Кърмене и чувство за вина
Д-р Джак Нюман
Торонто
Един от най-сериозните аргументи на много здравни работници, правителствени агенции и производители на формула да не насърчават кърменето е, че „не бива да се насажда чувство на вина у некърмещите майки.”Дори и сериозни защитници на кърменето биват обезкуражени от този измамен аргумент.
А аргументът наистина е измамен. Той отклонява вниманието от липсата на знания и разбиране за кърменето у повечето здравни работници. Той им позволява да се освободят от чувството си за вина за собственото си невежество относно как да помогнат на жените да преодолеят трудностите при кърменето, които е можело да бъдат преодолени и най-вече е можело да бъдат избегнати, ако опитите на майките да кърмят не са били подкопани от самото начало. Той е и оправдание за много лекари, които сами не са кърмили, или пък съпругите им не са кърмили: „Не искам да карам жените да се чувстват виновни, че не кърмят, защото и аз не искам да изпитвам вина, че моето дете не е било кърмено.”
Не на последно място, този аргумент позволява на производителите на формула да рекламират продукта си и да убедят почти целия свят, че изкуственото хранене е почти толкова добро, колкото и естественото, и следователно не е нужно да се вдига толкова шум, ако жените не кърмят. Както един от вицепрезидентите на Нестле в Торонто наскоро каза, „Очевидно, рекламата работи.”
И така, как трябва де се подходи към подкрепата за кърменето? Всички бременни жени и семействата им трябва да бъдат запознати с рисковете на изкуственото хранене. Всички трябва да бъдат окуражавани да кърмят и всички трябва да получат най-добрата възможна подкрепа, след като се роди бебето. Защото и най-добрите намерения на света не могат да помогнат на майка, която е развила ужасно болезнени зърна поради неправилно поставяне на бебето на гърдата. Или пък на майка, на която са казали, почти винаги неправилно, че трябва да прекрати кърменето поради някакво лекарство или заболяване при нея или при детето й. Или пък майка, която не е получила достатъчен приток на мляко поради неправилна информация. И нека не се заблуждаваме – съветите на здравните работници често са единствената и най-важна причина за неуспеха на майките с кърменето!
Ако майките получат информацията за рисковете от изкуственото хранене и все пак решат да го приложат, то те са направили своя информиран избор. Но тази информация не бива да идва от самите производители на формула, както често се случва. Техните листовки дават някои предимства на кърменето и веднага след това съобщават, че тяхното мляко всъщност е почти толкова добро. Ако майките получат най-добрата възможна помощ при кърменето, и установят, че кърменето просто не е за тях, няма защо да ги оплакваме. Но е важно да се знае, че една жена лесно може да превключи от кърмене към хранене с шише. Още в първите дни или седмици – и това не е проблем. Но обратното не е вярно. Връщането от шишето към гърдата е много по-трудно и дори невъзможно (макар че и там има изключения).
И накрая, кой се чувства виновен, ако не кърми? Със сигурност това не са жените, които са направили информиран избор да хранят изкуствено. Това са жените, които са искали да кърмят, които са опитали, но не са се справили. И за да помогнем на жените да не се чувстват виновни, че не кърмят, решението е не да се избягва насърчаването на кърменето, а успоредно с насърчаването да се предлага адекватна, информирана и умела подкрепа на кърмещите. Това не се случва в повечето Северноамерикански и Европейски общества.
Преведе emem със съкращения от www.breastfeeding.com
Виж целия пост
Д-р Джак Нюман
Торонто
Един от най-сериозните аргументи на много здравни работници, правителствени агенции и производители на формула да не насърчават кърменето е, че „не бива да се насажда чувство на вина у некърмещите майки.”Дори и сериозни защитници на кърменето биват обезкуражени от този измамен аргумент.
А аргументът наистина е измамен. Той отклонява вниманието от липсата на знания и разбиране за кърменето у повечето здравни работници. Той им позволява да се освободят от чувството си за вина за собственото си невежество относно как да помогнат на жените да преодолеят трудностите при кърменето, които е можело да бъдат преодолени и най-вече е можело да бъдат избегнати, ако опитите на майките да кърмят не са били подкопани от самото начало. Той е и оправдание за много лекари, които сами не са кърмили, или пък съпругите им не са кърмили: „Не искам да карам жените да се чувстват виновни, че не кърмят, защото и аз не искам да изпитвам вина, че моето дете не е било кърмено.”
Не на последно място, този аргумент позволява на производителите на формула да рекламират продукта си и да убедят почти целия свят, че изкуственото хранене е почти толкова добро, колкото и естественото, и следователно не е нужно да се вдига толкова шум, ако жените не кърмят. Както един от вицепрезидентите на Нестле в Торонто наскоро каза, „Очевидно, рекламата работи.”
И така, как трябва де се подходи към подкрепата за кърменето? Всички бременни жени и семействата им трябва да бъдат запознати с рисковете на изкуственото хранене. Всички трябва да бъдат окуражавани да кърмят и всички трябва да получат най-добрата възможна подкрепа, след като се роди бебето. Защото и най-добрите намерения на света не могат да помогнат на майка, която е развила ужасно болезнени зърна поради неправилно поставяне на бебето на гърдата. Или пък на майка, на която са казали, почти винаги неправилно, че трябва да прекрати кърменето поради някакво лекарство или заболяване при нея или при детето й. Или пък майка, която не е получила достатъчен приток на мляко поради неправилна информация. И нека не се заблуждаваме – съветите на здравните работници често са единствената и най-важна причина за неуспеха на майките с кърменето!
Ако майките получат информацията за рисковете от изкуственото хранене и все пак решат да го приложат, то те са направили своя информиран избор. Но тази информация не бива да идва от самите производители на формула, както често се случва. Техните листовки дават някои предимства на кърменето и веднага след това съобщават, че тяхното мляко всъщност е почти толкова добро. Ако майките получат най-добрата възможна помощ при кърменето, и установят, че кърменето просто не е за тях, няма защо да ги оплакваме. Но е важно да се знае, че една жена лесно може да превключи от кърмене към хранене с шише. Още в първите дни или седмици – и това не е проблем. Но обратното не е вярно. Връщането от шишето към гърдата е много по-трудно и дори невъзможно (макар че и там има изключения).
И накрая, кой се чувства виновен, ако не кърми? Със сигурност това не са жените, които са направили информиран избор да хранят изкуствено. Това са жените, които са искали да кърмят, които са опитали, но не са се справили. И за да помогнем на жените да не се чувстват виновни, че не кърмят, решението е не да се избягва насърчаването на кърменето, а успоредно с насърчаването да се предлага адекватна, информирана и умела подкрепа на кърмещите. Това не се случва в повечето Северноамерикански и Европейски общества.
Преведе emem със съкращения от www.breastfeeding.com
. Хубава статия, дано някой ден нещата се променят 
