С него или без него - раздялата

  • 1 722
  • 15
От три години съм обвързана. Преди да го срещна бях избрала за себе си основните критерии за мъжа до мен. Той не отговаряше само на един - да прави масажи:). Още от самото начало с него чувствах спокойствие, все едно винаги сме били заедно. Тръпката от любовта някак си я нямаше - нямаше я страстта. Това леко ме притесняваше, но нали бях щастлива с него. След година и половина се преместих при него. Истински го исках и бях щастлива. Но всяка сутрин той се събуждаше нервен и недоволен. В един момент се замислих дали е щастлив от факта че живеем заедно. След една седмица от семейния ни живот аз започнах да изпадам в паника (от онази паника където ти е лошо). Започнах да ходя на терапии и да пия лекарства (ако има тема за паническото разстройство мога да споделя опита си:)). Обяснявах си го със стреса от преместването (преди това никога не бях живяла сама или с мъж). Още тогава започнах да си задавам въпроси - това ли е човека за мен. Делим всичко, не излизаме почти заедно, защото той не харесва приятелите ми, не показва достатъчно уважение към родителите ми. Даже и секс нямах желание да правя. А съм на 25 години. Да не говорим, че мислех и за деца и той си ме отряза. Свършиха терапиите и лекарстават, вече бях ок, но все още мислех дали съм щастлива или не. И преди три седмици изпаднах в тежка депресия - за един ден. Ако някой знае какво е депресията ме разбира - тя е най страшното нещо и не го пожелавам на никой. В никакъв случай не е просто да не си в настроение. И взех решение да се прибера в къщи. От тук започнаха другите терзания - дали съм взела правилното решение, колко ли страда. Плачех нон стоп и само мислех за него колко е тъжен. И пак не мислех за себе си, даже и в момента съм така. Той се надява да се върна при него а аз не знам. Минала е седмица от раздялата ни. Един ден съм сигурна в решението ми, на следващия се терзая и искам всичко да си е по старому. И после се сещам за лекарствата. Да уточня сега пак пия, но по леки антидепресанти. Мисля си как цял живот ще съм на лекарства. Толкова съм объркана и отчаяна. Моля Ви споделете опита си с мен. Даже и на работа спрях да ходя. А съм млада и просто искам да бъда щастлива както и хората около мен да са щастливи.
Виж целия пост
# 1
Направила си крачка напред, не прави две назад! Това е правилния път според мен! Дано в думите ми откриеш подкрепа!
Виж целия пост
# 2
Направила си крачка напред, не прави две назад! Това е правилния път според мен! Дано в думите ми откриеш подкрепа!
newsm10Много то4но казано...вси4ки други коментари са излишни!  bouquet
Виж целия пост
# 3
Щом си допуснала да имаш съмнения относно това дали си щастлива или не с този човек, то мога да ти кажа със сигурност, че не си. Така че си направила правилен избор. Поне за сега. Изчакай да мине време, но в никакъв случай не се връщай при него само защото той ще е "тъжен". Мисли за себе си и за бъдещите си деца - надявам се не искаш да ги родиш и отгледаш в дом, в който няма любов и радост.
Виж целия пост
# 4
Понякога, когато една врата се затвори, друга се отваря! Мисли за хубавите мигове, които ти предстоят! Направи си списък с нещата, които обичаш да правиш и го следвай! Не тичай обратно при приятеля си, а си дай време да обмислиш чевствата и живота си! Успокой се и отиди някъде на гости или на почивка в друг град, за да се отдалечиш от ситуацията.
Със сигурност заслужаваш повече, не го забравяй!
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 5
Прекалено си млада, за да се замисляш изобщо за връщане назад. В никакъв случай! Този човек според мен ти действа като енергиен вампир, черпи от твоята енергия и те съсипва ежедневно. Как може да пиеш лекарства против депресия на 25 г. при положение, че няма никакъв сериозен проблем освен мъжа, с който живееш.  Направо ми е жал за теб. И не мисли за него. Той ако мислеше за теб, нямаше да ти прави фасони за детето. Мъжете в по-голямата си част са страшни егоисти. И това, че не проявява уважение към родителите ти и към приятелите ти е показателно, как някой ден няма да уважава и теб. И защо ще делите всичко? Като много иска да живеете на семейни начала да се напъне малко повече, като излезеш в майчинство някой ден как ще делите много интересно с майчинство 180 лв. Недей си погубвай живота с този човек. Аз бях на същото положение като теб, затова изписах доста. Разделихме се и ми се стори, че започвам нов живот, толкова бях щастлива, а си мислех че много ще ми е мъчно. Мъчно може да ти е само ако си била супер щастлива с този човек, а ти не си. После срещнах мъжа ми, който е много добър човек и не е егоист. И сега съм наистина щастлива, защото имам разбирането му, подкрепата му, уважава семейството ми, приятелите ми, прави компромиси доста понякога. Така че гледай напред и недей се обръщай назад. Твоят късмет ще дойде! Когато загубим нещо, не знаем какво ще спечелим!
Виж целия пост
# 6
Щом си допуснала да имаш съмнения относно това дали си щастлива или не с този човек, то мога да ти кажа със сигурност, че не си. Така че си направила правилен избор. Поне за сега. Изчакай да мине време, но в никакъв случай не се връщай при него само защото той ще е "тъжен". Мисли за себе си и за бъдещите си деца - надявам се не искаш да ги родиш и отгледаш в дом, в който няма любов и радост.

 Peace
в подобни ситуации човек трябва винаги да мисли първо за себе си. защото ако той не помисли за себе си няма друг който да го направи
Виж целия пост
# 7
Смело и само напред.
Виж целия пост
# 8
Не си струва да се заробваш с човек, който не обичаш и не те вълнува и удовлетворява емоционално и сексуално. Какво намираш във връзка, която те изсмуква така? А нервите не си ли щадиш? Ще ти трябват и за напред. На всеки човек му е нужна здравословна доза егоизъм. Помисли за себе си и гледай напред.
Виж целия пост
# 9
о фортуна, изчисти си личните за да ти пиша. Пощата ти е пълна.
Виж целия пост
# 10
Плачех нон стоп и само мислех за него колко е тъжен. И пак не мислех за себе си, даже и в момента съм така.

Ти някога виждала ли си и въобще чувала ли си за мъж, който да се терзае за чувствата на жената, която напуска, защото аз не. Моля те, усмихни се и погледни напред, все ми се струва, че мъжете не са се свършили още  Wink На 25 години да си разбиваш здравето заради такива глупости си е направо грях.
Виж целия пост
# 11
Твоята история много наподобява моята....И аз се чуствам така.Имам до себе си мъж,който е вечно недоволен,който трудно накарах да се ожени за мен и да имаме дете.Страдам от депресия с чести панически разстройства.Така че знам какво е .
На мен ми помагат  хора,които с гордост мога да нарека приятели.Те са неотлъчно до мен и ме изслушват.Както и сестра ми.
Болката никога не минава,научи се да живееш с нея и ще ти е по-лесно.А един ден,аз вярвам че и на моята улица ще изгрее слънце !
Не съм се отказала да търся любовта,не се отказвай и ти  ! Hug
Решението сигурно е пред теб,огледай се !
Виж целия пост
# 12
Отърси се от навика - това убива. Когато човек е щастлив не мисли върху това дали е щастив! Не се изтезавай. Връзката ви се е разпаднала отдавна. Щастливите хора на терапии не ходят и в депресии не изпадат. При теб отсъства не само щастие, но страшното е , че отсъства любовта. Мама ли ти каза, че е врме да се задомиш или връстничките ти се изпоениха. Хе, момиче, я се осъзнай. Кой се жени в днешно време на тези години? Да се стегнеш и да почнеш да се оглеждаш за обект на желанията си. Мъже има, само се вглеждай по-добре в тях и им давай знак за присъствието си.      smile3525
Виж целия пост
# 13
Благодаря за отговорите. Всяка една от Вас е адски права. Само аз не знам защо продължавам да се измъчвам и защо поне малко не мисля за себе си? Може би защото влагах много надежди в тази връзка и всичко се сгромоляса с пух и прах. Може би защото вярвах, че в една връзка е по добре да има уважение, спокойствие и щастие, а не и любов. Или може би избързах. Днес ще го видя и от сега ми се е свил стомаха, ама не на хубаво. Все едно аз съм зарязаната, а не тази която прави тази крачка.
Виж целия пост
# 14
Бе, аз да не съм проспал някой холокост на мъжката част от населението и тия типове да са останали единствените оживели екземпляри?!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия