Ами, майки сме..., винаги ще се притесняваме за нещо...

Блажка, не си изкукала от майчинството.
Не ме питай какви мисли пресичат загубената ми глава от съвместното съжителство с една peacemaker-ка у дома.
Отсега не търпи несправедливости и се юрва да умиротворява.
Знам ли какъв вятър ще завее в главата и в пуберитета.
За малкия някак си съм по-спокойна, пада си по уюта на дома.

дори не ми е хрумвала подобна мисъл. а сега, като вече прочетох, не мисля, че детето може да е наследило каквото и да е героично светоусещане у себе си. все пак ние сме родителите   
освен това, на прощъпулника детето изтегли късмета "агроном", така че съм спокойна 

Гледала съм филма, нистина ми стана много мъчно - и за децата, и за родителите. Във всеки случай трябва да се вземе предвид факта, че и войните, и опозицията срещу войните, се ръководи от хора, които често не се жертват, а само дирижират оркестъра, така да се каже. Всяка борба, била тя справедлива или несправедлива, е плод на някаква идеология и, за съжаление, точно младите хора се вдъхновяват и стават последователи на идеята. Спомнете си колко немски младежи са загинали под знамето с пречупения кръст /те също са вярвали в идеята, за която, още почти деца, са се включили във войната/. Единици са онези като Левски, Ботев и т.н. /не случайно ги знаем поименно, но хилядите им последователи са в общ гроб, наречен "Паметник на незнайния воин"/ Честно казано изтръпвам при мисълта, че моите деца могат да се окажат "незнайни воини". Уважавам дълбоко саможертвата на всички световни борци за свобода, но искам моите деца да са живи и здрави, никога нищо да не ги боли, да не изпитат страдание, да не осакатеят. Всенародната любов едва ли би стоплила сърцето на всяка една майка, изгубила чедото си. Това може би е възможно, ако и аз самата съм борец, готов да жертва живота си за каузата /в последствие историята преценява дали тази кауза нистина е била чиста и свята, или е била една голяма лъжа/.

  Честно казано не ме е страх, виж идеята, че нещата могат да се обърнат в близките 20 години до такава степен, че да се налага с риск за живота си да воюваш за свободата си по ме стряска.
  Както и по-страшна ми се струва мисълта, че могат  станат толкова крайни в защитата и налагането на идеите си, че да преминат границата на нормалното и невинни хора да пострадат заради техния идеализъм.
  Направо като човек без майчински инстинкт се почувствах като ви чета

Тогава кажете защо се учи литература и история в училише?
Защо почитаме Левски .... и носим цветя по паметниците ? Защо е всичко това , ако невярваме?
Синът ми ме попита нещо за Ботев - какъв е?  защо е убит е от кого ? И аз 
Спомям си като учихме за Гераците и аз си мислех тогава - какъв е смисъла от това като  неможе да се случи това в днешно време( 1987-8-9 година) или  Пази боже сляпо да прогледа
...... И ето че му дойде времето
Аз също неискам децата ми да станат борци ама нещо ме гложде все пак  не е съвест.
Искам мир на земята и да няма войни .....явно струва скъпо ..........и чувам все повече хора да казват че идва края на света...

Че аз ветеринарен лекар на животни в зоопарк имах предвид, ти що така друго разбра? 

Ами реших, че там си нямат специален 

Че ме е страх, страх ме е. Честно казано, не мисля, че мога да променя нещо. Да, възпитанието, да средата, но май човек си се ражда със съдбата и характера. Имам две сестри, отгледани сме от едни родители, в една среда и сме много, ама много различни. Така че ако децата ми решат и ги тегли да стават герои, ще го приема.
Пък аз ще си знам как...

Стига да са здрави и уверени, да стават каквито искат пък.

И аз съм на това мнение. 

За моите деца ще бъде много труден изборът, защото имат две родини. За коя биха си дали живота мисля, че ще разберат като станат пълнолетни, или пък никога.

Смятам, че без идеали съществуването ни е безмислено. Ако решат да се жертват няма да ги спирам, пък и кой ли ще ме пита. Ботев и Левски не са питали "Мамо, може ли до отида...?"

И моите са така, при авторката на темата също.
Не е в това проблема.
Идеали винаги ще се намерят.
Ако трябва ще борят лоши извънземни 

Страх ме е! Много! Не мога и няма, да определям съдбата им. Но няма да ми е по леко, ако умрат "на барикада"! Изпълвам се с ужас само при мисълта!

Конкретно за Родините - да, и при моите деца са две. Искам да имат хубаво чувство и към двете, и да не плюят по загиналите както в нашите борби и войни, така и срещу героите на Гражданската война. Мисля, че чувството за родина и привързаност към нея е необходимост на детството.
Засега са още малки и поне в училище не им дават примери за героична смърт. Националните герои са представени по начин, който одобрявам, например "Абрахам Линкълн вървял 11 мили пеша, за да отиде на училище".
Но ако се стигне до примери за героична смърт, си мисля да представя алтернативи - че Родината може да се обича и на Родината може да се служи и по много други начини, не само с пушка. И че това да пазиш баланса на ежедневието е не по-малък подвиг, само че не се набива на очи, защото не свистят куршуми и не се лее кръв.
А с Вечерница съм съгласна - ако някой реши да си троши главата, шансове има. Малко ли американски деца загинаха по тези безсмислени войни? Малко ли пък момчета и момичета там се самовзривиха и утрепаха сума ти народ около себе си? И все ми се струва, че във войните на съседна бивша Югославия имаше и български доброволци.

Борците за свобода са били "принудени" да станат такива.
Левски и Ботев не са били толкова луди ,колкото сега на някои им се струва.
Искали са  да променят средата ,в която живеят.Били са горди ,смели и умни хора.
И макар че изглежда ,че са се хвърлили без да мислят в огъня. Не е така .Имало е организация,но е съществувал и риск. На тях не им е провървяло ,но други са оцеляли и в крайна сметка  общата им цел е била постигната.

Опасност децата ни да станат борци за свобода сега няма,защото няма условия за такова нещо,но е добре поне да бъдат активни граждани.
 

Героичната поза сама за себе си е глупост и е "натрапена" от клиширана литература,целяща да "промива" мозъци.Истината за героите трябва да се търси в човешки ,а не в героичен план . В крайна сметка и на нас ни кипва кръвта от всяка несправедливост,която ни засяга пряко. 

Такааааааа, искам да отговоря по следния начин.

Брат ми е бивш рейнджър от Камбоджа. Когато се кандидатира за там, нашите и никой не знаеше, че той е тръгнал за натам. В последствие, когато истината излезе наяве и при положение, че баща ми има(ше) огромни връзки сред военните, нашите предпочетоха да го оставят да замине, защото вече били научили накъде е тръгнал. Ако го били спрели, той пак щях да хукне и тоз път едва ли са щели да узнаят посоката му... 
Та така по този въпрос. Ако на даден индивид му е съдено да е някакъв борец, военолюбец или комита, трудно би се отдало на някого да го спре. Пък било това и родителите му.

Ще се моля, моите деца, да не са се метнали на вуйчо си и туй то. 

П.П: Брат ми щеше да иде и в Афганистан и Ирак, но навъртя ЕГН-е, та нямаше вече как... Той, разбира се се пробва 

П.П.2: Само много ме е страх от влияние на секти и наркотици. Затова в тези посоки утроявам молитвите си 

Това ще е личен избор на порасналото ми дете и аз няма да имам власт да го спра в такива моменти. То за държавата едва ли ще се жертва, ако родителя не вмени национално мислене едва ли детето само ще го придобие до такава степен, че да се жертва.  Какво значи "национални герои" – хора идеалисти, които си мислят, че каквото хвърчи се яде, амбициозни хора които си мислят, че ще променят света и ей така провокирани от нещо решават да се жертват за нещо което не си заслужава. Според мен това са хора които са се борили за свободата си, свобода на личния избор която трябва да е неприкосновена.
Не, не ме е страх, ама никак поради факта, че сме християни и за нас живота не свършва тук на земята. Ако ще се жертва по добре е да е заради вярата си и ценностната си система, а не заради някаква глупост като държава която нито заслужава нито ще го оцени нито ще ми го върне. И да не забравим, че дори и да се страхуваме, това, ще е личен избор на детето и няма да имаме власт да променим нещата. Щом станат големи хора и самостоятелни индивиди, вече нямаме власт над тях и свободната им воля. Това е истинската любов да оставиш детето си да живее собствения си живот без да му се бъркаш и да се опитваш да му се месиш и да му се налагаш докато си жив. Всеки човек цени свободата си, и ако ние обичаме децата си ще им позволим да са свободни, дори и избора им да не ни харесва.

Ако детето ми е харизматична личност и успее да повлече след идеята си още хиляди - аз със сигурност ще съм вече под неговото влияние и естествено - ще се гордея с него. Само че такива авантюристични залитания - Камбоджа, Ирак.... изобщо не ме вдъхновяват.
Така или иначе този избор се прави на една съзнателна възраст, моето мнение ще е без значение.

Това е и моят подход. Напоследък нещо много ми препуска света, та не мога да погледна по-напред 
Нямам такъв страх. Знам, че звучи банално, но засега искам живота им, какъвто и да е той да бъде щастлив.
Примерно ... синът ми е изключително гъвкав, обича да се катери, пъха на недостъпни места. Повече деца са така, но при него е особено изявено. Споделих с мъжа ми и с майка ми, че  при първа възможност ще го запиша на катерене /тук вече погледнах повече от 3 години напред  /, естествено, ако интереса му се запази. Реакцията и на двамата беше `ти луда ли си, да го мислим постоянно`.
Ами не знам, може да съм безразсъдна и безотговорна, но така мисля - ако го прави щастлив, колкото и да е опасно, нека се катери.
Катеренето е само пример. Иначе човек опасности да си търси ... 

Аз избягвах тази тема, щото ми звучи като еманация на моите истерично-нелогични страхове, та....

Страх ме е, че е възможно да се обрече на някаква кауза, която може да се окаже рискована за живота му.
И няма да имам аргументи да го откажа.

Ай, ще си го сложа в списъка на страховете. Който списък се смачква на топче и изхвърля обаче.
Искам децата ми да станат достойни хора, и да имат гражданска позиция.
Но много се надявам да не живеят във времена и при обстоятелства,които създават Зоите Космодемянски, Павлик Морозовците и Митко Палаузовците.