Ако знаеш колко красиво подпикваше из целия апартамент - новия ... 
Издържахме 2месеце и вече от 1г11м е евнух ...
Издържахме 2месеце и вече от 1г11м е евнух ...голям зор сте видели цели 5 години, не му ли намерихте булка поне веднъж?
домашния любимец - член на семейството
- Публикувана: 19 март 2007, 14:08 ч.
- Последно мнение: 14 май 2007, 12:07 ч.
# 30
24 март 2007, 21:05 ч.
голям зор сте видели цели 5 години, не му ли намерихте булка поне веднъж?
Виж целия пост
голям зор сте видели цели 5 години, не му ли намерихте булка поне веднъж?
# 31
24 март 2007, 21:06 ч.
Нямахме такива проблеми в предишния ни апартамент. Явно на новото място почна да маркира територия ...
Виж целия пост
# 32
24 март 2007, 21:07 ч.
Да, обаче моят мъж не беше виждал такова нещо и изпадна в шок. Иначе преди това се прояви геройски - котката раждаше котетата, а той ги буташе към нея за да засучат, че тя милата нямаше сили да ги вземе при себе си... дори четвъртото и петото коте ги спаси от смърт, няма да ви обяснявам как... но шестото не успя - то беше най-мъничкото и не успя да оцелее
Браво на мъжът ти!Възхищавам се на хора които полагат грижи за животните.Ала от тези истории и тези невинни същеста които са загинали си пророних няколко сълзи. 
Виж целия пост
Все пак е имало живи.А при мен...
Да, обаче моят мъж не беше виждал такова нещо и изпадна в шок. Иначе преди това се прояви геройски - котката раждаше котетата, а той ги буташе към нея за да засучат, че тя милата нямаше сили да ги вземе при себе си... дори четвъртото и петото коте ги спаси от смърт, няма да ви обяснявам как... но шестото не успя - то беше най-мъничкото и не успя да оцелее
# 33
24 март 2007, 21:11 ч.
TINA.K така са мъжките котараци. 
Аз имах преди мъжки и той опикаваше навсякъде.После един старец ме помоли да му го подаря понеже той имаше женска.В крайна сметка женската си роди прекрасни малки котенца.
Виж целия пост
Аз имах преди мъжки и той опикаваше навсякъде.После един старец ме помоли да му го подаря понеже той имаше женска.В крайна сметка женската си роди прекрасни малки котенца.
# 35
30 март 2007, 05:11 ч.
Момичета,а къде погребвате домашните си любимци?Ние преди време имахме място извън града.Там,под едно дърво...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
Виж целия пост
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
# 36
30 март 2007, 11:26 ч.
Моето котенце го погребах в селото където се роди.
Виж целия пост
Момичета,а къде погребвате домашните си любимци?Ние преди време имахме място извън града.Там,под едно дърво...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
# 37
30 март 2007, 12:41 ч.
Скъпа Desi.a,
Ние не можем да върнем твоето любимо същество, но можем да ти предадем нашата искрена подкрепа и надежда, че след време ще останат хубавите спомени и преживявания с кученцето.
Знаеш, че това е риска да си имаш домашен любимец - дори да не го сполети преждевременно нещастие, един ден то си отива. Тогава неминуемо скърбим, такава е човешката душа.
Съпричастна съм с болката ти, защото моето куче 16 годишен ветеран вече е по-често болно, отколкото здраво. Опитвам се да се подготвя за неизбежния момент - не е никак лесно.
Така искам и да отговоря на
нашият ветеринар ни каза, че има си специални служби, които се занимават с тази дейност.
Виж целия пост
Ние не можем да върнем твоето любимо същество, но можем да ти предадем нашата искрена подкрепа и надежда, че след време ще останат хубавите спомени и преживявания с кученцето.
Знаеш, че това е риска да си имаш домашен любимец - дори да не го сполети преждевременно нещастие, един ден то си отива. Тогава неминуемо скърбим, такава е човешката душа.
Съпричастна съм с болката ти, защото моето куче 16 годишен ветеран вече е по-често болно, отколкото здраво. Опитвам се да се подготвя за неизбежния момент - не е никак лесно.
Така искам и да отговоря на
Момичета,а къде погребвате домашните си любимци?Ние преди време имахме място извън града.Там,под едно дърво...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...
# 38
20 апр. 2007, 16:10 ч.
Бри,разплаках се......
Моят любим котарак Лео падна от...прозореца на 9 етаж......
Мразя това това място и не мога да го преживея все още...
Деси,един съвет от мен: Не си взимай животинче веднага.Аз така напрвих с очакването,че ще замести Лео...а то се оказа ужасен звяр, който само менатъжаваши и постоянно го сравнявах с Лео.....Изчакай да ти поразмине..
Виж целия пост
Моят любим котарак Лео падна от...прозореца на 9 етаж......
Мразя това това място и не мога да го преживея все още...
Деси,един съвет от мен: Не си взимай животинче веднага.Аз така напрвих с очакването,че ще замести Лео...а то се оказа ужасен звяр, който само менатъжаваши и постоянно го сравнявах с Лео.....Изчакай да ти поразмине..
# 39
28 апр. 2007, 17:41 ч.
Преди десет години по същия начин умря моя сладък Шон.Сега щеше да е на 13.Как го изкарах не е за разказване....беше ми много,много тежко.Напълно те разбирам как се чувстваш.Времето обаче не лекува....
От година и половина отново имам куче и имам панически страх да не и се случи нещо.
Виж целия пост
От година и половина отново имам куче и имам панически страх да не и се случи нещо.
# 40
28 апр. 2007, 21:41 ч.
вчера се загуби нашето кученце, което отглеждахме вече 16-та година не мога да повярвам, че се е загубила. тя беше толкова умна. макар и вече стара, не си е загубила обонянието и ориентацията. направо не зная какво да правим. плача, плача. най-скъпия ни член на семейството. разлепихме обяви, обикаляхме като луди из квартала. днес чаках цял ден някой да се обади.
ох, ще се побъркам от мъка. толкова много години бяхме заедно и сега при мисълта никога повече да не я гушна отново се ужасявам. знам, че вече й беше време, но все си представях, че ще си умре спокойно вкъщи. подготвях се за раздялата мислено. но не съм си и представяла, че ще изчезне.
извинявайте, че стана толкова дълго. много ме боли и ми е мъчно. не губя надежда все пак...исках да споделя
съчувствам на всички, изгубили своето любимо животинче!
Виж целия пост
не мога да повярвам, че се е загубила. тя беше толкова умна. макар и вече стара, не си е загубила обонянието и ориентацията. направо не зная какво да правим. плача, плача. най-скъпия ни член на семейството. разлепихме обяви, обикаляхме като луди из квартала. днес чаках цял ден някой да се обади. ох, ще се побъркам от мъка. толкова много години бяхме заедно и сега при мисълта никога повече да не я гушна отново се ужасявам. знам, че вече й беше време, но все си представях, че ще си умре спокойно вкъщи. подготвях се за раздялата мислено. но не съм си и представяла, че ще изчезне.
извинявайте, че стана толкова дълго. много ме боли и ми е мъчно. не губя надежда все пак...исках да споделя
съчувствам на всички, изгубили своето любимо животинче!
# 41
29 апр. 2007, 15:49 ч.
Юка ,
Нищо не мога да добавя - толкова искрени и силни са твоите чувства.
Губила съм моето куче и знам какво е...
Стискам палци да се намери и да си я гушнеш отново!!!
Виж целия пост
Нищо не мога да добавя - толкова искрени и силни са твоите чувства.
Губила съм моето куче и знам какво е...
Стискам палци да се намери и да си я гушнеш отново!!!
# 42
14 май 2007, 12:07 ч.
На мен пък ми умря игуаната. Много хубаво животно беше. И все подире ми ходеше. А нощем се мушкаше да спи при мене. Първите дни непрекъснато ми се пълнеха очите със сълзи. И сега, година и повече от тогава ми се свива сърцето, като се сетя...
Виж целия пост
Препоръчани теми