Емоции с бременността на околните

Не е лесно.  Така е. Опитай да си намериш нещо приятно, за което да мислиш! Да ти отвлича мислите... За теб е важно да се успокоиш.
Разбирам те!  Не си сама... Всички тук сме го преживели, а някои от нас  не само веднъж.
Не спирай да вярваш, слънцето ще изгрее и на твоя прозорец!

Твоята реакция е напълно нормална!Всички сме се чувствали така!
Бъди смела и гледай напред!

Само тук можеш да намериш разбиране. Пиши повече.

 
Така е, това че не можем да забравим болката си, не значи че не се радваме. Само, че тази радост е малко помрачена и някак си се чувстваш виновен. А знаеш, че няма защо.
Кураж мила - станало е и ще стане! Следващият  път всичко ще е наред!

пиши. споделянето не е лек... но съпричастността, както и чувството, че не си единствена - че не си нещо като прокажена, спокойствието от факта, че мислите ти нито са престъпни, ито само ти мислиш така - това вече лекува душата
и ще ти помогне да продължиш напред

пожзволявам си да ти дам още един линк
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
тук можеш пак да споделиш болката си - най-вече тази от загубата...

Момичетата с които бременеехме заедно вече имат дечица. Не говоря за виртуални познати от този форум а за реални такива.
Радвам се, но се опитвам да не мисля за това което изгубих. Само като се сетя и една огромна „буца” застава на гърлото ми

Никога няма да забравя как сестра ми ми каза че е бременна и въпреки че много се зарадвах, плаках......., после плаках, че съм плакала Шантава работа .... Плаках не за това че тя е бременна, а защото аз не съм. Сега обичма повече от всичко това детенце.

Момичетата са го казали, съвсем нормална реакция от твоя страна. Не трябва да се притесняваш или срамуваш от нея.
Пиши и споделяй повече, това е начина. Информирай се. Така ще продължиш смело напред и няма да се усетиш кога пак ще си бременна 

По-нормална и естествена реакция от тази не мога да си представя! Нито си единствена, нито си лоша или злобна...за съжаление няма да си и последната, която приема чуждото щастие със смесени чувства. Да, аз също се радвам на всичките ми близки, познати и непознати, но определено тъгата ми че не съм сред тях като майка или бременна надделява. Не мога да се преборя със себе си. Всеки казва "Ама трябва да се радваш на чуждото щастие", но пък идва ред да попитам "А те страдат ли с мен?".
   И аз смятам и пресмятам. Ако първата ми бременност се беше развила успешно, сега палавничето щеше да е на годинка и половина. Ако втората беше протекла нормално и тя не завърши с кюртаж - сега щях да гушкам малко юначе на 2 месеца. Тъга, огромна тъга и болка раздират и моята душа и на десетки момичета, които пишат тук.  Плача често, много често. Има момичета, които приемат нещата философски, аз съм адски чувствителна и нищо не е в състояние да спре болката, напротив, някои факти само я подсилват.
    10 години сме заедно с моят мъж, а реално погледнато няма никакъв плод на нашата любов. Е как да не ми засяда буца в гърлото? 10 години едно и също. Всяка вечер слагам по 2 чинии, по 2 вилици. И повярвайте ми - всяка вечер като редя масата очите ми се пълнят със сълзи.Готвя манджи, не пасирам пюрета.....ебаси тъпотията.

Не мога да спра да смятам - кой ден е, в коя семица съм, колко голямо коремче щях да имам вече .. Но не би. Нещо съм си изпуснала края. Реклами на бебешки продукти и прахове за пране, предавания, филми ...като лоша шегичка с психиката са. Рев, чудеса.
Ужасно се зарадвах на новината за бременността на една позната, приятелка на мой приятел. И много плаках, после ме беше яд на мен, че мисля за себе си. Егоистично мисля за бебето, което аз вече нямам. Не  мога да се зарадвам пълноценно ако изобщо това е точната дума. Опитвам се да се убеждавам, че ме съм лош човек. Че трябва да гледам напред. Само че не мога да спра да се връщам. Понякога си мисля, че откачам. Още сънувам онова интимно-унизително преживяване - кюретажа, болницата .. (специални поздрави за GOLDEN ROSE! Момиче, никога няма да забравя подкрепата и помощта, която ми предложи тогава  ) Опитвам се да мисля, че времето лекува. Само дето не вярвам в това още.

   Често си мисля за теб!    Мина толкова време, а аз още не мога да си простя, че те оставих да отидеш самичка. Не беше редно, но наистина не предполагах, че ще го направиш.  Дано живота все пак някой ден ни срещне, а повода да е хубав!
   Времето не лекува, може би по-скоро притъпява болката и емоциите. Моля се на Господ да ни дари с щастие и никога повече, никоя от нас да не пророни сълза.
   АРКАНА, силни, много силни прегръдки!

mipetrova, Верити, GOLDEN ROSE, arcana и всички останали  Прегръдка от още една като вас, която е ляла сълзи покрай щастието на най-добрите си приятелки и най-скъпите си роднини...

Няма да унивате, ще се борите. Само силните побеждават. Може Господ да иска да ви изпроба силата на духа, на нервите. Вярата, че ще успеете е много важна, а  аз съм УБЕДЕНА, че може с последната яйцеклетка, но всяка от този форум ще стане мама. Прегръщам ви момичета.

Момичета, разплакахте ме  и в същото време ви се възхищавам. Страхотни сте!
Не можех да спра да се питам "защо не аз?", когато разбрах м. Ноември, че бъдещата ми етърва е бременна, а е само на 19г. Няма нищо лошо в това, но те дори не бяха планирали това бебе и тя искаше да го маха. Разубедихме я-м. Януари направиха сватба, а това трябваше да е моята бременост и моята сватба, но уви-не бяха. Планирахме да направим сватба миналата година, но след като бебето продължаваше да не става, негласно се споразумяхме с моя приятел да я отложим, когато забременея. Казват, че Господ дава изпитания и мъки само на тези, които са силни и могат да ги изтърпят, но аз вече не искам да съм силна, не искам само аз да се радвам на чуждото щастие, искам и на мен някой да се зарадва. Извинявам се ако съм ви досадила, но се разчувствах. И все пак вярвам, че всички ние ще успеем рано или късно и, че в най скоро време и на нас ще ни се радват. 

Здравеите моми4ета,

много, много, много ви благодаря zа подкрепата.          Това 4е на съм сама с болката си ме успокоява и в съ6тото време ме натъжава фактът 4е на толково много от нас се е слу4ило не6то толкова болеzнено.  Раzплаках се отново докато 4етях историите ви. Трудно е да се живее с такава болка. Не zная кога 6те мине. Минаха ве4е 2 месеца от слу4ката, а все о6те имам 4увството 4е е било в4ера. При нас бебето съ6то не бе6е планувано, но се слу4и и ние го приехме. И то4но в момента, в които 6окът премина и zапо4нахме да се радваме и да правим планове вси4ко отиде по дяволите И zа да ми е о6те по голяма болката вси4ки около мен zабременяха. Детето на кумата ми и наи добра приятелка 6те се роди, тогава, когато и аz трябва6е да родя ( да и е живо и zдраво) А аz не мога да свикна с мисълта, 4е 6те праzнуваме неговите рожденни дни и аz 6те си представям как сега подаръка може6е да е zа моито беб4е. Боли, боли, боли.... Радвам се 4е ви има и 4е ме раzбирате, zа6тото когато споделям с други, те си мислят 4е zлорадствам, а не е така.
Пожелавам ви на вси4ки скоро да гу6кате малки сладки беб4ета и тоzи подфорум да опустее...   

Ревлив ден, а момичета? 
 

GOLDEN ROSE, аz съ6то не си иzливам ду6ата при мъжа ми. Не искам да го натоварвам, zа6тото zнам 4е и на него не му бе6е лесно. Няма да zабравя колко му бе6е тежко в болницата, когато 4у ло6ата новина и когато ме оперираха. Винаги бе6е при мен. Тук в Германия ако жената желае мъжете могат да присъстват на вси4ки прегледи, дори и в спе6ното. Все пак тои е ба6тата. И съжалявам 4е го помолих да присъства на прегледа, zа6тото видя вси4ко. Не6та които не искам да описвам. Просто се опитвам да го 6тадя колкото мога. Опитвам се да се сдържам пред него. Държа се колкото мога и 4акам да мине ветото и пак да zапо4ваме. Първия път стана слу4аино, но сега го искам пове4е от всякога. 

   Ще стане пак миличка, ще стане по-бързо отколкото очакваш.   

И на мен ми се случват същите работи и се чувствам страно,просто не мога да се зарадвам за другите,гадно ми е че ми се случи на мен.Когато забременях разбрах че заедно с етърва ми ще раждаме на едно зарадвах се ,кумата ми също забременя и една приятелка всички щяхме да раждаме септември 2007 г. уви те ще раждат ама не и аз толкова ми е криво смесени чуства ме обземат ето сега и сватба ще правят девер ми и етърва ми, а аз просто не мога да се радвам всички около мен се радавт заради тях и че ще имат бебе,а аз останах някак си настрани и никой не говори затова което ми се случи все едно не се е случило.Просто все си задавам върпоса защо точно на мен трябваше да ми се случи и така момичета отлично ви разбирам какво чуствате и защо не можете просто искрено да се зарадвате това не е злоба ама как човек да се радва искрено когато му се случи подобно нещо.

Ох, момичета разплакахте ме.. И аз гледам три с кореми около мен, а и една от близките ми приятелки също е бременна, а даже не се радва много, но какво да се прави, опитвам се да не им обръщам внимание доколкото мога! Тъжно наистина , а най-вече това за двете вилици вечер ... и аз го правя същото, скука, тъпо...Отивам на безплатните психологически консултации от 18.00ч.  и Утре ще разказвам!
Хайде горе главата!

За всички нас тази случка ще се запомни винаги в съзнанието ни.
Жалко,че сме още млади,а трябва да понесем такова страдание!
Ще ни боли.....дълго ще ни боли......но трябва да се справим някакси!
Да бъдем силни и заедно с мъката си,да се опитаме да гледаме напред,колкото и трудно да ни е!
Все пак трябва да станем мами и да бъдем и ние щастливи!
Заслужаваме си го!

Здравей!
Съжалявам за загубата ти! 
Аз не съм губила дете, но чакахме първото година и половина и минах през не знам колко кръга на ада... 
Разбирам те НАПЪЛНО!
Винаги съм се радвала за бременните около мен, и после, вечерта съм поплаквала.
Не е завист, разбира се...
Желая ти от все сърце скоро да се похвалиш!
И твоето време ще дойде!   

Здравей!
Наистина отстрани в реалния живот, когато хората разберат, че изпитваш подобни чувства, казват, че си злобна, завистлива и т.н.
А това изобщо не е вярно.
За мен това е някакъв вид защтна реакция на психиката ти в момента.
Единственото ти спасение е по-малко да общуваш с бременни докато се успокоиш напълно.
Понякога другите, изтъквайки радостта си, неволно не се съобразяват с мъката ни в момента.
И аз преди малко избеснях на някаква продавачка на детски книжки, която позвъни на вратата ми и ми заобяснява колко ще бъде щастливо детето ти, ако му купя една книжка. Направо ми идваше да     Откъде да знае жената, че не мога да имам деца, но на мен ми стана много гадно - все едно ми навираше този факт в лицето.
  

милата, сигурно ужасно си се 4увствала като ти е zваннала таzи жена. Ло6ото е 4е понякога мога да си контролирам 4увствата, но понякога иzпадам в такава депресия и каzвам не6та, които не искам да кажа и наранявам по тоzи на4ин добри приятели. Добре 4е сте вие. само вие ме раzбирате. Благодаря ви   

Разбирам те напълно и силно те прегръщам.Знам какви смесени чувства изпитваш и това не може да се нарече злоба или завист.Детенцето ми е много болно и в момента не сме заедно.Голямо изпитание е за мен когато излизам навън и виждам майки с деца,малки сладки бебенца на всяка крачка.Мисля си че тази щастлива майка можеше да съм аз,че можеше да е различно.Сърцето ми се къса.Плача.Тези чувства са по-силни от мен и не мога да ги контролирам.А истината е че избягвам приятелките ми с деца,а може и тайничко да им завиждам.Но мисля че е нормално.Не се срамувам от това.

И аз изпитвам подобни чувства. Не сум забременявала никога, от 7 години - нито крачка напред. Преди 3 дни ми дойде след 7 дни закъснение и още ми е скапано...
Въпреки това се опитвам да се взема в ръце и сега ште ви кажа една мисъл, която прочетох наскоро: " Накрая всичко свършва добре. Ако не е добре, значи не е края. 
Стискам ви палци да имате кураж и да ви се паднат отнякъде мнооого пари, за да си позволите най-доброто лечение

Да се разпиша и аз тук. Вчера както всяка неделя с мъжът ми бяхме на празничната неделна литургия. Вчера беше Благовещение, както всички знаем. В църквата имаше доста малки деца - сладури и мили душички, също имаше и две бременни жени-благословенни са. Всичко е ок, но накрая в словото си свещенникът наблегна на момента, че всяка жена трябва да приеме със смирение всяка бременност, която и се случи и не трябва да си задава въпроси защо точно сега и защо точно на нея. В този момент ми идваще да изкрещя та целя свят да ме чуе - а как да приема аз това, че вече трета година ходя по мъките и гледам чужди кореми от които излиза чуждо щастие. Моето смирение къде де потърся?

Аха...всяка дума ми е позната и си права за всичко. 
Макар че вече имам дете, не се забравят тези емоции.
Сега като поисках второ, пак проблеми. 
Но се надявам на всички ни да се усмихне слънцето 

rd, пожелавам ти от все сърце скоро да пишеш в отчетни   

Леле как си го казала! Много вярно!
Не че вече ми пука и не съм свикнала да ме подпитват, ама... последните две седмици имам много работа и много ми е нервно и криво, и... днес една колежка ми подхвърли, понеже не знаеше на колко години съм, и че нямам деца, и... какво да ви разправям! Хората са толкова отвратителни понякога, че не мога да ги понасям! Не, че много ме притеснява факта, че аз още нямам дете, но като почнат с едни и същи реплики, че ми минава времето, какво чакам и т.н., та ми идва да ги хвана и да ги питам тях какво ги вълнува дали аз имам деца. Та тая колежка днес като взе да ми обяснява, че тя на 19г. родила първото и след година- второто, пък аз какво чакам толкова години - до сега да имам дете в училище и т.н. Малко ми оставаше да скоча и да я ситсна за гърлото. Не ме подразни намека, а набъркването в личното ми пространство - аз не я питам защо мъжа й няколко пъти го засичам да кара в колата си една мацка и да се прави, че не ме вижда....
А колкото до половинката ми... какво да кажа. Горкия! При нас е доказан мъжки фактор, сега сме в процес да докажеми женски, но ако аз стискам зъби и не се впечатлявам, на него му е много криво. Наскоро една моя близка забременя и... той беше по- унил и от мен. Всеки път, когато ми дойде, той е готов да се разплаче, а когато някоя позната се похвали, че е бременна - виждам как му се къса душицата, но какво да направя... Борим се, правим се, че няма нищо, но вътрешно само ние си знаем кое как е. Та така - няма какво да кажа, просто ми е много криво и имах нужда дакажа нещо...

Ужасно е....но,хората са си такива.
"Аз да съм добре, а пък другите..."

Положението с околните не е никак розово!При нас не се знае какъв е проблема!Напълно съм съгласна с това, че Господ дава такова изпитание само на хора, които могат да го понесат! Щом се справяте с проблема, значи имате страхотни съпрузи, които Ви подкрепят и разбират. Значи можете да се справите двамата с всичко, което съдбата Ви поднесе.Възхищавам се на силата Ви наистина. Ще Ви кажа как се успокоявам аз. Първо ходя на курсове непрекъснато и се стремя да общувам с хора постоянно. Когато ме обвземе депресия си казвам, че Господ ще даде най-здравите и хубаявите деца на тези, които дълго ги чакат. Затова просто трябва да вярваме и да не спираме да се борим за тъй скромната ни мечта - да бъдем родители. Пожелавам Ви здраве, много любов, сила и един куп бебета, които да ви изядат ушите.   Обичайте се!

Ве4е по4ти претръпнах с малки изключения. Е то незнам дали има друга фирма като нашата, работим само жени и за четири  години насам, винаги имаме една "оборотна" бременна. За мен да 4уя 4е някоя е бременна е същото като да ми кажат автобуса дойде    Какво правя, гледам да гоня всякакви мисли от главата си. Намирам си др. занимания които ми доставят удоволствие. Единствено ми стана криво оня ден, като погледнахбременната ми колежка тя е в 4ти месец. И на ръст е също като мен- 160/ 45 кг., слаби4ка и дребенна - винаги съм си мислела как ли ще изглеждам като забременея. Та сега ве4е си има корем, заоблила бузките - и просто ми стана мъчно "А аз кога?"  Но се освестих много бързо, 4е щеше да стане една луда драма  А бе трябва по повърхностно да гледаме на нещата. ААааааа не ми пука въобще, когат стане, айдееееее.......


пс: Оф ама наисина като дойде лелята накрая, хич не е лесно..............

Не е лесно да забравиш, че в теб е имало живот, че си видял тупкащото сърчице на толкова жадуваното същество  в теб, че дори ти е махало с мъничките си ръчички и само седмица след това него вече го е нямало. Не е лесно да спреш да се питаш ЗАЩО?Не знам дали времето някога ще заличи тази болка. Точно си мисля че съм се изправила на крака и морето от сълзи пак ме залива... Но сега като видя бременна жена и се радвам, макар че ме боли, макар че изчислявам в коя седмица щях да съм аз. Защото тя носи в себе си ЧУДОТО на живота, ЧУДОТО, към което ние всички се стремим. Момичета, радвайте се че това чудо го има и вярвайте, че то ще дойде и при нас! Никой няма да обича  детето си както нас, защото ние сме се борили толкова дълго за него! И Господ ни изправя пред тези изпитания, защото сме достатъчно силни за да преминем през тях. Прегръщам ви всички, бъдете силни и не се отчайвайте!