Възприемат ли ви малките ви деца, като обслужващ персонал?

  • 2 094
  • 49
Взе да ми писва на мен, това дете никакви чувства не демонстрира или влага. Цял ден само команди и  нареждания. И ако не му се угади се започват едни крясъци и тръшканици, като, че ли ти си длъжна да го сториш, започва да ми крещи и да ми посяга (въпреки че аз отвръщам и се караме постоянно за това). Цял ден чувам само, дай сок, дай биберон, рисувай ми еди какво си, пусни ми еди кой си филм, надуй ми дюшека, искам навън, искам на количките, направи ми кус-кус, като го направя или не го кусва или лапва 1 лъжица, и казва, направи ми мляко с бонбонки (корнфлекс), като направя се повтаря същия сценарий или не го кусва или лапа само 1 хапка и казва, направи ми царевица. Цял ден чувам едно и също направи, дай, искам. Вече се чувствам като робиня. Чувства, че сме длъжни да го обслужваме и да му угаждаме, все едно ние съществуваме само заради това. Не ни остава да спим нощем, буди ни в 4 часа посред нощ (при условие, че едвам сме го приспали в 11ч.) и ни кара да му пускаме филм на компютъра (не че го правим). Ама всичко това вече взе да ме дразни, но не възприема това дете хич не му пука. Асен ми беше казал, че всички мъже били такива и не чувствали обич към родителите си като малки, а само ги възприемали, като някой който е длъжен да им служи, аз не му вярвах, но сега се убеждавам в това. Ох, не знам вече... Това ще има ли край...
Виж целия пост
# 1
Виждам, че си мама на двегодишен син. Това, което прави е дразнещо /вече съм забравила как е на тази възраст/, но нищо повече; детето ще го израсте. Ето цитати от 10 години по-голям юнак - искам mp4 вместо mp3, искам последен модел GSM, искам   upgrade на компа през два месеца, искам .... тук казвам - лимита ти свърши, ще си останеш с искането.
Цитатите на 7-годишната принцеса тази вечер за това, какво иска, няма да правя, само ще кажа, че завършиха от моя страна с думите , че искам да й взема полицейско тиксо за устата. Това е всеки ден, но пък е ... ПРИЯТНО И ЗАБАВНО.newsm44

Виж целия пост
# 2
пробват се,но не им позволявам
отговарям с "това изречение не го разбирам" докато не каже възпитано какво иска(дъщеря ни);
като те чета ми се струва че вие сте се поставили в това положение,не е виновен който яде баницата,нали знаеш..
за яденето специално не търпя изобщо капризи -има това за вечеря,ако не искаш си лягаш гладна и толкоз..много бързо се научи ..
аз много пъти съм казвала-няма грешни деца,има грешни родители..помислете къде бъркате вие,детето само ползва зададените правила по възможно най-изгодния за него начин..
Виж целия пост
# 3
Не...
И аз като анет не търпя капризи, много често Самуил си е лягал гладен.
Започне ли да мрънка или крещи за нещо, оглушавам... Всеки път му обяснявам, че може и да иска, но начинът за постигане на желанията му, не е чрез мрънкане.
Много го обичам, но желанието му да ме работи и върти на пръста си, беше подрязано в зародиш...
Виж целия пост
# 4
Моя син е мого злояд, понякога с месеци не яде, налива се само със сок. И затова угаждам за храната до някъде на 3 обикновенно спирам, ако не и по рано.
А за учтивото казване, сме го учили и става следното: "Дай, моля те дай сок, веднага."
Виж целия пост
# 5
Не са важни само думите, а и интонацията. Ако не е поискано с наистина вежлив тон, не получава нищо - и край.
И Сашко беше злояд, и Камен е злояд, но да им приготвям две-три яденета заради капризи - абсурд. Няма здраво дете, умряло от глад. Но има много, които правят родителите си луди с подобно "злоядо" изнудване. Ами не се давай. Ти си по-голямата, по-умната, по-хитрата, по-зрялата. Децата бързо научават правилата, които ти спазваш.
Виж целия пост
# 6
Тъй като май не ти се вярва, че вие, а не детето сте виновни ще ти дам пример с моето. Гледам го предимно аз, когато съм в командировка баща й/майка ми/леля ми/бавачка...

Когато я гледам аз Дариа си ляга в 8 - сама, без протести и изобщо не ми създава проблеми.
Когато я гледа баща й си ляга с увещания в 10, в неговото легло като той ляга до нея...

Това е само един пример има още много от ежедневието. Просто децата много бързо разбират при кой какво могат и не могат да правят. Само да добавя, че аз не удрям, не викам, не наказвам така че това й поведение не се дължи на каквото и да било насилие от моя страна.
Виж целия пост
# 7
  Ами да ,период от съзряването/психическото,емоционалното/,но от нас зависи доколко тази негативна тенденция ще се задълбочи.
  И при моето дете започна този процес около 2 година,сега е на 2 и 1/2,но аз започнах "да влизам в час" и да използвам нейните манипулатоски методи срещу й.Тя мрънка,хленчи и капризничи за нещо,което не бива да й се дава,а аз започвам да обяснявам,после започвам да мърморя,чак досадна ставам и тя вече няма др.избор,освен да млъкне.Тя манипулира,аз два пъти повече.Не бива да им се даваме,а трябва да им покажем,че е нужно да уважават желанията ,потребностите и на др.хора,че светът не се върти около тях!
Виж целия пост
# 8
Игра на нерви, като техните винаги са по-здрави. Вместо да ти мрънка 2 ч. предпочиташ да изпълниш желанието му веднага.
А това със злоядите е друга тема.
Докато са ме гледали баба и дядо съм била много злояда, капризна, а бе, лигла. Като си ме прибрала майка ми, много бързо съм се оправила.
Виж целия пост
# 9
На моята дъщеря и казвам, че вече е голяма и трябва да се научи повечето неща да прави сама. И когато иска нещо да ми го каже с приятен тон: "Мамо, моля те..., Мамо, може ли"
Все още сте малки, но сега е момента да се учи детето да е мило, внимателно с мама и с другите хора. Поздрави!
Виж целия пост
# 10
Не. Не, че не са пробвали, но като срещнат отпор и се отказват. Сега се пробват една друга.
Но по времето, когато Дени беше на 2 видях доста зор да я откажа от "Мамоооо, намери ми заека". Започнах да отговарям с "Последния път като си играх го оставих в коша за боклук", а тя Shocked . Спря да ме кара да и търся играчки, книжки и каквото и да било.
Виж целия пост
# 11
пробват се, милите, колко могат да искат, съответно колко могат да получат. "НЕ може"  и приключваме със спора.
вярно , понякога става  искам не може искам не може искам не може, но се старая да е с равен тон и да няма заплашителни октави  Grinning
за щастие дребният се поддава на убеждение със замяна- няма да получиш това, ако искаш, давам ти еди- какво си
Виж целия пост
# 12
Не.Но постоянно се опитва.Угаждам и за нещо единствено,ако така ми изнася и на мен.
Виж целия пост
# 13
Tinka79, вкъщи е същото положение, особено след 2 месеца гледане от мен и неходене на градина. Миналата седмица нещата започнаха много да загрубяват и с мъжа ми дружно решихме да променим нещата. Угаждахме му на всяка прищявак само за да не направи цирк, а той това го може много добре. В резултат на това той започна да реве и да се тръшка за абсолютни небивалици, даже и за неща, които и да искам не мога да му осигуря. В градината разбира се ми го описват като много послушен, изпълнителен, бил като войник направо. Да се чудиш за кое дете говорят.

Сега от няколко дни сме започнали с другата тактика. Всеки ден се случва да му се откаже нещо, а той да надуе гайдата, но се прибираме вкъщи и го оставям в едната стая да се нареве. Реве половин час и спира. Това се случва вече 4 дни подред, но ще се случва докато му омръзне да реве и докато му узрее в главата какви циркове може да прави и какви не.

Така че нещата са само в твоите ръце, знам колко е трудно да отстояваш позиция, особено пред някое инатче, което трудно се предава и е способно да ти направи невъобразима сцена.
Виж целия пост
# 14
А защо не пробваш обратното - нека той ти помага и върши работа.
Нека си прави част от нещата сам. Щом е достатъчно голям да командва, значи е достатъчно голям да изпълнява команди.
Вчера моето портмоне беше паднало. Повтарях му да ми го донесе, той се прави на глух и иска неговото си. Игра на кой ще е отгоре. Докато не ми донесе портмонето, не му дадох количките. Към края се опита да ме врътне хитрата му хлебарка, че му се пишкало. Щях и да го оставя да се напикае, ако не ми беше дал портмонето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия