анелия2007 това не го бях срещала като че ли в книгите които съм чела, но изглежда логично.
Развесели ме случката с дъщеря ти. Много е сходна и със сина ми.
Знам за кризата на 2-рата година и се чудя какво още ме чака и дали ще издържа до 3-тата му година, че да отмине.
Slavi не знам за коя възраст е говорила майка ми, но аз имам спомени като съм била на 1г. да ме носи на ръце и да плаче, валеше дъжд и бяхме пред вкъщи, аз имаш усещането, че аз съм виновна за това че плаче и бършех сълзите и със пръст и ми беше много мъчно за нея. По късно тя ми разказваше за тази случка, та от нея разбрах за възрастта си, ужилила ме е пчела и съм се подула тя ме е водела в дъжда на лекар. Както и да е де, като цяло ми казва, че никога не е имала проблеми с мен, никога не съм се тръшкала и не съм настоявала да получа това което съм си искала, като бебе ме е оставяла часове с вестници и аз съм си стояла и съм ги късала, дори ме е оставяла на земята сама в къщи и е ходила на магазина.
Може би поведението ми се е дължало на факта, че съм израснала по седмични детски градини и всеки път като съм била с тях съм правила всичко възможно да съм добра за да не ме пращат пак, но уви. В детската градина си спомням, че много често се криех и плачех за нашите, вярвах, че всичко което правят е за мое добро (сега не мисля така) и се примирявах с това което ми кажеха и караха да правя.
Много е различен от мен, и в същото време много си приличаме със сина ми. Какво да го правя мъж и това си е. Грубиян от всякъде. Онзи ден се бях запътила към банята и той дойде зад мен прегърна ми краката и ми каза „Много обичам” и после ме бутна и каза „отивай банята”.
Виж целия пост
Развесели ме случката с дъщеря ти. Много е сходна и със сина ми.
Знам за кризата на 2-рата година и се чудя какво още ме чака и дали ще издържа до 3-тата му година, че да отмине.
Slavi не знам за коя възраст е говорила майка ми, но аз имам спомени като съм била на 1г. да ме носи на ръце и да плаче, валеше дъжд и бяхме пред вкъщи, аз имаш усещането, че аз съм виновна за това че плаче и бършех сълзите и със пръст и ми беше много мъчно за нея. По късно тя ми разказваше за тази случка, та от нея разбрах за възрастта си, ужилила ме е пчела и съм се подула тя ме е водела в дъжда на лекар. Както и да е де, като цяло ми казва, че никога не е имала проблеми с мен, никога не съм се тръшкала и не съм настоявала да получа това което съм си искала, като бебе ме е оставяла часове с вестници и аз съм си стояла и съм ги късала, дори ме е оставяла на земята сама в къщи и е ходила на магазина.
Може би поведението ми се е дължало на факта, че съм израснала по седмични детски градини и всеки път като съм била с тях съм правила всичко възможно да съм добра за да не ме пращат пак, но уви. В детската градина си спомням, че много често се криех и плачех за нашите, вярвах, че всичко което правят е за мое добро (сега не мисля така) и се примирявах с това което ми кажеха и караха да правя. Много е различен от мен, и в същото време много си приличаме със сина ми. Какво да го правя мъж и това си е. Грубиян от всякъде. Онзи ден се бях запътила към банята и той дойде зад мен прегърна ми краката и ми каза „Много обичам” и после ме бутна и каза „отивай банята”.
Успех и валерян 
А го бършех редовно, да не си помислите нещо де! И за всяко нещо благодари... чак терсене да ти стане. Та аз пък съм обяснявала, че майките са длъжни да се грижат за децата си, няма какво толкова за всичко благодарствено слово да ми чете.