Глобализация, Гражданин на света и какво означава това за нас

  • 7 989
  • 118
Не знам дали да подходя сериозно или с лека насмешка по темата.
Хем се измъчвам, хем се опитвам да се надсмея над дребнавостта си, търсейки проблеми навсякъде.
Та така - какво мислите по темата.
Кои сме ние, откъде идваме, накъде сме тръгнали, какво ще стане с нас, с нашето потомство и всякакви такива питанки и душевни терзания можете да изливате тук.
Темата ми я провокира Чумби с нейната за това дали забравяме езика си.
Българи сме - по паспорт или по душа.
Ама какви сме в момента, какви ще бъдем след 10 г. А какви ще се чувстваме?
Губим ли се сред глобализацията или се борим със зъби и нокти да запазим идентичността си?
Благодаря на всички включили се!
Виж целия пост
# 1
идентичността ...  нашите спомени, преживявания ... нашите деца няма да "преживеят"  Ваzов като нас, дори и да го прочетат, zащото zа тях балкана е една планина на картата, а не това, което ние сме преживели. От друга страна ние никога няма да преживеем Рейн или Нордzее така, както те .
Как да е , zаседяването zа мен е по zле от глобалиzацията, zащото е свърzано с ограничения и от там иzцепки.
НМаскоро говорихме в една тема zа древни религии ... ацтеките (май бяха) преz определен период ( няколко години ) zаряzвали цялото селище и се местели да иzградят ново на ново място ... Заряzвали старото, лошото , неприятностите и zапочвали на ново. Ново начало , нов късмет  Laughing А четох, че обичаят на гърците по праzници да чупят чинии е с подобно zначение.
В днешно време имаме голям страх от новото от промени и да почнем наново. Защо?
Виж целия пост
# 2
 Не знам за нас, но се вълнувам повече за децата си. И сега имам подобни терзания като ме попитат Where is home for you? Ами, къде е, тук е в Бахрейн, където е семейството ми, където се чувствам щастлива и където градим дом. За мен поне е ясно, че съм българка и такава ще си остана, ами децата, като ги попитат от къде са? Как трябва да отговори Дилън например? Българо-ирландец съм, или бритиш по паспорт, роден в Саудитска Арабия и израснал в Бахрейн, след това.....Или най-добре да каже гражданин на света и с това да се приключи. Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Ноя, аз затова и повдигнах темата.
Тази глобализация ще ни изяде ушите  Laughing
 Опитвам се с насмешка, ама горчи.
То е по-скоро самоирония.
На моменти губя почва под краката си. Чувствам се без корен.
Да, българка съм по паспорт, все още. Но... усещането ми се губи.
Далеч съм от мисълта да накарам децата ми да се чувстват българи или германци. Границите на държавите се размиват, почва да се губи и донякъде идентичността.
Още покрай темата На каква възраст бихте почнали отначало, си мислех за тези неща. Къде ще ни отвее вятъра след години. Там където сме сега или там където ще бъдем след известен брой години ли ще ни бъде корена?
Сливането на езиците в главите ни донякъде ме кара да мисля, че рано или късно ще стигнем до глобален език, почти като в библейски времена.
Много ми е объркано в главата.
А вие Ноя, колко време ще бъдете там, където сте сега? Дали това статукво ще се запази?
И не само при вас - до коя възраст се гради идентичността на даден човек?
Виж целия пост
# 4
ами виж сега, ако исках да си пазя българската идентичност на мен и на потомството, щях да си отида в България, там определено щях да имам по-голям шанс. а какво означава българска идентичност? да не говорим че по нашите земи ту си сърбин, ту си българин, ту си грък, зависи от историческия момент, кухнята ни турска, манталитета ни турски, тортите ни авсрийски, музиката ни гръцка, традиционните ни хора ги видях в спектакъл в египет, образовинието ни руско, каква идентичност да пазя? - най-общо мога да кажа, че съм балканка, която се чувства у дома в Италия, демек вече съм медитерранеа - обаче си се чувстам прекрасно и в Германия
това че някой е българин, за мен вече нищо не означава, мога да нямам никакви допирни точнки с този човек, в същото време мога да се окажа много по-близка като разбирания, с човек от другия край на света
на мен ми харесва така
глобализациата е била мечта на не една велика личност, не е нещо ново
за съжаление не устройва силните и затова се налагат изкуствени омрази между хората
Виж целия пост
# 5
не ме притеснява това неЩо, нито за мен, нито за децата ми. фактът, 4е съм родена и отраснала някъде, не е достатъ4ен, за да кажа, 4е 4овекът, който съм днес е такъв, заЩото е роден и израсъл еди си къде си. не се гордея, нито се срамувам от произхода си и винаги съм мислила, 4е колкото по_малко корени пуска 4овек, толкова по_Широк му е мирогледа, толкова пове4е възможности има, толкова по_толерантен е. 4овекът е 4овек, а не национална принадлежаемост. иденти4ността съЩо е свързана с това, което сме ние, а не с мястото, в което сме се родили. и ако трябва да се боря с неЩо, за да я запазя, или по_добре, да и позволя да се развива, това неЩо не е глобализацията в смисъла на въпроса ти, а глобализацията като процес на уравняване, остадяване на интереси, ме4ти, желания...
Виж целия пост
# 6

А вие Ноя, колко време ще бъдете там, където сте сега? Дали това статукво ще се запази?


Живот и здраве, се виждаме тук в обозримото бъдеще и отвъд него. Simple Smile Живеем в космополитно общество, и друг път съм казвала, че Бахрейн е много малък и като територия и като население. Последното е около 500 - 700 000 души, 80% от които чужденци. Повечето идват и си заминават, но има и такива като нас, които остават. Wink
Виж целия пост
# 7
Съгласна съм с мненията до тук, въпреки, че и мен от време на време ме прихващат като Вечерница. Peace Виж, Джон, изобщо не се терзае от тези въпроси, но всеки път натъртва, че е ирландец. Laughing
Виж целия пост
# 8
Аз съм доволна от факта, че съм "дърво без корен". Много пъти ме е дразнело квалификацията по националност, или тоя е българин, и следва, че е такъв и такъв, пък онзи защото е румънец е еди какъв си. Човек се развива и обогатавя опознавайки постоянно повече хора и места. Домът ми е там, където е семейството ми и се чувствам добре. Потомството самО да решава после накъде и как, аз мога да дам основите, но кой какво ще направи след това от и с живота си е въпрос на личен избор.
Виж целия пост
# 9
Нямам проблеми с иденти1ността си.Българин съм,ако ще и на луната да ида-с доброто, и лошото.
Децата ни са Американци,и да се лъжем и да не 1е да българи-не са,и няма да бъдат ако не се приберем в следващите 5 години
Глобализацията е неизбежна,зада1а на поколението на децата ни е да направят света мирно и градивно глобално място.
Много ме дразни МкДоналдс на Champs d'Elysee в Париж,но с хубавото идва и не-дотам-хубаво
Виж целия пост
# 10
аз съм за глобализацията, Ще е много по лесно от много гледни то4ки
ако има обЩа правно нормативна система няма да има никъкви проблеми в свободното движение на хора, работна ръка стоки, капитали и т.н. това би помогнало и улеснило много живота ни
от тук на татъка се стига неминуемо до обезсмисляне на дискриманицията която все оЩе тормози много от нас дори и в професионално развитие ако Щете, Ще има равнопоставеност, толерантност и оЩе хиляди положителни последици
но въпреки вси4ко може да не се губи инденти4ността, принадлежността
4увствам се българка, оби4ам родината си и се гордея с произхода си, никога не съм го крила и не съм се срамувала, въпреки 4е мога съвсем спокойно да прикрия произхода си (имам латински акцент и винаги си мислят 4е съм бразилка  Joy, но аз винаги сърдито отговарям не българка съм  Crossing Arms)
това което носиш в себе си и което ти навява детски спомени, това което те кара да изпиташ болката на носталгията това при каквито и да е глобалаизации не може да бъде изтрито или забравено
ако детето ми не живее в бг не мога да го накара да изпита съЩото, но най малкото Ще говори български, Ще се опитам да направя вси4ко възможно да опознае българия, традициите оби4айте, а след това то само Ще реши за в бъдеЩе
Виж целия пост
# 11
Редом с глобализацията обаче забелязвам около нас и обратният процес: поощряване на локалната идентичност като производство (предимно хранително) и традиции. Не мисля, че има опасност от унифициране.
За децата домът е там, където сме ние. Аз самата имах в това отношение по-голяма чуденка, защото живеех ту при родителите ми, ту при баба ми и дядо ми, в два края на България, коренно различни като манталитет, че и език.
Децата знаят, че ние сме от България, и че те са българчета по произход. Около нас има много чужденци, така че това е нормално положение.
Не мисля, че идентичността непременно предполага да си "дърво". Идентифицирам се чрез емоционалните връзки, които съм създала и поддържам, чрез способностите си, чрез интересите си, които (с ръка на сърцето) като че ли имат по-голяма свобода на проява в Америка.
На децата се стараем на този етап да създадем някакво чувство за постоянство в детството, да имат възможност да поддържат приятелствата, които са създали, да се чувстват част от локалния живот около тях, разбира се, вкарваме и някои български традиции (мартеници например), но това създава по-скоро емоционална топлота, в трудни моменти по-късно човек се сеща за тези моменти от детството и се зарежда положително.
Тъжна е картинката на хора, чиято идентичност се изчерпва изцяло с това откъде си. Имаме роднини, които са така. Нямат лица, нямат интереси, с тях е пусто и празно, та по колкото и ще национални традиции да маршируват. Ние за тях сме "родоотстъпници" (за тях друго обяснение няма), ние пък държим на човешката си идентичност и не виждаме смисъл да се надървяме на ползу роду.
Виж целия пост
# 12
Всички ние, които сме вън от пределите на България не би трябвало да имаме проблем с глобализацията, иначе какво правим там където сме Wink. Децата ни сами ще определят какви са, ако имат нужда от това определение. Не мисля, че губя идентичността си за да се опитвам да я задържа със зъби и нокти. Въобще задълбоченото разсъждаване по този въпрос води до националистични и расистки  идеи, поне според мен Wink.
Виж целия пост
# 13
Всички ние, които сме вън от пределите на България не би трябвало да имаме проблем с глобализацията, иначе какво правим там където сме Wink. Децата ни сами ще определят какви са, ако имат нужда от това определение. Не мисля, че губя идентичността си за да се опитвам да я задържа със зъби и нокти. Въобще задълбоченото разсъждаване по този въпрос води до националистични и расистки  идеи, поне според мен Wink.

то4но и според мен.  Peace
Виж целия пост
# 14
Хубава тема!

Преди време бях попаднала на цитат от книга на българска псохоложка, живееща в ЮАР. Между другото бе казала (цитирам по памет) : Аз ще си умра българка, децата ми са южноафриканци с българско потекло, внуците ми - южноафриканци точка.

Смятам, че това изчерпва "терзанията" по единтичността.

Мога и за себе си да говоря след 17 години извън Бг. (скоро ще се изравнят годините преживени и тук и там). Аз вече не съм само българка, а за децата ми да не говорим. Големия що годе разбира езика, но малката ... хал хабер си няма ...

Изобщо съм "за" глобализацията. Има нещо много приятно и даващо сигурност усещане в това, че навсякъде има като "нашия" Макдоналдс, или Алдо или един Господ знае какво още ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия