Пиша и аз не знам защо....Да се оплача, да поискам съвет...Вече съм на ръба. 
Бебенцето ми е почти на 2 месеца.Роди се рано и се наложи да остане в болница.Имах голямо желание да я кърмя за това се цедих постоянно докато я изпишат, за да запазя кърмата си.Е, успях.Още по хубаво беше, че въпреки че беше малка -засука /и то още как!!/Бях много щастлива. Докато не започнаха проблемите....Първоначално бяха рагадите.Справих се с тях.После започна тази странна болка, която идва от вътре.В момента на слизане на млякото имам чувството, че хиляди игли ме пробождат.Но в името на кърменето го търпя.После идва самото сучене - малката или дърпа много силно, или просто нещо не е наред с гърдите ми и цялото хранене е един кошмар.Пробвах какво ли не- цедене, топли компреси, смяна на пози, хранене на по-малки интервали, но... ефект никакъв.Пък уж имам опит.Кърмих сина ми до 6я месец без проблем.
Но както и да е.Реших, че и това ще изтърпя, колкото и да боли.
Но от няколко дена на сам положението още повече се влоши.Проблема е там, че малката има много силен сукателен рефлекс, а по никакъв начин не мога да й сложа биберон в устата.Плюе го веднага.И естествено като го изплюе започва да се дере неистово.В момента, в който й дам да суче се успокоява.И така докато не извадя гърдата...после пак се започва с плаченето.
Вчера вечерта беше върха.Действието се развива в 22,00.Слагам я на гърда да я храня.Всичко ОК, но в момента в който я махна започва да плаче.Отново я слагам с надеждата да заспи, ама не.Така стояхме до 23,30.Не искам да ви казвам болката от това сукане час и половина.А и на всичкото отгоре ми се спиииии..Не ми издържаха нервите.Ревнах.Баща й успя с дундуркане да успокои малкат и тя най-накрая заспа.
Не знам какво да правя.От една страна страшно много искам да я кърмя, защо е мъничка, защото времето е грипозно и кърмата е най-добрата храна за нея.Но от друга страна цялото ми тяло се противи на това кърмене.Наближи ли време за хранене и ми причернява.
Ами това е.Оплаках се.Остана само да реша какво да правя - да я отбия ли или цялото това мъчение да продължи.
Виж целия пост
Бебенцето ми е почти на 2 месеца.Роди се рано и се наложи да остане в болница.Имах голямо желание да я кърмя за това се цедих постоянно докато я изпишат, за да запазя кърмата си.Е, успях.Още по хубаво беше, че въпреки че беше малка -засука /и то още как!!/Бях много щастлива. Докато не започнаха проблемите....Първоначално бяха рагадите.Справих се с тях.После започна тази странна болка, която идва от вътре.В момента на слизане на млякото имам чувството, че хиляди игли ме пробождат.Но в името на кърменето го търпя.После идва самото сучене - малката или дърпа много силно, или просто нещо не е наред с гърдите ми и цялото хранене е един кошмар.Пробвах какво ли не- цедене, топли компреси, смяна на пози, хранене на по-малки интервали, но... ефект никакъв.Пък уж имам опит.Кърмих сина ми до 6я месец без проблем.
Но както и да е.Реших, че и това ще изтърпя, колкото и да боли.
Но от няколко дена на сам положението още повече се влоши.Проблема е там, че малката има много силен сукателен рефлекс, а по никакъв начин не мога да й сложа биберон в устата.Плюе го веднага.И естествено като го изплюе започва да се дере неистово.В момента, в който й дам да суче се успокоява.И така докато не извадя гърдата...после пак се започва с плаченето.
Вчера вечерта беше върха.Действието се развива в 22,00.Слагам я на гърда да я храня.Всичко ОК, но в момента в който я махна започва да плаче.Отново я слагам с надеждата да заспи, ама не.Така стояхме до 23,30.Не искам да ви казвам болката от това сукане час и половина.А и на всичкото отгоре ми се спиииии..Не ми издържаха нервите.Ревнах.Баща й успя с дундуркане да успокои малкат и тя най-накрая заспа.
Не знам какво да правя.От една страна страшно много искам да я кърмя, защо е мъничка, защото времето е грипозно и кърмата е най-добрата храна за нея.Но от друга страна цялото ми тяло се противи на това кърмене.Наближи ли време за хранене и ми причернява.
Ами това е.Оплаках се.Остана само да реша какво да правя - да я отбия ли или цялото това мъчение да продължи.
Защо не погледнеш статията по въпроса в библиотеката,за да се увериш дали затова става въпрос 
)
.Защото кърменето сега, няма нищо общо с това , което беше.
носенето "на самолет" - т. е. просната по дължина върху ръката на тате с коремче надолу, баща й бръмчи и лети из стаята; 